Защо от визитата на Лаура Кьовеши имаше смисъл?

Морално задължение на ВСС е да поправи кадровата си грешка и да отстрани Лозан Панов като председател на Върховния касационен съд

С действията си Лозан Панов за пореден път доказа, че е неспособен да организира и да ръководи работата на върховната съдебна инстанция

Дълбоко непознаване на реалните проблеми на общество и в частност на съдебната система, отблъскващо високомерие и граничеща с маниакалност себедостатъчност. Всичките тези присъщи за домакините й недостатъци разкри предизвикалата полемики визита на румънската прокурорка Лаура Кьовеши в София миналата седмица. Освен че беше дългоочаквано, посещението на обвинителя от северната ни съседка се оказа и достатъчно дълго, сякаш за да затвърди първоначалните нагласи за политическите цели, които то преследва.

Но каквито и намерения да са имали инженерите, инспирирали пристигането на уважавания борец с корупцията в Румъния у нас десет дни преди предсрочните парламентарни избори, те не просто претърпяха фиаско. А формалните домакини на Кьовеши дълго време ще съжаляват, че са злоупотребили и с нейното доверие.

Както се очакваше, Кьовеши демонстрира изключителна дипломатичност и нито за момент не си позволи политическа риторика. Очевидно в посолството на Румъния в София си бяха свършили професионално задълженията.

Лозан Панов от своя страна не изневери на очакванията и за пореден път използва зала „Тържествена“ на Съдебната палата за политически цели, с което влезе в остър конфликт с Етичния кодекс на българските магистрати.

Изразеното от Лозан Панов „съжаление“, че в залата не присъствал президентът, освен груба инсинуация по адрес на държавния глава (Румен Радев бе приел на „Дондуков“ 2 Кьовеши предния ден – б.р.), може да се тълкува и като пряко вмешателство в работата на другите власти и следва да се разглежда като нарушение на член 9.2 от Етичния кодекс на магистратите, който гласи: „Магистратът не участва по какъвто и да е начин в партийно-политическа дейност и не се намесва в политически или бизнес среди на влияние.“

Фактът, че Панов употреби посещението на Кьовеши, за да направи тур из медиите, като във всичките интервюта не пропусна да демонстрира своята себедостатъчност, също говори за скритите цели, които преследваше това посещение. Докато румънската прокурорка не даде нито едно интервю, Панов търсеше удобно място за своите медийни изяви, в които продължи да оказва индиректен натиск върху магистратите, като ги напътства как да номинират колегите кандидати за членове на следващия Висш съдебен съвет. По всичко изглежда, страховете на олигархичните кукловоди на Панов са, че след предстоящия провал на двата им хибридни проекта – „Да, България“ и „Нова република“, а и заради тоталната дискредитация на разпадащия се Съюз на съдиите в България, шансовете им да контролират избора на следващ ВСС стават далеч по-слаби от предварителните нагласи.

„Дискусията“ за румънския модел за борба с корупцията в зала „Тържествена“ на Съдебната палата, която трябваше да е кулминацията на визитата, претърпя пълен провал. Тоталният срив на организацията даде повод на бившия председател на Върховния административен съд и бивш конституционен съдия Владислав Славов да поиска оставката на началника на кабинета на председателя на ВКС. Жалките опити на Панов да цензурира медиите и да налага неясни дискриминационни условия за достъп до залата също не бяха единствените конфузни ситуации.

Най-голямата атестация за това с какво доверие и уважение се ползва Лозан Панов в качеството му на съдия № 1 дойде от факта, че мнозинството от собствените му колеги – съдиите от Върховния касационен съд – го бойкотираха. Речите си Панов и Кьовеши изнесоха пред полупразна зала. А малкото присъстващи бяха основно част от върхушката на компрометирания Съюз на съдиите в България, малцина магистрати от ВКС и служители на администрацията, чието присъствие е обяснимо с оглед риска, ако отсъстват, да станат поредните жертви на чистката, извършвана от Лозан Панов в Съдебната палата.

За сметка на достойните български магистрати, които проявиха зрялост и не пожелаха да легитимират опитите на одиозния председател на ВКС да употребява институцията за удовлетворяване на политически и лобистки амбиции, в зала „Тържествена“ достатъчно видимо се беше постарал да присъства основният виновник за продължаващия унизителен мониторингов механизъм на Европейската комисия над България и Румъния – разобличеният доносник на ЦРУ в софийското представителство на Брюксел и свързан с олигархичния кръг „Капитал“ Юри Бюрер Тавание. Сигурно и той се е надявал, че като се снима с Кьовеши, образът му на доносник ще избледнее.

Употребата на румънския обвинител не спря и на следващия ден, когато Лаура Кьовеши бе срещната отново при закрити врата с част от партийния актив и кандидат-депутатите на „нямащите“ нищо общо с визитата й в София инженерингови партийни проекти – „Да, България“ и „Нова република“.

Поне в края на тридневното си посещение в София ръководителката на румънската специализирана прокуратура имаше възможност да проведе и единствената среща с професионален характер. В петък Кьовеши разговаря с българския си колега Иван Гешев – ръководител на Специализираната прокуратура, както и с градския прокурор Емилия Русинова, с ръководителя на звено „Антикорупция“ Румяна Арнаудова и с главния прокурор Сотир Цацаров.

Изводите от тази среща – румънските политици нямат имунитет, докато са кандидати за народни представители, нито имат такъв и когато срещу тях трябва да се повдигат обвинения. И не само – румънските съдии нямат право да връщат наказателни дела на прокуратурата след провеждането на начално предварително изслушване; румънските съдии за разлика от българските почти не връщат дела за корупция за отстраняване на процесуални нарушения – върнати 4 дела при внесени 323 обвинителни акта за 2016 г.

Факти, които за пореден път разкриват, че проблемите на правосъдната система изобщо не са тези, които хибридни политици и политизирани магистрати се опитват да внушат на обществото, а именно – съществуващите дефицити на борбата с корупцията не са в българската прокуратура, а в липсата на качествени наказателни и процесуални закони, но най-вече в олигархичната зависимост на ключови съдебни инстанции.

Освен всичко дотук странният съдия № 1 по твърде недостоен начин се опита да използва визитата на Кьовеши, за да прикрие извършеното от него скандално нарушаване на трудовото законодателство и потъпкване на Закона за съдебната власт при осъществената неотдавна кадрова чистка във ВКС. В лустросано интервю за Светослав Иванов в предаването „120 минути“ по Би Ти Ви Лозан Панов демонстрира отблъскващо високомерие по отношение на незаконно изхвърлените на улицата дългогодишни служители на съдебната система. Опитите на Панов да оправдае действията си, подхвърляйки в телевизионен ефир компромат с „високите“ заплати от 1150-1330 лв. на работили по един час на ден шофьори на ВКС, разкрива сериозните липси на морал у административния ръководител на най-висшата съдебна инстанция у нас.

Освен всичко друго Панов по този начин за пореден път извърши и нарушение на няколко текста от Етичния кодекс на магистратите, според които административният ръководител трябва да се отнася с уважение и зачитане на личното достойнство на съдебните служители, които ръководи, както и да не доносничи и да не интригантства спрямо свои колеги и служители.

И понеже истината е друга, Панов избирателно пропусна да спомене, че обект на незаконно уволнение са станали не само шофьорите на ВКС, но и единственият експерт от „Протокол и международна дейност“ на ВКС, както и началникът на финансовия отдел на съда. „Пропуснато“ бе и решението на председателя на ВКС да изразходва 25 000 лв. обществени средства за изготвянето на функционален анализ на съда от външна фирма, която няма опит в работата с органи на съдебната власт и дори не е лицензирана за управление на човешки ресурси.

Със сигурност удобното интервю на Лозан Панов пред Би Ти Ви ще послужи като още един аргумент уволнените служители от ВКС да потърсят правата си по съдебен ред, което след очакваното осъдително решение, ще доведе до заплащане на компенсации, пак за сметка на всички нас. И още – арогантността на Панов даде идеална възможност засегнатите от него шофьори да потърсят правата си и през Комисията за защита от дискриминация.

Но това далеч не са всички последици, които следва да понесе т.нар. председател на ВКС. С действията си Лозан Панов за пореден път доказа, че е неспособен да организира и да ръководи работата на върховната съдебна инстанция. В това отношение визитата на Лаура Кьовеши имаше много смисъл.

И тъй като именно този състав на ВСС избра Лозан Панов в началото на 2015 г., морално право, но и задължение на мнозинството е да поправи кадровата си грешка. Отстраняването на административния ръководител на ВКС ще осигури възможност на следващия състав на Висшия съдебен съвет да избере достоен магистрат, който да поправи щетите, нанесени на правосъдието, от самонадеяната самодостатъчност на съдия Панов.

От