Защо са ни мажоритарни избори като във Франция

Парламентарният вот ще е третият тур за Макрон, където 577 негови съпартийци ще трябва да се борят за мандати

Изборите за президент във Франция, които са мажоритарни в два тура, са добре познати на българите. Затова да се твърди, че те не знаят за какво става дума, когато говорим за такъв тип мажоритарен вот, е нелепо. Правим по същия начин нашите президентски и кметски избори. Впрочем абсолютно същия вид вот като във Франция в неделя имахме в България на втори тур на президентските избори през 2006 г., когато Георги Първанов се изправи срещу Волен Сидеров. Факт е, че

френските избори

са много важни

за България

и за Европейския съюз, защото на практика те потвърдиха Евросъюза чрез вота на хората, които са сред основателите му – французите. Интересно е обаче да се коментират ефектите от този вид избори.

Характерното за мажоритарния вот в два тура е, че винаги намалява влиянието на крайностите в обществото и дава сила на умерения глас, на този, който се носи от мнозинството. При този вид вот обществото избира във всяка ситуация по-малкото зло и по този начин се запазва в умерената т.нар. златна среда. Точно по тази причина Марин Льо Пен, макар и с удвоен резултат, има само 4-5 депутата. Това се дължи на обстоятелството, че не могат да убедат мнозинството от хората в едномандатните мажоритарни райони.

Макрон може да има много недостатъци, но е блестящ оратор и харизматичен лидер, съдейки по негови предизборни дебати и телевизионни участия. Освен това има много

ясна визия

какво иска

да постигне

– нещо, от което нашите политици са твърде далеч. В неговия дебат много ясно пролича как се поставят ясно и точно определени задачи. Няма го метода “всички ще направят всичко”, напротив – всеки има отчетлива ясна визия и се подчертават различията. Сред силните качества на Макрон е, че той във всеки момент подчертаваше различието си от Марин льо Пен, заради което хората го и харесаха. Ако Льо Пен като типичен националист е много силна в критиката на определени проблеми, за разлика от нея Макрон назоваваше решения за тях.

Пропорционалната система позволява зад една популярна фигура със силна позиция да вкара в парламента други 100 или 200 души. Това впрочем се случи в България и при Симеон Сакскобургготски, и при Бойко Борисов. Едно лице се продаваше в национален мащаб, а отзад

вратата е

отворена за цяла

сюрия безгласни

букви

Какъв обаче е проблемът на Макрон? Неговата формация съществува от две или три години. А президентската битка във Франция е тежка – за да излезе първи Макрон с процент и половина преднина пред Марин льо Пен, е коствало на него и на екипа му огромно усилие. Днес Франция е в полупрезидентски режим и за да може да прокарва политики, Макрон зависи от парламента. Там обаче му трябва мнозинство, което той не може да постигне по друг начин, освен да извади от редиците на партията си

577 “свестни

и известни”

кандидати

и да ги изправи в мажоритарни битки, колкото са местата във долната камара на френския парламент. В подобна ситуация при липсата на подготвени кадри пропорционалната система би му дала по-големи шансове. Но пък мажоритарната гарантира по-високо качество на кандидатите.

Макрон ще се окаже вероятно в тежка ситуация на парламентарните избори заради предстоящите 577 мажоритарни битки. Един от вариантите е да привлече част от кадрите на социалистическата партия, на която той принадлежеше, и по този начин да я разцепи. Впрочем това вече е факт, ако съдим по изявлението на Манюел Валс, че социалистическата партия е мъртва и се влива в редиците на Макроновото движение “Напред”. В този смисъл предстоящите парламентарни избори във Франция ще са третият тур за Макрон.

Целта на този мой коментар не е да внуша на читателя, че мажоритарната система е панацея за всичките ни проблеми.

Но в общество като нашето, в което сме учени да слушкаме и папкаме, което не е формирало достатъчно основания за лична отговорност, инициатива, ако щете, и за умението да се водят лични битки, е изключително важно това да се случи през мажоритарния вот. Защото иначе ние реално под формата на уж многопартийна система възпроизведохме същото тоталитарно мислене, същите тоталитарни институции, същите мрежови структури в държавата, каквито имахме преди 1989 г. За да може да бъде разбит стереотипът на послушковците, трябва да се формира личната отговорност. Затова точно в България е изключително важно да въведем мажоритарна система

Мира Радева, социолог

http://24chasa.bg