Европейските ценности на ГЕРБ

C интерес четох декларацията за вечна вражда с БСП, приета от ГЕРБ на конгреса им. Даже – няколко пъти четох. И всеки път се препъвах в: „имаме непреодолими различия във визиите си за развитието на България; имаме различни представи за политически морал и ценности“.

А се препъвах, тъй като по-нататък не откривах списък, който да ми обясни в какво вярват ГЕРБ, в което не вярват БСП. Има обаче начин да се ориентираме, като започнем с посланието, кодирано в самото име на властващата партия.

„Гражданите за европейско развитие на България“ би трябвало, приемаме, да са за европейско развитие на България. „Европейско“ включва като минимум: спазване на правила, под които си се подписал, упражнявайки свободната си воля; неприкосновеност на частната собственост – т.е. държавата да не може да ти заграби бизнеса; подкрепа за свободата на медиите, тъй като от триста години в Европа се знае, че свободата на словото е в основата на всички останали свободи – убиваш словото, всичко останало пада.

Да видим в навечерието на прословутото „председателство“ как гражданите за европейско развитие на България допринасят за утвърждаването на гореописаните

Спазване на правилата

В началото на лятото долетя новината, че Европейската комисия е осъдила България за неспазване на правилата. Поела България ангажимент пред своите партньори, че ще пази природата на Калиакра – позволила обаче България на приятели на властта да застроят същата тази природа.

След произнасянето на присъдата България на „гражданите за европейско развитие“ категорично отказва да бутне строежите. Напротив: гръмко обявява, че виновни са зелените и че тя, европейска България, няма да се подчини на собствения си ангажимент. Ще плаща неминуемите глоби. Т.е. ние, търпеливите данъкоплатци, които не се перчим с етикета „граждани за европейско развитие“, ще плащаме.

Почти веднага след това същото стана с магистрала „Струма“. В Брюксел от години отлежават два одобрени варианта, представени от България, за същата. Да, ама днешна – на „гражданите за европейско развитие“ – България се отказва от тях и заявява, че ще прави трети вариант, който никой никога не е одобрявал. Същината му е следната: „да направим половин магистрала с парите, отпуснати за цяла; останалото ще откраднем“.

После ще има глоби над милиард. Ще ги плащат тия, дето не са откраднали магистралата. Ние сме тия.

Тези неща, слушайте внимателно, тепърва започват. Оня ден целокупният парламент на тайно заседание (т.е. да не гледаме ние, които им плащаме заплатите, как си ги изработват) решава да не реформира БЕХ така, както се иска от Европейската комисия в ролята й на пазител на правилата. Напротив, нашите представители решават да плащат (т.е. ние да плащаме) глоби завинаги, започвайки с едни 330 милиона евро. За да може БЕХ да продължава да работи за едни техни приятели.

Мотивацията на нашите представители в парламента била: защита на националните интереси. Кой ги заплашва? Митичният Брюксел. Защо? Защото иска да спазваме правилата, приети – съвсем доброволно – от всички страни членки.

И така: щом Брюксел заплашва националните интереси, значи Европейският съюз е врагът. Няма друго логично обяснение.

Частна собственост

Частната собственост е вградена в самата основа на онова, което наричаме Европа. Тя, собствеността, стимулира хората да произвеждат и да не се лашкат по крайни политически програми, които биха поставили собствеността им под въпрос. Затова собствеността се охранява – за да работят хората и да не клатят стабилността.

Охранява се, но не и от „гражданите за европейско развитие на България“.

Тия „граждани“ се научиха да превземат бизнесите на хората още миналия път, когато бяха на власт. Сега се опитват да завземат такива големи бизнеси, та на останалите да е ясно – като дойде местният „гражданин за европейско развитие“ и ти поиска 40 процента от бизнеса, да му го дадеш.

Докато един министър ни уверяваше, че ще си плащаме глобите за Калиакра и за магистрала „Струма“, за да могат техни приятели да продължават да нарушават правилата – друг министър се запретна да заграбва частна собственост. Мобилизирайки целия държавен ресурс, „гражданите за европейско развитие“ се опитаха да направят, както правят в Централна Азия: да превземат, изскачайки от засада, военните заводи „Дунарит“ и „Емко“.

Засега не им се получи – стигнаха единствено до онова реми, при което главният „гражданин за европейско развитие“ казва на потърпевшия: „Добре, де. Дай тука едни 6 милиона и ще те оставим на мира, от нас да мине…“

Но пък „гражданите за европейско развитие“ не спряха дотук. Какво са шест милиона? Решиха да променят самата конституция така, че да обявят частната собственост за престъпление. И държавната – за благо. С което да се подготвят за някоя бъдеща тъмна нощ, под прикритието на която да национализират – т.е. вземат за себе си – цялата частна собственост по модела на 1947 година.

Свобода на словото

Томас Джферсън, един от основателите на САЩ, ни е оставил следната мисъл: „Ако аз трябваше да решавам дали да имаме правителство, но да нямаме вестници, или да имаме вестници, но да нямаме правителство – нямаше да се поколебая да избера второто.“

Свободата на словото е базисна ценност. Без тази свобода не може да има никакви други. Под окуражаващия поглед на гражданите за европейско развитие обаче все по-често на екрана на телевизора виждаме стол, опразнен от някой водещ на полемично предаване. Съвършено открит е натискът срещу независимите от властта издания на „Икономедиа“. Властта открито окуражава доминацията на антимедии, в които вместо информация се подава пропаганда, вместо обективни факти – очевидни лъжи, и вместо осведомяване на данъкоплатеца за делата на правителството – публикуване на списъци с „врагове“ на същото това правителство.

А после – защо Буркина Фасо (която не е дори близо до Европа) е по-напред от европейска България по отношение на независимостта на медиите…

Тези неща са очевидни. Да навлезем малко по-надълбоко, за да видим върху какви основи са поставени описаните горе ценности; и какво се случва с тези основи.

Най-лесно тези основи виждаме в Декларацията на независимостта от 1776 година: „Приемаме следните истини за очевидни: че всички хора са създадени равни от своя Създател… който ги е надарил с неотменими права, между които са (правата на) Живот, Свобода и преследване на Щастие…“

По отношение на „Живот“ нещата засега не са окончателно катастрофирали, освен два-три крайно съмнителни инфаркта на видни деятели. По отношение на „Свобода“ – в декларацията иде реч преди всичко за това властта да не може да ти отнема физическата свобода, като те тикне в дранголника например. Има категория хора (Манол Глишев, Асен Генов), които редовно прекарват по някой и друг ден в предварителния арест на някое РПУ. Засега това не е правило, но като се има предвид мащабната конспирация, обрисувана от премиера Борисов по повод открадването на шепа павета от булевард „Дондуков“ – не би било чудно в близките дни да видим арести по списъци на заподозрените. Тъкмо няма да пречат с присъствието си по време на председателството.

В индиректен план натискът на властта да ограничи финансирането на извънпарламентарните партии очевидно е поредната свобода, която ни се отнема – свободата да бъдем представени там, където се вземат решенията.

А какво да кажем за планираните промени в стратегията за национална сигурност, в която пише: Опитите за възпрепятстване реализацията на стратегически транспортни и енергийни проекти увреждат интересите на държавата.

Значи така… аз всячески се опитвам да възпрепятствам АЕЦ „Белене“ например, както и строителството на половин магистрала „Струма“. Следователно съм за дранголника, нали така, драги граждани за европейско развитие?

Какво ли накрая мислят драгите граждани за европейско развитие за правото да си постигаме Щастието? Всъщност, въпросът е нелегитимен, ако е отнесен към тях. Те не биха го разбрали. Всеки европейски философ обаче от последните два века би казал, че отговорът е очевиден. В едно общество, в което ти заплашват собствеността, отнемат свободата на словото, публикуват списъци с врагове, в което единственото правило е, че силният в винаги прав – в такова общество няма и не може да има основания за постигането на щастие

Евгений Дайнов

Резултат с изображение за Евгений Дайнов

http://dnevnik.bg