Евгений Дайнов: Властта е поела формата на класическа олигархия

Има заложени няколко бомби пред оцеляването на кабинета „Борисов 3“ и всичко е по-добро от мажоритарния вот, предлаган от Слави Трифонов и подкрепян от ГЕРБ.
Това коментира в интервю за Дир.бг политологът Евгений Дайнов.

– Г-н Дайнов, според Вас, с тези министри и с крехкото коалиционно съгласие с „Обединени патриоти“, способен ли е Бойко Борисов да изкара най-накрая пълен мандат като министър-председател?

– По принцип това би трябвало да е едно свръх-стабилно правителство, тъй като истинските опозиционери на модела КОЙ не са в парламента, за да упражняват контрол. Обаче природата не търпи чак така добре спретнати схеми и именно в тази привидна непробиваемост са заложени няколко бомби със закъснител:

1. Властта е поела формата на класическа олигархия – т.е. група богати мъже (никога не са жени!) упражнява властта в своя полза. Още Аристотел предупреждава, че това е крайно нетрайна форма на власт, защото:

а/ олигарсите винаги се дебнат и карат помежду си (илюстрация – КТБ и падането на Орешарски);

б/ отвън на олигархията винаги има група по-млади и хищни кандидат-олигарси, които се опитват да избутат наличните;

в/ накрая на народа му писва да го грабят и разкрива олигарсите.

2. В парламента не са представени именно онези хора – 500-700 000 души, които държат страната на повърхността: работодатели, заетите в най-стойностните отрасли, влиятелните хора, формиращи общественото мнение. Те няма да търпят олигарски ексцесии.

3. А олигарски ексцесии са неминуеми, тъй като – особено „патриотите” и милиционерското крило на ГЕРБ – триумфират: в главите им „умните и красивите” са победени и, следователно, трябва да бъдат незабавно доубити. Ексцесиите вече са заявени с демонстративната анти-природна програма, обявена от мнозинството и от правителството. Подобни ексцесии ще се натъкват на съпротива.

4. Борисов никога не е завършвал мандат.

– От БСП смятат, че ГЕРБ само твърдят, че подкрепят мажоритарния вот, предложен на референдума на „Шоуто на Слави“, но всъщност знаят, че няма да мине заради отказа на Патриотите да гласуват „за“. Вярна ли ви се струва тази теза?

– По принцип да, обаче не бива да се забравя следното. В нашата неукрепнала пост-комунистическа демокрация мажоритарната система ще облагодетелства големите партии, както и техните местни съюзници от мутренски тип. Ще рече: и БСП (както и ДПС) биха имали, ако мислят егоистически, сметка от такава система. „Патриотите” нямат изгода от тази система и затова не я подкрепят; но от гореказаното следва, че дори те да не я подкрепят, има някаква вероятност това да сторят ДПС и БСП (под някаква форма) и мажоритарната система да мине в парламента.

– А защо не е добра точно тази система – мажоритарен вот в два тура с пълно мнозинство и разделяне на страната на 240 едномандатни района? БСП предлагат смесена избирателна система – 50 на 50. Това по-добър вариант ли е?

– Всичко е по-добро от системата, предлагана от Слави Трифонов. Представете си: България е разделена на 240 едномандатни района. В по-големите населени места това означава победа на местната голяма партия. В по-малките – победа на местния феодал /мутра / гангстер / измамник. Подобен парламент ще е просто шайка разбойници, което рязко ще дестабилизира държавата и нейната политическа система. Защото: или гражданите ще трябва да се примирят, че ще бъдат яздени от бандити завинаги – или ще вдигнат въстание.

– На последния си пленум Корнелия Нинова наложи още промени в ръководството на левицата – част от членовете му бяха сменени, защото са депутати. Това обаче не важи за всички. Как оценявате този ход – това ще засили ли вътрешните сътресения в партията, особено на фона на ЦУМ-гейт, или напротив?

– Засега Нинова показва, едновременно, две неща: доста голяма безпомощност на голямата арена на политиката; и удивителна способност да подчинява БСП на собствената си воля. Наистина, с всяко упражнение на воля тя трупа противници. Интересно е да се види дали и кога те ще се обединят, за да й дадат отпор – и дали ще намерят нужната обществена подкрепа, за да успеят.

– Как оценявате кандидатурата на евродепутатката от ГЕРБ/EНП Мария Габриел за нов български еврокомисар – според БСП тя няма нужния ценз, а вероятният й ресор – дигитализация, не е достъчно значим?

– Комисарите са като министрите – политически, а не експертни лица. От тази гледна точка всеки, стига да има улегналостта и опита да взема сериозни политически решения, може да бъде комисар.

А що се отнася до важността на ресора – той е от ключово значение, и то не само защото сме в началото на нова индустриална (дигитална) революция. Има и друга причина да гледаме внимателно този ресор: европейската програма за „зелен (т.е. ЖП) транспорт”. България е единствената страна в ЕС, която вече 10 години категорично отказва да се включи в тази програма, макар да има най-много ЖП-коридори на своя територия – 5. А отказва да се включи, защото новото ЖП не е въпрос на насипи и релси, а на дигитализация, оптически кабели и пр. – а в България няма „наши” фирми, способни да сторят това.

Ако България се включи в ЖП-дигиталиацията, ще трябва тук да дойдат големи европейски фирми. А от тях няма как да се краде, нито – да им бъдат натрисани „наши” строителни фирми за подизпълнители. Та, ако има български комисар по дигитализацията, натискът върху България да се включи в ЖП-революцията (и не само) ще бъде огромен. А ако тя се включи, това ще е едно силно начало на премахването на системната корупция у нас, да не говорим за чисто икономическите ползи, които – както показва опитът на страни като Румъния и Полша, които участват в ЖП-стратегията от първия й ден – са:

а/ гигантски откъм свежи пари (милиарди)

б/ създават работни места, нови производства на място, нов капацитет поради усвояване, на място, на ново ноу-хау и пр.

в/ рязко покачват ефективността на цялата икономика, поради появата на модерна ЖП-система (скорост на влаковете до 240 км/ч и пр).

Редактор Десислава Димитрова
Резултат с изображение за Евгений Дайнов