Закон против глупостта и наглостта – спешно!

Изявите на бившия главен секретар на МВР Георги Костов през последните дни е позор за обществото. Няма граждански модел по света, който би търпял подобна арогантност. Простимо е човек да е глуав като малък, но е непростимо до края на живота си да е такъв.

Мисълта е на Марк Твен. За Kостов уточнявам че Твен е американски писател. Негови са знаменитите „Принцът и просякът”, „Приключенията на Том Сойер”, „Приключенията на Хъкълбери Фин”, „Писма от Земята” и мн. др. Починал е през 1910 г. Уточнявам кога е починал, да не рече Костов да извади някакъв запис на разговор с него на тема „Колко глупав е Твен”, например. Защото Костов се държи като човек, който е в състояние на анестизия, но не от алкохола, защото „никога не съм се напивал, защото така съм се родил” (в съпровод на иносказателна усмивка). Бисер, изръсен от устата бившеглавносекретарови пред една тв. Каза още, че никога не бил се чувал и виждал лично с Пеевски. Някой да му каже, че може да си пионка и ибрик и без да господарят да те е удостоил с честта да си говори с теб „на живо”. Костов няма ли деца, що оставят баща си да говори свободно… И те ли не са чували за Марк Твен? Ако бяха, щяха да знаят, че е казал и друга мисъл: Няма по-вулгарно нещо от свободното говорене на глупости.
Искате доказателства? По бТВ Костов заплаши, че щял да пише мемоари. Костов до Твен – май краят на света наистина си заслужава… Всъщност това ще е произведение от 5-6 страници, колкото е обемът на словесния му речник.
В МВР битува израз: Мислехме, че от Светлозар Лазаров (главен секретар по времето на кабинета „Орешарски”) по-… не може. Костов доказа, че може.
Да се греши е човешко, само че го правете пред колкото е възможно по-малко хора – един от полицейските закони на Мърфи. Прибягвам до толкова „външни” цитати, за да избегна истински подходящите думи и определения за поведението, професионализма и изреченото от Георги Костов. Списъкът с неудачите му е наличен, но времето и здравето на читателите ми е по-скъпо.
Цялостното „творчество” на Костов е своеобразен аргумент за: първо, неговото несъответсвие с поста, който заемаше и второ – правилното решение да бъде освободен. Вероятно медийният интерес към тази персона ще продължи още известно време. Няма продуцент, който да се откаже от безплатна клоунада. Натрапва се усещането обаче, че в светлините на прожекторите се „къпе” човек, който има нужда от помощ. Медицинска в това число…
По времето докато бе главен секретар, от МВР бяха освободени, изгонени, обидени и унизени служители, които по професионализъм са на разстояние от Костов колкото е растоянието до Луната. Самият факт, че е приемал това за нормално, както и своето назначение на поста, плаче за научно изследване в областта на психологията и мистицизма.

Сбогом, Костов, сбогом. И не пиши мемоари, моля те. Може да си създаден да не се напиваш, както сам твърдиш, но не посягай към буквите. Иначе ще си пожелаем законодателството на щата Тексас…
Крайно време е след жесток закон за корупцията да се приеме и такъв за глупостта, простащината и наглостта. Ще се изненадате колко имена ще се окажат едновременно в обсега и на двата.

Д-р Димитър Попкутуев

П.П. И за да няма недоразумения, ще уточня. През двете години, когато Георги Костов се подвизаваше като главен секретар на МВР, във Фрог нюз са публикуване над 40 текста, анализиращи и критикуващи действията му като професионален ръководител на вътрешното ведомство. Със съответните факти. В това число скандалите за нарковойната на Слънчев бряг, която Костов нарече „спор за парко място“, скандалът с американското посолство за хаоса около съобщение за терористична заплаха край х-л „Плиска“, блокирането на столичен квартал с над 100 униформени и барети заради тих луд с въздушна пушка и пр. Не описвам гафовете на Костов, защото са много, а и лицето не заслужава такова внимание и място. Който го харесва да си го вземе във фирмата или… в къщи. Все пак човекът не се напива, нали?

frognews.bg