Една държава не бива да си позволява да поддържа и да се примирява с наличието на гета

Една държава не бива да си позволява да поддържа и да се примирява с наличието на гета на своя територия. Някой би казал – какво да се направи, някои искат да живеят така, мен какво ме интересува?

Либертарианците и някои други разновидности на либералния мироглед оставят отговорността за съществуването на гетата изцяло на обитателите им. Съседни в ляво от тях либерални направления отиват в другата крайност – непрекъснато винят държавата и „непросветеното мнозинство“ за наличието на гета и за антагонизирането на отношенията между хората вън и вътре в тях. Тези възгледи са анти-исторични.

Свободният отговорен живот на индивида в едно либерално устроено общество изисква личностна еволюция, достигаща до устойчиво формирана модерна личност. Не е случаен фактът, че именно в зората на модерните времена се появяват и основните просвещенски възгледи за представителната демокрация като обществено устройство, изградено върху свободния избор на хората да приемат доброволно правила за отношенията помежду си.

Там, където мнозинството от населението остава на равнището на традиционното колективно съзнание от преди модерния свят, там демокрацията или е често ограничавана от авторитарни практики, или е фасадна – прикриваща реално подчинение на традиционните общности от техните кланови и/или престъпни лидери, или държавата и политическите партии предприемат специални мерки и процедури за организирането на тези традиционни общности в колективни участници в един субституиран – опосреден политически демократичен процес. Днес в България имаме фасадна демокрация, в която наред с всички други преки и все по-арогантни нарушения на правата на гражданите, имаме и устойчиво неформално сътрудничество между корпоративно-политическата олигархия от една страна и циганските барони от гетата от друга.

Това сътрудничество устройва и двете страни и е изцяло във вреда на гражданите – както вътре, така и извън гетото. Протестите от страна на левичарите-правозащитници допълнително допринасят за удобното маскиране и утвърждаване на този брутален алъш-вериш между главатарите на гетото и главатарите на олигархията. Защо? Защото правозащитниците вопият за невъзможни неща – за оставяне на мира на незаконното строителство във и около гетата, създават чувство за вина на обикновените хора, които често са потърпевши от наличието на гето и не правят почтин нищо за разобличаване на робовладелския „обществен строй“, който цари в гетото.

Често пъти правозащитниците тесногръдо застават срещу полезни инициативи в полза на ромската общност. Кметът на Кюстендил Петър Паунов беше изградил полезна схема за транспорт на ромски деца в училища на другия край на града – срещуположен на ромската махала, за да осигури присъствието на децата в клас през целия ден. Когато тези деца ходят на училище в близост до ромската махала, едва изчакват през голямото междучасие своята чаша с мляко и кифла за да побегнат от училище. Паунов ги размести – и осигури целодневното им присъствие в клас.

Ей, изядоха му главата! Слушайте, гетото няма да го премахнем с илюзиите за „свободен избор“. Трябва да има необходим избор – и за тези в гетото, и за тези извън него. Две момичета – детски учителки от ромската общност в Елин Пелин дошли в София и си намерили работа – по-добре платена – в столична детска градина. Родителите вдигнали бунт – откъде накъде циганки ще им гледат децата. Ще ги гледат – след като са обучени и свестни. Тук свободен избор на родителите няма как да се предостави – освен ако не искат да си вземат децата в къщи. И обратно – някой – някои от гетото се напили, набили лекар от Бърза помощ, направили нещо друго – няма оправадние „ама те са онеправдани“.

Извинете – който прави подобни неща – яде дебелото дърво, безотносително към етническа принадлежност. Само така могат да се смекчат и постепенно да се преодоляват враждебните установки на едните към другите, на хората във и извън гетото. И още нещо – трудът не е доброволен. Доброволен е само ако не висиш на социалната помощ на държавата, т.е. – на обществото. Щом висиш – като ти дадат работа, работиш. Време е да се въведат ясни условия за получаване на социална помощ – за всички, не само за едните или за другите. Държавата има право да принуждава – в мярата на дължимото гражданско поведение. И по този начин да стопява гетото. Знам, ще има протести. По добре протести, отколкото това, което се случва днес.

Огнян Минчев

Една държава не бива да си позволява да поддържа и да се примирява с наличието на гета

facebook.com