Защо Сърбия от “Запада на соца” се превърна в аутсайдер на Европа

По времето на социализма Югославия бе истински Запад за останалите членки на СИВ. Югославяните можеха да пътуват и работят свободно на Запад, бяха се изплъзнали от опеката на Москва и заемайки ролята на буфер или мост между Русия и западния свят, живееха много по-добре от останалите соцстрани. Днес, след унищожителната война от 90-те, сърцето на федерацията – Сърбия, сякаш е спряло да бие. Съседката ни е в дълбока политическа и икономическа криза, а решението дали да избере Запада, или Русия все още не е взето. Москва има и най-голямо влияние там, успявайки засега да използва Белград като свой троянски кон в региона. Словения, Хърватия, а вече дори Черна гора се отдалечават все повече и политически, и икономически в развитието си от сърбите. Развитието на Сърбия ги постави днес в една група с иначе презираните от тях босненци, косовари, албанци и македонци. Как сърбите се докараха дотук и какво се случва на Западните Балкани?

Мълчанието на Европа

След години на мълчание и застой около Западните Балкани се поразшумя. ЕС отново обърна поглед към шестте страни в региона и дори поднови обещанията си за членство в общността. Причина за търсене на диалога с шестте страни са опасенията, че ЕС е загубил влиянието си там и вакуумът се запълва с влияние от Саудитска Арабия и Турция сред мюсюлманите и Русия сред православните.

Колко много откъм влияние е загубил Брюксел, се видя при посещение на комисаря по външните работи Федерика Могерини при обиколката си на Балканите през пролетта. В Черна гора бе освиркана, в Босна я приеха извън протокола, в Сърбия конфликтите след посещението ѝ, което трябваше да умиротворява, се задълбочиха.

Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония и Косово обаче са стратегически важни за основните играчи на световната политическа сцена и битката за влияние е голяма. Германия първа се усети, че правейки се, че тези страни не съществуват, ЕС създава коридор за чужди влияния насред самия съюз. Под нейна егида през 2014 г. се поднови балканският диалог и дори се заговори за план “Маршал” за Западните Балкани. Дали обаче той ще успее? Все още и шестте държави се стремят към членство в ЕС. Планът за икономическото им подпомагане влючва строеж на магистрали и газопроводи, които да свържат инфраструктурата им с европейската. Възможно е и отваряне на границите за гражданите им. Една стъпка напред вече са Албания и Черна гора, които станаха членки на НАТО. Македония и Сърбия, от една страна, и Косово и Босна, от друга, обаче все още са на кръстопът. Европа или Русия? Европа или Турция?

Най-тежко е положението в Сърбия. Страните в региона бяха засегнати силно от финансовата криза и кризата с еврото, но Европа, улисана в проблемите си с Гърция, отказа да забележи проблемите им. За разлика от останалите членки на ЕС балканските държави не получиха помощ, а напротив – европейски банки се възползваха от проблемите им, коментира Душан Релич от германската фондация “Наука и политика”. Балканският експерт обвини наскоро банките на Германия, Италия, Австрия, Франция и Гърция, че контролират 90% от банковия капитал там и предвид тежката финансова криза само засилват националистическите и антиевропейските настроения.

Руското

присъствие

в Ниш

Освен вътрешнополитическите и икономически трудности най-вече Сърбия е изправена пред съдбовен избор. С Русия или със Запада? Руското влияние при съседите ни е най-голямото в региона. То започна още с подкрепата на Москва за Милошевич и срещу бомбардировките на Запада и продължава и до ден днешен, като в Ниш дори се установи т. нар. хуманитарен център за борба с природните катастрофи, чиято цел е уж да се подпомага регионът при наводнения. Тази база е трън в очите на Запада, най-вече на САЩ.

В понеделник тя бе и основната тема на разговорите между сръбския президент Александър Вучич и американския вицепрезидент Майкъл Пенс. Според сръбските медии американците са силно разтревожени от сръбско-руското военно сътрудничество. Според американските дипломати хуманитарният център в Ниш всъщност може да се превърне в център за “руски шпионаж” или дори в руска военна база. Повод за тези опасения бе и искането на Русия центърът да придобие дипломатически статут. За да разсеят подозренията, сръбските власти поканиха американски дипломати на посещение в центъра и им гарантираха, че ще отговорят на всички въпроси. Според Белград тази визита е доказала, че центърът работи прозрачно и няма нищо скрито-покрито. Американските дипломати обаче явно не са били убедени в това и техният извод бе, че не виждат причина центърът да има дипломатически статут.

“Упоритото настояване този център да се сдобие с неприкосновеност на персонала и помещенията му предизвикват у нас съмнение за дългосрочните му цели”, се казва в изявление на посолството на САЩ в Белград. “Президентът Вучич има много малко възможности за лавиране между Запада и Русия. До края на годината той ще трябва да се позиционира и да избере. ЕС и САЩ или Русия. Това се налага както от твърде бурните политически промени в региона, така и от умората на Запада от това непрекъснато лавиране”, коментира сръбският политолог Деян Вук Станкович.

Центърът се намира до летището в Ниш и бе създаден по време на наводненията в района през 2012 г. Руският партньор на сърбите е руското министерство на извънредните ситуации. Руснаците помагат при природни катаклизми, но според Запада изпълняват и поръчки на разузнаването си. В крайна сметка САЩ разполагат с военни бази съвсем наблизо в Косово. Американски дипломат дори предупреди сърбите, че ако позволят изграждането на шпионска централа на своя територия, контролът им над държавата ще се изплъзне.

Според Москва това е американска пропаганда и не отговаря на истината. Вучич също отсече, че няма да търпи американска намеса в решаването на този проблем. Дали американските опасения са преувеличени?

В съседна Черна гора имаше опит за пуч през миналия октомври и според управляващите и прокуратурата той е подпомогнат и дори организиран в Москва. В Македония също имаше безредици, в Унгария пък бе доказано, че Русия подкрепя въоръжени крайнодесни групировки. Според немския “Зюддойче цайтунг” Москва има за цел да се сдобие със свой коридор насред ЕС.

Икономическата криза

Сърбия трудно се справя с последиците от финансовата криза, която я засегна сериозно. Безработицата е двойно по-висока от тази в ЕС, а средната заплата е 360 евро. За сравнение в Черна гора е 747, а дори и в тоталния застой в Босна тя е 400 евро. Членките на ЕС Хърватия и Словения пък са далеч напред – там средната заплата е 1004 евро.

Въпреки това икономиката се раздвижва през последните две години. За 2017 година прогнозата е за растеж от 2,8%, най-вече благодарение на чуждите инвестиции.

Въпреки липсата на ясно позициониране Александър Вучич все още е смятан за по-скоро прозападен политик. Като премиер той заложи много на перспективите за членство в ЕС. Всъщност въпреки флирта си с Русия Сърбия разчита на финансови постъпления предимно от ЕС – финансовите помощи от Брюксел са в размер на 1,5 милиарда до 2020 година и с това ЕС е най-големият донор на страната. За Сърбия изключително важни търговски партньори са Хърватия и Словения, но и Унгария и Австрия.

Мафията и

корупцията

За това какъв е размерът на корупцията в Сърбия, свидетелства дори бившият икономически министър Саша Радулович, който оглави гражданското движение “Стига”. “Парламентът не упражнява контрол над правителството, нито пък си върши работата в законотворството. Ако има 25 проектозакона, то те не се дебатират поотделно, а се приемат накуп. Това създава възможността да се прокарват всякакви лобистки закони”, твърди той. Това пък застрашава стабилността на страната и проваля икономическия ѝ курс към възстановяване. Радулович обвинява Вучич и в тотален контрол над медиите. “Който критикува управляващите, бива смачкван. Когато през 2014-а поискахме проверка на съмнителната приватизация на авиопревозвача Jat, бяхме атакувани в държавните медии над 400 пъти”, посочва той. Подобен опит има и независимият тв канал №1. Телевизията показа снимка на здравния министър в кабинета на Вучич, в която той е в компанията на виден мафиот. Последвали обвинения, че телевизията се издържа с наркопари.

Под натиск непрекъснато е и държавната администрация, която е вярна армия гласоподаватели. 700 000 държавни чиновници зависят от благоразположението на управляващите. Към това се прибавят и зависимите от държавни пари предприятия. В резултат на всичко това “Фрийдъм хаус” обяви, че Сърбия, вместо да се изкачи, е слязла до най-ниското си стъпало на демократично развитие за последните 10 години.

Накъде ще продължи пътя си Сърбия и дали Белград ще загърби Запада? Едва ли. Един от сигналите за това е наскоро назначената от Вучич премиерка Ана Бърнабич. Първата жена на този пост, която освен това и открито признава, че е хомосексуална. Опозицията обвини Вучич, че Бърнабич е само флирт със Запада и опит да се замажат очите за дълбоките проблеми с демокрацията. Дори и това да е така, то все пак подсказва, че Вучич не се е отказал от прозападния си курс.

Капка Тодорова

Защо Сърбия от  “Запада на соца” се превърна  в аутсайдер  на Европа

http://168chasa.bg