Един “мерцедес” блокира Германия

Или защо Мартин Шулц иска развод от Меркел

“Широката коалиция” между лявото и дясното по принцип е съюз на елита срещу народа. Постепенно народът се насочва към други партии и точно това е в корена на политическата криза в Германия. Два мандата тя се управлява от широка ляво-дясна коалиция и ако сега лидерът на социалдемократите Мартин Шулц се съгласи на трети, партията му ще изпадне в миманса.
И двете традиционни партии в Германия вече доста платиха за изневерите си. На изборите през септември ХДС на Меркел и баварският й партньор ХСС взеха едва 33 на сто от вота – най-ниският процент от 1949 г. ГСДП също постави антирекорд с 21 на сто.

Заедно лявото и дясното взеха едва 54 на сто, докато през 90-те години сборът им бе 77 на сто, но тогава още не се бяха сетили да танцуват прегърнати.

Когато ляво

и дясно се

прегърнат, първо

умира лявото

През 1998 г. за листата на ГСДП гласуваха 20 милиона и 180 хиляди германци, а сега – 9 милиона и 538 хиляди. Тогава ГСДП взе 298 мандата от общо 669 в Бундестага, а днес – едва 153 от общо 709. Още една такава коалиция и на втора позиция ще изскочи евроскептичната “Алтернатива за Германия”, която възникна от нищото, за да вземе през септември 94 места в Бундестага. Казионните медии я наричат “неонацистка”, което според мен е чиста клевета.

Истината е, че точно тя обещава да защити демокрацията от диктатурата на бюрокрацията и най-вече от брюкселската бюрокрация.

Казионните коментатори твърдят, че в момента в Германия се наблюдавала “криза на демокрацията”. Аз твърдя точно обратното – това е криза, породена от липсата на демокрация.

Това е кризата на пропорционалната избирателна система, която подменя демокрацията с власт на партийните олигархии – и от това тръгва целият проблем на Европа.

В Германия това е и криза на нейната избирателна система, която в наше село нарекохме “мерцедеса” на системите и за малко да го купим на старо. Аз бих я нарекъл

“системата на

факира Мити”

– имаше един такъв голям илюзионист, бащата на певеца Емил Димитров.

Много шашми видяхме покрай този “мерцедес”. Ще напомня, че през 2003 г. родният парламент го прие на първо четене с конституционно мнозинство, подобно на фокусник, който вади гълъб от ръкава. Мина ваканцията и хоп – гълъбът изчезна. Е, как така конституционно мнозинство изчезва, все едно, че никога не го е имало? Само в България може да се случи.

Това лято БСП пак

обеща “мерцедеса”

Направи пленум, аха-аха да внесе проектозакон. И хоп – изведнъж забрави. Захвана се с грипени и оградата по границата, т.е. с някои далавери, за които люто завижда на ГЕРБ и се опитва да ги придърпа, но няма как. ГЕРБ също извади от ръкава мажоритарния гълъб и после го опече на шиш. И днес сякаш не е имало никакъв референдум, елитът ни ни лук ял, ни лук мирисал.

Но да се върнем в Германия. Техният “мерцедес” е “пропорционална смесена система”, което е коренно различно от “паралелната смесена система”, която у нас бе използвана в изборите за ВНС през 1990 г. Приликата е, че приблизително половината депутати се избират мажоритарно. Освен това се гласува и за партийни листи, с което се определя коя партия колко трябва да вземе общо от мажоритарния плюс пропорционалния вот. Т.е. с пропорционалните мандати се компенсират диспропорциите от мажоритарния вот. Да речем, че в парламента има общо 200 места. Ако една партия вземе с пропорционалната си партийна листа 10 на сто от вота, значи заслужава общо 20 места. Но ако спечели 20 мандата на мажоритарните избори, от пропорционалните не взема нищо. И обратното, ако на мажоритарните не спечели нито един мандат, получава компенсация от 20 пропорционални мандата. И тъй като на практика сметката никога не излиза точно, мандатите в парламента винаги се допълват в полза на партийните листи. В момента съотношението в германския бундестаг е 299 мажоритарно избрани срещу 410 пропорционални.

Но последните избори ХДС/ХСС, коалицията на Меркел, взе 33 на сто от пропорционалния вот и получи 246 места от общо 709 в Бундестага. Но парадоксът е, че от тези мандати 231 само 15 са спечелени в едномандатните мажоритарни райони. Значи

дясната коалиция

е наказана

за това, че е извадила по-сериозни кандидати. Докато по-малките партии са били компенсирани за по-лошата си кадрова политика.

Ако в Германия имаше паралелна смесена система, каквато бе у нас през 1990 г., то ХДС/ХСС на Меркел щеше да има общо 366 мандата (ако приемем, че общият брой е пак 709) и спокойно да направи правителство без никакви коалиции. И никаква политическа криза сега нямаше да има.

Ако пък изборите бяха изцяло мажоритарни в 1 тур, ХДС/ХСС щеше да има 231 от общо 299 мандата, или 77 на сто. И не само щеше да управлява сама, но и да има конституционно мнозинство. ГСДП пък щеше да има 59 мандата, или 20 на сто, колкото да подсвирква от кулоарите. Страховитата “Алтернатива за Германия”, от която днес трепери Брюксел, щеше да има само 3 мандата, Свободните демократи – 0, Левицата – 5 и Зелените – 1. Очевидно е, че безизходицата в Германия е изцяло резултат от нейната избирателна система, която тук нарекохме “мерцедес”.

Казионните пропагандисти веднага ще възразят – да, но при мажоритарен вот ще имаме еднопартийна диктатура! И това не е вярно. Ако в Германия имаше мажоритарен вот, ГСДП нямаше да може чак толкова да изостави своя избирател, че той да я зареже така безсърдечно. Когато депутатът си има конкретен избирател, той има и страх от него. Когато началството го е вкарало в листата и така е ужким избран, слуша олигархията и козирува. Затова преди 20 г. ГСДП заряза интересите на наемния труд и се качи на неолибералния влак. Ако бе останала вярна на избирателите си, днес щеше да има не 20, а някъде между 45 и 55 процента от вота.

Да, но какво става

с “малките партийки”,

ще изпищят партийните пропагандисти. Аз не виждам защо в парламента трябва непременно да се мотае партийка, която в нито един от 300 района не може да извади печеливш кандидат. Нито едно първо място. Тогава по-добре да не се тика в кюпа, а да се опита да прокара своята кауза като гражданска организация, да лобира, да вдига шум, да пише петиции и да прави демонстрации. В парламента може само да пречи.

По принцип всеки депутат гласува за органична сплав от десетки и стотици политики, като започнем от данъчната система и социалните помощи, минем през международното положение, регионалните проблеми и т. н.. Депутатът е депутат по всичко. А малките партии възникват заради една конкретна кауза, например екологията. Или сексуалните права. Или неканените пришълци. Те запълват отчуждението на реалните партии от своя електорат.

Но от това каузата им нищо не печели. Например зелените откъсват екологически загрижения електорат от реалните партии на властта. В резултат тези, от които зависи властта, не изпитват отговорност към екологията. Пропорционалната листа е напълно отчуждена от регионите, докато екологичните проблеми по принцип имат конкретен регионален характер – тук изсичат гората, там тровят водата, прекаляват перките и така нататък. Зелените обаче нямат конкретни ангажименти към конкретен район, защото влизат с национална листа. В Германия те са взели само 1 мандат от мажоритарен вот и 66 от всенародната листа, т. е. спуснати са “отгоре”. А природата е долу.

Само мажоритарният вот легитимира властта като едно органично цяло, въплътено във всеки конкретен представител. Пропорционалният вот нарязва това цяло на абстракции, откъсва го от неговата конкретика и после изхвърля в боклука неудобните за елита политики. В един момент боклукчийската кофа се препълва и блокира цялата система.

В момента това се случва в Германия.

Валери Найденов

24chasa.bg