Защо в България няма осъдителни присъди?

Aко можеше да се измери времето, в което през петте години на мандата отиващият си Висш съдебен съвет е бил принуден да обслужва различните сценарии на олигархията, със сигурност би бил поставен печален рекорд. За първи път от създаването на управляващия съдебната власт орган неговата работа е толкова неефективна.

Това се дължи най-вече на три персони – пропадналия бивш министър на правосъдието Христо Иванов, който в периода август 2014 – декември 2015 година бе представляващ ВСС, члена на Съвета от квотата на компрометирания Съюз на съдиите в България Калин Калпакчиев и поставения в тежка зависимост от задкулисието настоящ председател на ВКС Лозан Панов. Във времето, в което са част от този ВСС, тримата направиха всичко по силите си не просто да уронят престижа на органа, а чрез него и на съдебната власт, но и да употребят държавната институция като инструмент за легитимиране на компроматните атаки на олигархията във войната й срещу държавата и най-вече срещу застрашаващата я прокуратура.

Последното заседание на пленума на ВСС не направи изключение. Поставилите се в ситуацията да са магистрати “на повикване” Панов и Калпакчиев ангажираха времето и вниманието на “правителството на съдебната власт” със спуснатите от кукловодите им “опорни точки” за атака срещу обвинител № 1. Погрешно записалият “право” вместо “актьорско майсторство” Лозан Панов занимаваше 25-членния състав на съвета с нереализираната му мечта да има ролите на Ал Пачино, Том Ханкс или на Венсан Касел в спечелилия “Оскар” за най-добра женска роля на Натали Портман “Черният лебед”.

В трите часа пропиляно време, струващо десетки хиляди левове на данъкоплатците, трябва да се включи и литературното четене на Калин Калпакчиев, който дотолкова се беше екзалтирал, че накрая заля с вода компютъра си. А всичко това беше само малка част от пиесата по сценарий на подсъдими и обвиняеми олигарси, които се опитаха да уязвят главния прокурор Сотир Цацаров заради прословутата му среща в ЦУМ с бизнесмена Сашо Дончев и
пловдивския функционер от БСП Георги Гергов.

Будещото на моменти съжаление поведение на Панов и Калпакчиев по време на излъчваното онлайн заседание на пленума на ВСС, а и особено асансьорните и поръчкови телевизионни интервюта на председателя на ВКС от последните дни всъщност разкриха и причината за може би един от най-съществените проблеми пред българското общество – защо у нас чувството за несправедливост преследва гражданите и защо в България няма осъдителни присъди?

Защото вместо съдии, които да защитят интереса на народа, на най-високите места в съдебната система мафията си е назначила адвокати, които не просто не биха осъдили олигарх или корумпиран политик, но и правят всичко възможно, за да попречат на правоохранителните органи да ги разследват и обвинят. И ако преди година и половина Лозан Панов си позволи да демонстрира близост с адвокатите на мафията, заставайки редом с тях на стълбите пред Съдебната палата, вече е видно, че вместо справедлив и високоморален съдия №1 у нас имаме зависим и страхлив другар №1 на “агнешките главички”.

Въпросът за статута на Лозан Панов като председател на Върховния касационен съд става все по-резонен, особено след последните му публични изяви. Тонът, с който Панов си позволи да говори на заседанието на ВСС, мина всички допустими етични норми за поведение, които всеки магистрат следва да спазва. Отвъд личностните нападки, саркастичните коментари Панов си позволи с нападателен и дори обиден тон да говори не просто на стоящия до него Сотир Цацаров, но и да неглижира и иронизира работата на хиляди прокурори, следователи, служители на ДАНС и МВР.

Никаква справедливост не могат да очакват българите, нито ефективна съдебна реформа, когато председателят на Върховния касационен съд – институцията, която е последна инстанция по наказателни дела срещу властимащи и забогатели за сметка на държавата олигарси, си позволява да се подиграва с разследвания за злоупотреби, отнасящи се до незаконно увеличение на цената на енергийните суровини, измами с разходването на европейски средства при изграждането на пътна инфраструктура или източването на милиони левове от държавни дружества.

Вече е ясно и защо медията бухалка на подсъдимия олигарх Огнян Донев – “Клуб Зет”, прилича на лексикона на Лозан Панов. Та нали делото за неплащането на 63 млн. лв. данъци от Донев, което още не е приключило дори на първа инстанция, ще се решава окончателно именно от ВКС. Там би трябвало да приключат и още купища дела, които прокуратурата успя да образува в последните 2-3 години, което очевидно е големият проблем не само за Донев, но и за друг от основните сценаристи и кукловоди на задкулисието –
обвиняемия за приватизацията на 33% от държавния дял на ЕВН олигарх Иво Прокопиев.

С поведението си Панов показа, че дори не си дава сметка, че не друг, а точно държащите го в зависимост олигарси му отредиха ролята в този трагикомичен сценарий с Герговото кафе. Трагедията е, че Панов отдавна принизи авторитета, с какъвто безспорно трябва да се ползва Върховният касационен съд, до нивата на квартална партийна организация и грантово-протестърска НПО. Когато т.нар. съдия №1 започне да използва изрази като “тричане” или “пуч”, с които да се опита да замете безпрецедентния рекет, на който подлага съдиите в навечерието на прекия избор за членове на ВСС, нивото на доверие в правосъдието скоро ще започне да достига и отрицателни нива. И макар да е късно, би било добре Панов най-накрая да разбере, че е следващият употребен от дуото Иво Прокопиев – Христо Иванов, подобно на “нулирания” от “агнешките главички” капитулирал лидер на ДСБ Радан Кънев. Видя се, че Лозан Панов трудно намира отговори на въпросите защо името му е спрягано като кандидат за президент на задкулисието в скандалните стенограми АРГО-гейт. А в ефира на обслужващата интересите на Прокопиев Би Ти Ви още по-трудно беше на Панов да отговори защо и какво има предвид Христо Иванов, когато нарича съпругата на председателя на ВКС “черен лебед”.

Точно защото е абсурдно, друг нюанс от поведението на Лозан Панов трябва да се разглежда като комичен. По безпрецедентен за правова държава начин Панов си позволи на няколко пъти да прави политологични анализи и да раздава политически квалификации и оценки – по адрес на президента, спрямо бившия и вероятно бъдещ премиер, както и към лидера на най-голямата опозиционна партия. Държавният глава, избран пряко от мнозинството от българите, “мълчал”, недоволства Панов. Бившият и бъдещ премиер, спечелил за пореден път парламентарни избори, го “раздавал” адвокат, назидава Панов. Лидерът на опозицията бил единствено “адекватен” политик, интригантства Панов. Подобно падение на ръководещия институцията ВКС българската правораздавателна система никога не е познавала. Само си представете върховен съдия в САЩ, където това е пожизнена длъжност, да започне да раздава оценки и да коментира политически решения на Тръмп или на Обама или пък във Великобритания – съдия от Върховния съд да коментира кралицата, върховен съдия във Франция – да агитира за един от класиралите се за балотажа кандидати за държавен глава, а може би в Германия – съдия да нарежда на Меркел какво да прави с мигрантите.

За повтарящите се сценарии – заседанията на ВСС да се ползват като поле за поредната “хибридна” атака срещу прокуратурата с основна цел сриване на авторитета й, което в крайна сметка да доведе до дискредитиране на разследванията срещу сценаристите, отдавна е признал и най-верният съучастник на Панов – Калин Калпакчиев. И този път любимият на поръчковите медии бухалки на олигархията член на ВСС остана верен на себе си с опитите да суфлира на изпусналия на няколко пъти нервите си съпруг на „черния лебед“. Не е изненада, че Калпакчиев все повече заприличва на професионален протестър, още повече че през есента на миналата година в поредното си телевизионно откровение кариерно израсналият от районно директно в апелативно ниво, прескачайки една цяла съдебна инстанция член на ВСС с гордост обяви, че умишлено прокарва точки в дневния ред на съвета, с които цели единствено предизвикването на напрежение и провокации.

Последното активиране на Панов и Калпакчиев показва за пореден път колко важно е в бъдещия Висш съдебен съвет да попаднат магистрати, които целят възстановяване на доверието на обществото в правосъдието, институциите и държавността. Илюзия е да се очаква, че това ще стане само с избора на независими магистрати от квотите на съдиите, прокурорите, следователите и Народното събрание. Защото, както Панов и Калпакчиев са адвокати на олигархията в съдебната власт, сценаристите на задкулисието имат не по-малко влияние върху формирането на публичния имидж на съдебната система. Поредната и далеч не последна “хибридна” атака срещу прокуратурата за пореден път показа тежката зависимост на медиите у нас. И за съжаление тази зависимост изобщо не се простира само върху поръчковите медии бухалки, пряка собственост на подсъдими и обвиняеми олигарси. За пореден път се видя как трите големи телевизии – Би Ти Ви, Нова и БНТ, директно манипулират зрителите си чрез перфидно изкривяване на фактология, прокарването на оценъчни коментари в новините, а и чрез подбора на анализатори и коментатори по темата. Още по-скандална е ситуацията с т.нар. обществено Българско национално радио, което се е превърнало в радиоточка на олигархичния кръг “Капитал”, както и в субсидираното от Българския хелзинкски комитет Дарик радио.

Опитите за задушаване на истината далеч няма да приключат с правилното решение на мнозинството от ВСС от четвъртък – да не се превръща в инструмент на олигархията. Иначе полезното на всяка следваща атака е, че тя все повече делегитимира проводниците на интересите на задкулисието. Както стана видно и от провалилия се протест пред Съдебната палата в понеделник, задкулисието дотолкова се е дискредитирало и е загубило дори платената си подкрепа, че вече трябва освен за изпълнителите да мисли и за подмяна на сценаристите. Защото макар мафията да си има съдии и членове на ВСС за адвокати, обратното броене и за тях вече безвъзвратно тече. Особено когато една от институциите в правосъдието – прокуратурата, работи и обвинява, а другата – съдът, адвокатства и оправдава. Това несъмнено ще увеличи и пресата върху пазителите на “агнешките главички”, които скоро ще отидат курбан.

От Петър Иванов

http://trud.bg