Д-р Калин Димитров, Център за подводна археология: 38 са регистрираните потънали кораби в Черно море

Директорът на Центъра за подводна археология д-р Калин Димитров в интервю за Агенция „Фокус“ за откритите потънали селища и кораби по Черноморието, международния проект Black sea MAP и достатъчно проучено ли е подводното ни археологическо наследство. 

Фокус: Колко са потъналите селища по Българското Черноморие, които са ни известни днес? Каква е културната и историческата им ценност?
Калин Димитров: Потъналите селища по Българското Черноморие са няколко десетки. Най-добре ще бъде, ако ги представя исторически. Първото селище е открито през 20-те години на миналия век, когато е прокопавана връзката между Варненското и Белославското езеро. Оттогава те са известни като Наколни селища. Към днешна дата има 13 или 14 такива селища във Варненските езера. Всички те са открити при различни драгажи, изкопни и строителни дейности през 20-ти век. Имаме данни за потънала част от Некропола на Дуранкулак, която се намира в най-северната точка на българското крайбрежие. Има едно погребение от каменно-медната епоха открито под вода в Шабла. С това изчерпваме тези, които са съвсем на север. Ако слезем на юг от Стара планина, имаме данни за селище, което е под днешното ниво на морето, регистрирано при строителни дейности във връзка с правенето на Бургаските солници през 20-те години. Там вероятно са 2 селища. Има селище на Рибното пристанище в Бургас, също регистрирано при строежа на пристанище. Има и селище на пристанището на днешната Военна база „Атия“, открито при строителството през 60-те години. Селищата в пристанището на Созопол са от каменно-медната и бронзовата епоха. Селище от бронзовата епоха има и в залива на устието на река Ропотамо, както и селище от бронзовата епоха в южния Китенски залив.
Фокус: Колко са потъналите пристанища открити у нас при подводни археологически проучвания? Бихте ли ни разказали повече за тях?
Калин Димитров: Пристанището си е под вода винаги, защото върху него са корабите. Има места, които традиционно са използвани като пристанища. Те са с много добри природни дадености, защитени от ветрове и са използвани много дълго време. Такова място проучвахме тази година в залива Св. Димитър в устието на река Ропотамо. Проучвахме над селището от бронзовата епоха пластовете, които са натрупани, когато мястото е било използвано за пристанище. То е било използвано от Античността до Османския период, като материалите са много. Вероятно подобна е ситуацията и с пристанището в Созопол, където сигурно също е имало толкова голям пласт, акумулиран от времето, когато това е било пристанище на Аполония, на древния и средновековния град. Но в созополското пристанище има много повече интервенции и драгажи, които са правени от 20-те години на миналия век до наше време. На много места пристанищните пластове са изгребани и изхвърлени. Ропотамо мисля, че от всички места, които познаваме, е в най-добро състояние и е запазен пластът, когато мястото е било пристанище. Там няма много голямо драгиране и не е съвременно пристанище. След Османския период става много малко пристанище и няма някакви строежи.
Фокус: Какви са древните предмети, които са открити при археологическите разкопки и за какво свидетелстват те?
Калин Димитров: Потъналите праисторически селища са много интересни, защото са уникална археологическа структура, която на практика я няма на другите места. Такива големи промени в нивото на морето, свързани с нивото на цял басейн като Черно море, на други места няма. В някаква степен сходни праисторически селища има в Алпийските езера, но те имат малко по-друга история на възникване и заливане. Приличат си по много неща. Това, което прави тези обекти по-различни от останалите е фактът, че са покрити с вода сравнително бързо и в тях се запазват добре предмети от органична материя. Тези селища под вода, ако ги сравним със селища от същата епоха на сушата, виждаме много предмети, елементи от конструкции от дърво, които на сушата никога не оцеляват.
Фокус: Какви са последните археологически открития под вода по международния проект Black sea MAP? Каква е основната цел на проекта и ще продължите ли с дейностите?
Калин Димитров: Съгласно първоначалния договор и плановете за Black sea MAP тази година би трябвало да бъде последната с полева работа. Извършихме вече част от дейностите. Направихме едно археологическо проучване в залива Св. Димитър пред устието на река Ропотамо през юни. Целта на проучването беше да установим стратиграфията на обекта, да видим как е натрупан, какво представлява, да достигнем до селището от бронзовата епоха, да го проучим и евентуално да проверим дали под селището от бронзовата епоха няма и такова от каменно-медната епоха. Тази изследователска хипотеза е изказвана многократно от различни колеги. Това, което успяхме да направим е, че проучихме добре пластовете, свързани с времето, когато мястото е било пристанище. Поради това, че пластовете са добре запазени, както вече казах, всъщност доста бавно вървеше цялото изследване. Стигнахме до началото на пласта от бронзовата епоха. Не сме изчерпали този пласт, със сигурност догодина ще продължим да го допроучваме и да проверим хипотезата за наличие или липса на селище от каменно-медната епоха по-дълбоко. С това проучване през юни осъществихме единия панел от работата тази година. Другият през 2017 година започва на 24 август, когато с изследователския кораб „Хавила суб сий“ ще правим голямо морско проучване, в което всъщност ще продължим работата по другата цел на проекта. Тя е да се изясни историята и развитието на Черноморския басейн след Ледниковата епоха – какво е било нивото на морето, как се е покачвало и на какви нива е имало спиране на покачването на морето, какви древни брегови ивици имаме, залети от морето. Ще продължим и документирането на корабокрушения, с което започнахме миналата година.
Фокус: Колко старинни кораба са открили археолозите под водата на Черно море досега? В какво състояние са те и какво можем да разберем за историята им?
Калин Димитров: Има серия от регистрирани аномалии, които по данни на сонари, приличат на кораби. Можем да кажем, че са кораби едва след като сме ги посетили на място. Миналата година установихме и регистрирахме като кораби 38. Те са заснети, направени са им тримерни модели и са документирани. Лежат на дълбочини между 90 метра и 1700 метра. На такава дълбочина са, че няма възможност да се проучват по друг начин. Тази година ще продължим, имаме около 40 цели, които трябва да се проверят. Мисля, че по-голямата част от тях също ще се окажат кораби.
Фокус: Достатъчно проучено ли е подводното ни археологическо наследство? Успяваме ли да го опазим и оказва ли негативно влияние човешката дейност?
Калин Димитров: Бих казал, че в последните години можем да видим, че държавата разпозна това наследство и че в него има потенциал. България е страна по Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство. Прави се не малко, но със сигурност би могло и повече. Това, за което трябва да полагаме усилия и да продължаваме в посоката, в която сме започнали, е да използваме възможността при различните инвестиционни активности в Черно море – строителство на пристанища, драгажи, проучвания за нефт, газ, петролопроводи и т.н. да се съберат и данни за археологията. По-голямата част от корабокрушенията, за които вече стана дума, всъщност са регистрирани при инженерните проучвания по проекта „Южен поток“. Виждаме един страничен резултат, който се случи в много по-голяма степен, отколкото самият „Южен поток“. Регистрираните тогава корабокрушения с друг проект имаме възможност да ги проверим и документираме. Black sea MAP е наистина уникален по мащабите си проект, не само за България, но и за света. Той е финансиран от британската частна благотворителна „Фондация за изследване и образование“ /Expedition and Education Foundation/. От гледна точка на вложените средства проектът е бих казал свръх всичко, което човек може да си представи, че някой дава за археология. Поради това придобиваме тези така впечатляващи резултати при корабокрушенията. Използва се последната дума на техниката, която съществува в света за такива цели. Това е техника, която обичайно се използва за индустриални цели, от които хората изкарват пари. В нашия случай тази техника се използва за археологически цели. От една страна за документиране на корабокрушенията и от друга за събиране на проби, които да позволят да се реши въпросът с промените на Черно море в последните 12-13 години. На 19 септември ще слезем от кораба и ще има ден на отворените врати. Корабът ще бъде в Бургаското пристанище на първо корабно място срещу Морска гара и ще бъде отворен за посетители. Ще има презентация и пресконференция.
Биляна ИВАНОВА

Резултат с изображение за потънали кораби в черно море

агенция „Фокус“