Емил Георгиев, шеф на Федерацията на потребителите: Идиоти ли работят в „Топлофикация“

Инж. Емил Георгиев е изпълнителен секретар на Федерацията на потребителите в България. Той е роден в село Кутово, Видинско. Завършил е Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. Специализира по изпитванията и сертификацията в Австрия и Великобритания, както и по защитата на правата на потребителите. Има две специализации в областта на местното самоуправление в САЩ. Бил е директор на Центъра по метрология и стандартизация в Хасково. Дългогодишен член е на националното ръководство на Федерацията на потребителите в България.
Георгиев е бил 4 мандата общински съветник в Хасково, като един мандат е председател на Общинския съвет. Той е сред основателите на партия ПК „Екогласност“ и неин председател от 2006 г. Депутат е във 42-рото Народно събрание от ПГ на „БСП – лява България”.

– Г-н Георгиев, „Топлофикация-София“ ЕАД държа цяла седмица столичани и гостите на града на студено и без топла вода, а сега настоява пред КЕВР за поредно увеличение цената на парното с 8 процента от 1 април. Уместно ли е това, дори цената на природния газ да е тръгнала нагоре?

– Уместно ли? Потребителите вече не могат да понасят и действащата в момента цена. Вие знаете, че от 12 години се борим с този монопол. Това е най-крещящата форма на безотговорност спрямо потребителите. Сега във връзка с тази авария слушаме какви ли не приказки. Аз специално дълбоко се съмнявам в тях. В общите условия на договорите с „Топлофикация“ е записано, че в случай на невъзстановяване на парното отопление и топлата вода за срок от 48 часа доставчикът трябва да компенсира своите абонати.

– Възможно ли е реално това и как може да стане?

– Според мен не е възможно, защото, за съжаление, в общите условия не е записано с колко и под каква форма. А преди всичко по преценка на дружеството. А това дружество поне досега доказва, че единствената му грижа е как да заблуждава и ограбва хиляди социално слаби потребители.

– Не беше ли груба манипулация това интерпретиране на Закона за енергетиката, според който след 48 часа се дължи неустойка, но „Топлофикация“ обявяваше, че се е справила на 47-ия час, след което започваше да тече поредният 48-часов авариен период?

– Няма да сбъркам, ако кажа, че българските потребители в момента са поне 10 пъти по-бедни, отколкото в началото на прехода преди 27 години. Проблемът е, че те са не само бедни, но са и незащитени от законите. Давам винаги примера с една директива на европейската общност. Тя се казва Директива 83 от 2011 г. В нея е записано, че потребителят не е задължен да заплаща за услуга, която не е поръчал. Това се отнася най-вече до сградните инсталации. Аз не съм поръчвал топлинна услуга, изключил съм си радиаторите, но през моята собственост преминава една тръба. Отделяното от тази тръба едва ли е повече от 0,5 градуса. За тази „услуга“, която „Топлофикация“ прави на потребителите, те са длъжни да заплатят до 50 на сто от стойността, която биха заплатили, ако работи радиаторът. Тази директива съзнателно не се транспонира в българското национално законодателство, в Закона за енергетиката.

– Защо това не се случва, кой има интерес?

– Това е голямата беда за потребителя. Защото по силата на тази директива потребителят трябва да има сключен договор. Обаче възниква въпросът с кого да подпишем договора – дали с „Топлофикация“ или с фирмите за топлинно счетоводство. В много от случаите няма подписан договор нито с „Топлофикация“, нито с топлинните счетоводители. И тук идва голямата заблуда, защото те казват: „Ние сме длъжни да направим компенсации, ако не сме подали парното след 48-ия час“. И се започва тази игра – „Тука има, тука няма“. Парното се спира, на 47-ия час се пуска нещо, след което отново се спира.

– А защо по мащаба си аварията на практика обхвана по-голямата част от столицата?

– Ударът беше повсеместен, защото на практика „Топлофикация“ не извършва планови ремонти. При 100 км тръби за ремонт за една година е ремонтиран едва един километър. За планов ремонт по бизнес плана на „Топлофикация“ за тази година са планирани 17 милиона лева. Същевременно заплатите на хората в „Топлофикация“ миналата година бяха 46 милиона, а тази са 47. При това със заведени към 150 000 дела срещу потребители. И само за хонорарите на адвокатите в сметките на „Топлофикация“ са влезли повече от 20 милиона. Ето, съпоставете цифрите. Заплати – 47 млн., приходи и хонорари – над 20 млн. А за текущите ремонти – 17 млн. Това какво е? Не е ли цинизъм? И при тези параметри да искаш ново увеличение с 8 процента, това е безобразие, откъдето и да го погледнем.

– Вероятно по същата логика е цинизъм, ако от чешмата тече вода с 20 градуса, а дружеството я калкулира като топла?

– Това е другата страна на въпроса, защото те изчисляват по едни формули, които и господ не може да ги разгадае какви параметри влизат там. Но при всички положения това е същественият въпрос. Защото когато даваха обяснения, че едва ли не ЧЕЗ им е виновен, защото спрял една помпа, правят на идиоти или потребителите, или в теца наистина работят идиоти. Защото те не измислят нови закони на физиката. Ако приемем, че е спряла някаква помпа, нали разбирате, че водата от „Люлин“ няма как да стигне до „Слатина“, за да стане обратен хидравличен удар, както ни убеждават те. И в същото време имат една красавица за пиар, която твърдеше, че никъде парното не е спряло за повече от 48 часа. Ето, хората вече са вкарани в заблуда. Затова аз дълбоко се съмнявам, че те ще получат някаква компенсация. По-скоро им се готви нова брадва с нови 8 процента. А аргументацията, че е заради повишаване цената на газа, също е цинична, защото миналата година, когато тази цена тръгна нагоре, този проповедник – председателят на КЕВР Иван Иванов, с набожен глас ни убеждаваше, че има много резерви в „Топлофикация“. И нямало опасност да се повиши цената. Ето, няма и една година – искат ново увеличение.

– Що за подход е тогава дружеството да инвестира милиони в информационна система, която, оказва се, не работи адекватно, вместо да влага реално пари в ремонти и обновяване на мрежата?

– Това отново е неуместно, още повече че не се знае дали въобще са инвестирали тези пари в информационната система. Когато им се задава въпросът къде отиват милионите от адвокатските хонорари, отговорът им е: „За повишаване квалификацията и подобряване условията на труд“. Какво означава това – че те работят на системата на Вальо Топлото и всеки представител на фирмата си има джакузи ли?! Прокуратурата действително трябва да влезе в това дружество и да се зарови дълбоко. Мисля, че ще изскочат чудовищни нарушения.

– Ако правилно ви разбирам, нещата трябва да минат през парламента, но възниква и въпросът – тласка ли някой „Топлофикация“ към умишлен фалит за приватизация под друга форма?

– Напълно е възможно да има и такива помисли, защото просто не е възможно държавата, в лицето на КЕВР и органите на местно самоуправление – Общинския съвет, който е собственик на „Топлофикация“, да бездействат толкова много. Нещо повече – те прикриват тези нарушения. Това означава, че вариантът, за който питате, е напълно възможен. Някой съзнателно да тласка „Топлофикация“ към фалит. Мисля обаче, че спасението на софиянци накрая може да се окаже и фалитът, но фалит, който ще го предизвикат самите потребители. Защото на тези хора вече им е писнало да ги ограбват. Затова изходът е хората да вземат съдбата си в ръце. И ако на 30 март наистина има внесена точка за увеличение цената на парното, всички да излезем и колкото и страшничко да звучи, трябва да изметем ръководството на КЕВР. Защото това е другата причина за трагедията на хората.

– Не се ли случва същото и с цената на питейната вода, която първоначално от март трябва да подскочи с 18 процента, за да стигне близо с 50 на сто отгоре за четири години?

– Да, готви се такова нещо за 28 февруари. Там историята е същата. Показват прогресираща печалба от 40 до 51 милиона до 2020 г., а в същото време в бизнес плана показват завишаване на консултантските услуги. Около 700 процента скачат разходите за охрана. Тази печалба къде отива? Изнася се от страната. И отново, при положение че е на концесия към общината. Там обаче пазят мълчание. И Общинският съвет, и КЕВР мълчат като глухари в любовен период – нито приемат, нито предават. Нито за топлото, нито за цената на водата. Заради „Топлофикация“, най-жестокия монополист, въвеждаме понятието „потребителски Франкенщайн“.

Резултат с изображение за Емил Георгиев

http://retro.bg