Законовата репресия е необходима и неизбежна

Приватизирани са значителни обеми от армейската и полицейската дейност, предоставянето на лична и фирмена сигурност е един от най-големите бизнеси в страната

Процесите за възстановяване на държавността, сред които от първостепенно значение е връщането на монопола върху легалното насилие в ръцете на държавната власт, стават задължителни и спешни

Проблемът е налице, заяви президентът Радев, свидетели сме на засилващи се опити за външно вмешателство в нашия изборен процес, налага се със закони да се гарантират сигурността и независимостта на българската държава. Изясни се, че е поръчал на правосъдната министърка Павлова да подготви промени в Изборния кодекс, според които право на глас да имат само хора, които през последните три месеца са живели у нас.

Естествено, нападнаха го от различни посоки с различни съображения, възползвайки се от нескопосното изпълнение на иначе правилната инициатива на държавния глава. Демокрацията щяла да пострада, на репресия приличало. Шефът на ДОСТ, доказала се още и като партията на турския президент Ердоган, разигра цял спектакъл и дори намекна за оставка. Премиерът Огнян Герджиков, той и професор по право, не бил ял лук, не бил го и мирисал, президентът да се оправя както може.

Обаче след тези атаки рейтингът на Румен Радев не само че няма да спадне, но и ще се покачи. За сметка на критиците му по повод на тази и евентуално други негови националноотговорни инициативи. Особено насочените към укрепването на държавността в страната. А това, на първо място, касае възстановяването на репресивните й функции със съответните им структури и съобразено с външно- и вътрешнополитическите реалности законодателство.

Преди един век големият наш държавник Андрей Ляпчев споделял като принцип в управлението на страната поговорката „Co кротце, со благо надалеч се стига“. Твърди се, че понякога добавял думите „и со малце кьотек“. Този иначе убеден демократ е бил и националист. Узаконената репресия е необходима и неизбежна, без дозираното й решително прилагане държавата се разкапва, неспособна да задоволи главните потребности на населението – от ред и сигурност. Докато манипулативното дискредитиране на репресивните органи и служителите в тях еднозначно води до срив на държавата с последващото й завоюване.

Репресията на държавата не е просто потискане и насилие, тя е ре-потискане, ре-насилие. Не просто „пресиране“, а именно ре-пресиране, т.е. силово противодействие! Наред с управлението и посредничеството държавата има още една длъжност – да потиска чрез армията си външни агресии и вътрешни съпротиви чрез други органи. Когато властите не се справят с управлението на процесите в страната, се очертава нейният разпад. Което имаме у нас. А отвън не липсват мераклии да откъснат от нея по-едри парчета или направо да я включат в границите си.

Не друго, а разпад на националните държави представлява глобализацията по либерална рецепта. Този процес неизбежно протича в условията на големи кризи, въоръжени конфликти, войни, отскоро и тероризъм. Задължително в тази посока е и още едно условие – отнемане на независимостта на държавите като институции за законен монопол върху репресиите на своя територия. Главният инструмент за целта е военната машина на САЩ, чрез която се сплашват несъгласните или пряко се осъществяват „превантивни“, умиротворителни“ и „хуманитарни“ войни.

Много ефективни за същата репресивна по същество цел са международните финансови организации и медийният монопол. Едни страни повече, други по-малко – потърпевши са всички по света. Скоро след Втората световна война Вашингтон се възползва от обезкървената Великобритания, натисна я към деколонизация и тя се разпадна на 51 нови държави. Повечето вече под американско влияние.

Не се допусна Европейският съюз да се сглоби като обединение на национални държави, какъвто беше първоначалният замисъл. Смаляването на суверенитета на повечето европейски държави беше постигнато чрез изграждането на аморфна общност от страни, управлявани от неефективни „малки правителства“. Подчинени на космополитния и от своя страна подчинен на Вашингтон Брюксел, продажни и бюрократизирани. Прехвърлящи правомощия на наднационални институции и транснационални пазарни монополи, разпродаващи държавна собственост.

Раздават и най-важната за една държава собственост – системите и звената за социална сигурност, като монопола върху репресиите, структурите на здравеопазването и дори събирането на данъците. У нас релефно се вижда и болезнено се усеща функционирането на частни здравни и пенсионни фондове, непосилното за широки слоеве от населението здравно осигуряване.

Успоредно с напредването на тази приватизация ускорено нараснаха клиентелизмът в обществено-политическия живот и корупцията. Държавните и общинските институции без изключение станаха зависими от престъпните мрежи, от външни и частни източници за влияние. Превърната в стока, предадена на частни субекти, сигурността също престана да бъде първостепенна публична длъжност, изроди се в обикновена услуга. Същевременно насилието чрез медиите се превърна в спектакъл.

Само официално притежаваното у нас оръжие е десетки пъти повече, отколкото преди да ни сполети „демокрацията“. Към началото на милениума над 300 хиляди души са получили разрешение и са закупили късостволно или ловно оръжие. Обратно пропорционално нивото на сигурността е рязко намаляло. Приватизирани са и значителни обеми от армейската и полицейската дейност, предоставянето на лична и фирмена сигурност е един от най-големите бизнеси в страната.

Естествено, със загубата на потенциали за упражняване на противодействие, т.е. репресия в защита на гражданите и националното богатство, държавата губи възможностите за ефективен контрол върху криминалната активност и корупцията. Съответно неимоверно се увеличиха и разходите на населението за защита, за придобиване на средства за индивидуална, семейна и имуществена сигурност.

Под път и над път се виждат частни фирми, занимаващи се с почти целия спектър от дейности, за които доскоро пълната отговорност носеше държавата. Сред тях са охранителната и отбранителната дейност на частни и обществени обекти, придобиването на информация със специални средства, събирането на задължения, подборът и подготовката на персонал за съответните структури. Бизнесът на частните фирми в този сегмент се транснационализира.

„Така се върви към деконцентрация на насилието, изглеждаща като „ново средновековие“. Ако един или друг режим по света се опита да въведе ред със силата на държавата, бива подложен на пропагандни и политически агресии за „демократизация“, които да го подчинят изцяло на властта на транснационалната буржоазия. Когато така не се получи, капиталистическият център организира войни срещу такава страна с мотива за прекратяване на насилието“, пише проф. Васил Проданов в книгата си „Насилието в модерната епоха“.

Резултатите от хегемонната преса на САЩ и международната им общност видяхме в Югославия, Ирак и Либия, виждаме ги сега в Сирия. Изпитваме ги и на наш гръб – държавността е срината, правоприлагащите органи са силно затруднени да изпълняват функциите си, разгромени са силовите органи, логично последваха криминален произвол, рязък спад на качеството на живот на българското население с елементи на геноцид.

Процесите за възстановяване на държавността, сред които от първостепенно значение е връщането на монопола върху легалното насилие в ръцете на държавната власт, стават задължителни и спешни. Световният хегемон бавно и на пристъпи отслабва хватката си, противниците му стават повече, по-организирани за отпор и по-силни.

Политическата ни „класа“, превърнала се в криминална политолигархична трансмисия на външни сили за увреждане на интересите на България, има златен шанс да се възползва, за да не бъде ометена от обществената сцена и впоследствие преследвана за предателство и продажничество. Съмненията за нейната пригодност за такъв рязък завой са огромни, но инстинктът за оцеляване може и да се задейства.

От

http://trud.bg