Д-р Калоян Методиев: Меркел може да се озове в ролята на гробокопач на Обединена Европа

Един от основните рискове в проектния мениджмънт е ръководителят на даден проект да започне да се самоидентифицира с него. Той го приема като свое дете, фиксира се, обсебва го и губи представа за реалностите и външния свят. В крайна сметка се вкопчва върху него на всяка цена и дори не вижда, че подходът му може да е губещ.

От дванадесет години Ангела Меркел е канцлер на най-силната държава в Европа. В тази си роля тя неусетно пое и кормилото на Европейският съюз. Пресата по целия континент започна да я нарича „Кралицата на Европа“, „Железният канцлер“, „Германската мама“. Прословутата немска дисциплина, трудолюбие, последователност и склонност към бюрократизиране й позволи да овладее до невиждана до този момент степен европейските институции. Днес няма по-опитен европейски политик. Тя устоя на гръцката дългова криза, украинската криза, бежанската криза, Брекзит. Доколко носи вина за тях е отделна тема.

Лидерите на останалите страни идваха и си отиваха, докато фрау Меркел си стоеше и ги абсорбираше в плановете си. Британските премиери Тони Блеър и Дейвид Камерън, френският президент Никола Саркози, италианецът Силвио Берлускони, бяха хора, които можеха да й се противопоставят, да работят с нея от някакви равни позиции, да стоят на европейската сцена със собствено присъствие. Всички те са вече в историята.

Днешната селекция европейски лидери е сбор от бледи сенки на политици с присъствие, мисия или борбеност. Най-емблематичният пример е Франция, която напоследък получи прозвището „болния човек на Европа“.

Англичаните избраха друг път чрез Брекзит и лишиха европейците от критичният си поглед към проблемите на евроинституциите и балансиращата, понякога дори спаринг роля спрямо залитанията на европейската политика.

В Европа днес няма лидер и държава, която да е противотежест на Меркел и политиката й. Всеки, който се осмели да надигне глас буквално бива наказан – публично, демонстративно, унизително и сурово.

Достатъчен пример е избирането на Доналд Туск за втори мандат като председател на Европейския съвет. Въпреки протестите на правителството на излъчилата го Полша, въпреки втората им номинация за мястото, решението бе прокарано. И то трябва да е урок за всички останали в Евросъюза. Класическа наказателна акция с ясно послание: няма да има прошка за никоя надигнала се глава.

Формулата на Русо, че който отказва да се подчини на общата воля ще бъде принуден да го направи, вече е в реално приложение. Всички, които се занимават с политическа теория знаят какво означава тя.

Меркеловата еврофилия и радикален либерализъм започват се превръщат в нещо друго. Да не говорим, че в евродевиза „Единни в многообразието“, втората дума сякаш стана излишна по отношение на националните държави и коренни народи и явно е валидна само за почитателите на мултикултурализма.

Опитът, който тя натрупа в европейските дела й дава уникално преимущество спрямо всички останали. Силните икономически показатели я направиха стабилния икономически стожер на континента. Накъдето и да обърне поглед по европейските земи, тя няма равен, няма с кого да партнира.

Меркел вече е сама. И тук настъпи моментът на пагубната самоидентификация – аз и Европа сме едно. Стигнахме до точка, в която ЕС започна да се превръща в ЕТ. И колкото и да ни се предлагат различни сценарии, проекти и предложения, ще стане каквото иска Меркел. Такива са реалностите към днешна дата.

Европейският проект има нужда от промяна, има нужда от развитие, има нужда от резултати, но не по начина по който може да го направи „госпожа Европа“. Грохотният тътен, който се чува от дълбоко разделените общества във Франция, Австрия, Холандия, Вишеградските страни… става все по-плътен. Той й казва, че в Европа най-малкото трябва да има дебат за бъдещето, трябва да има толерантност на мненията, а не само силово налагане на решения и политики.

Въпросът е колко време и с какви средства ще бъде удържано надигащото се недоволство. Защото от мотор на обединена Европа, Меркел може да се озове в ролята на неин гробокопач. Опасно е лидерът да загуби връзка с реалността, още повече, когато остане съвсем сам

Резултат с изображение за Д-р Калоян Методиев

http://epicenter.bg