Загадките на пирамидите в Седеинга

На бреговете на Нил някога са изградени стотици съоръжения, издигнати под явното египетско влияние във времената, когато в самия Египет отдавна били спрели да строят пирамиди.

Почти две хиляди години след като поданиците на египетския фараон Хуфу са му издигнали 150-метрова пирамида, армията на Нубия нахлула и окупирала Египет. Било около 730 г. пр.н.е. и по това време египетските фараони отдавна се били отказали от масивни гробници.

Това било скъпо и те едва ли не разорили страната. Но пирамидите очаровали нубийските царе. Тяхната XXV (нубийска) династия била изхвърлена от Египет през 656 г. пр.н.е., но влиянието на Египет върху културните традиции на Нубия се съхранили много дълго.

Например върху царския некропол в Мерое стоят 80 миниатюрни пирамиди. А в Седеинга (на повече от 700 км от Мерое) са открити множество съвсем малки пирамиди със страни около 75 см, отнасящи се към същата епоха. Очевидно богатият елит е прилагал навиците на владетелите, само че в умален мащаб.

От началото на XIX век археолозите са открили в Судан повече от 220 царски пирамиди. В началото на Мероитския период (ок. 300 г. пр.н.е. – 350 г.) са ги строили изключително за най-благородната кръв.

„Изграждането на пирамида за някой, който не е бил член на царското семейство, е било смятано за светотатство“, пояснява Винсент Франсини от Американския музей за естествена история, един от ръководителите на разкопките в Седеинга през 2013 година.

По-късно това табу е отслабнало и богаташите са получили разрешение да подражават на царете. Но техните пирамиди никога не достигали до царски размери. Нубийците се отнасяли към тези съоръжения със същия свещен трепет, както и древните египтяни. Това бил символът на слънцето – високите стръмни склонове на пирамидите означавали слънчевите лъчи, падащи върху земята.

В Мерое продължили разработката на тази тема, оформяйки връхните камъни на пирамидите по класически египетски мотиви във вид на птици или лотоси, израстващи от слънчевия диск.

Две системи на писменост се използвали в Мерое, също вдъхновени от Египет. Първите успехи за тяхната разшифровка са постигнати чак в началото на 90-те години на ХХ век. Редица важни открития в тази област е направил филологът Клод Рили, ръководител на археологическата мисия в Судан.

Той открил, че не му достигат надписи за бъдещата му работа (в този момент били известни по-малко от 2000 и почти всички те били епитафи). За жалост поради строителството на язовир на Нил водата се покачила и потопила повечето от откритите некрополи от Мероитската епоха.

Некрополът в Седеинга на западния бряг на Нил близо до египетската граница останал едно от малкото, където все още можело да се провеждат разкопки. Това и накарало Рили и Франсини да се съберат и през 2009 година да пристъпят към изследване.

За четири години на привидно скромния некропол археолозите открили не само пет нови надписа, но и хиляди погребални камери, много от които лежали под неголеми пирамиди. На площ около 0,2 ха е открит фундамент от 35 пирамиди. Най-голямата имала 6,7 метра ширина и малко повече от 9 метра височина. Над детските гробници стояли паметници с ширина по-малко от метър.

„Това е фантастика – обяснява Франсини. – На други некрополи от това време може да се открият 20–30 гробници с паметници. А тук стотици пирамиди с гробници около тях, много от които се намират една върху друга.“

Повечето гробници в Седеинга се отнасят към това време в историята на царството, когато монаршеският монопол върху строителството на пирамиди бил отслабнал. Според Франсини само по себе си това не обяснява огромното количество паметници – уникален случай за Нубия.

Вероятно своята роля е изиграла и географията. Експертът отбелязва, че Седеинга се е намирала близо до Египет и в относителна изолация от административните центрове на Мерое, разположени на юг. Възможно е местните жители да са се чувствали по-свободни от своите сънародници, живеещи по-близо до столицата, затова с по-голяма лекота са нарушавали забраната за пирамидите.

Отдалечеността от културния център на царството може да обясни и уникалния елемент в конструкцията на пирамидите на Седеинга. Обикновено мероитските пирамиди не са строени така, както в Египет – каменният зид се издигал около пълнеж. В някои пирамиди този пълнеж вътре е кръгъл.

Да се прави това, за да се поддържат стените, не е имало смисъл. По-скоро това е било остатък от по-древен местен обичай да се погребват хората под кургани и струпани камъни. Други находки впрочем сочат силно египетско влияние. Открити са няколко връхни камъка във формата на лотос, израстващ от слънчев диск, и керамична статуетка на божеството на плодородието Бес.

Връзките с Египет обясняват и богатството, позволило на народа от Седеинга да издигне такова количество пирамиди. Това градче е било разположено насред безплодната пустиня, но на пътя, съединяващ Мерое със северните съседи.

Седеинга е била едно от първите населени места в Нубия, където са спирали египетските търговци. Този път – Четиридесетдневния път – съществува и до днес, и некрополът се намира точно до него.

За съжаление керваните от камили, преминаващи век след век, са допринесли за силната ерозия на пирамидите. На археолозите се наложило да ги накарат да заобикалят, за да не тъпчат това, което е останало от пирамидите.

Само си помислете: те са на две хиляди години – приблизително на толкова е била Хеопсовата пирамида, когато са я видели завоевателите от Нубия…

© B-N Chagny, SEDAU/SFDAS

http://drevnite.com