За вредата от политическите коментатори

Имам слаби нерви. Ровя в интернет, отварям си пощата, влизам във фейсбук и попадам непрекъснато на коментари, които някой все едно нарочно пише, за да ме подлуди.

А аз имам слаби нерви. Влизам примерно в абв пощата и в предверието ѝ някой току-що е написал политически коментар на статия. Статията е на един руски генерал. Заглавието е нещо от сорта на „Как Русия води война“.

Генералът обяснявал как политическите, информационните, логистичните и военните средства се сливат и се използват едновременно. Така Русия предизвиквала хаос, непрекъснати безредици и дестабилизация на обстановката във вражеската страна.

Да, благодаря – казах си. Самото заглавие е достатъчно, та човек с повече натрупан опит, с въображение и все още жива чувствителност да умре от ужас!

Та как така, Господи, някой си пише за Русия и война едновременно? И как тоя генерал – също коментатор, когото пък от своя страна коментират някакви световни коментатори, които пък ги коментират българските коментатори, които пък коментирам аз – та как така може да поставя думите Русия и война в едно изречение? Без да умре от ужас?

Не си ли дават сметка тия хора, че дори споменаването на война и Русия в едно изречение прилича на някакво инфантилно, малоумно и безразсъдно дърпане на опашката на дявола! Прекалено ужасно е дори да се помисли: та това е като заклинание за смърт на цялото човечество! Не съм мистик и окултист, не съм особено суеверен, но мисля, че ако за едно куче се каже сто пъти, че е побесняло – и то наистина побеснява!

Русия води войни непрекъснато и от край време. Но сега – притисната и озлобена (доколкото може да е озлобена една цяла страна накуп) тя наистина е особено опасна, тя е като буйстващ луд, който не бива да бъде дразнен по никакъв начин.

Същото в пълна сила, дори в по-голяма степен, се отнася и за Америка, и за Китай. Пък дори и за нищожната Северна Корея. (Апропо – колко жалка и уродливо плитка пропагандна лъжа е твърдението на САЩ, че Северна Корея е заплаха за сигурността им! Все едно Америка не може да я унищожи с едно помръдване на пръста; все едно не я е унищожавала вече веднъж през 1954-та!) Да – буйстващи луди, които не бива да бъдат предизвиквани дори и с най-лекия жест или погрешен поглед – защото не се знае какво чудовищно и гнусно нещо могат да направят. Припомням – за едно куче каже ли се сто пъти, че е бясно, то побеснява!

Но политическите коментатори някак напълно безстрастно, дори струва ми се с особено, неприкрито злорадство, с потриване на ръце бръщолевят непрекъснато за това. За Русия и САЩ, за това, че войната е на косъм, че ядрените оръжия на Корея са насочени към незнам си къде, че Китай подготвя незнам си какво, че… Без да си дават сметка, че думите им могат да доведат до пълно отчаяние не един човек… а хиляди… И ако са изречени от по-висока трибуна – могат да смачкат от ужас сърцата на милиони. На безгласното, наплашено човечество.

Какво може да направи нещастният, отделен, малък и незначителен човек – какъвто е почти всеки наш съвременник – когато някои Други – зли и чудовищни хора приготвят смърт не само за него, а и за целия му Свят? А той е абсолютно безсилен да направи каквото и да било?! Как да се чувства отделният, трагично беззащитен човек, когато всеки ден му казват с злорада усмивка: Може би ти и всичко което обичаш, и всичко което не обичаш, и всичко което си виждал през тъпия си малък живот още утре ще изчезне. Ще бъде изгорено. Ти си стой – ние ще ти пълним главата с ужас – а ти не мърдай, защото и без друго нищо не можеш да направиш, от тебе нищо не зависи. Децата ти ще изгорят, домът ти и всяко нещо, което познаваш.

Безсилен си, ти си безгласна мравка и ние властваме над тебе, казвайки ти ужасни неща. Всичко, което ти е близко ще се стопи в огън и ще стане на воняща слюда… Ние ти го предвещаваме и се наслаждаваме на ужаса ти!

Сега ще ви кажа на какво ми прилича поведението на политическите коментатори: На поведението на тия дечица, които нощем, в компания, под звездите или скрити в някоя плевня, сред скришните и сладки разговори все гледат да измислят нещо и Бам! – да изпоплащат другите деца от компанията до смърт. И се заливат в идиотски, злорад смях: А, напикахте ли се в гащите?! – така питат те и намислят нова злина.

Сещам се за лекари, които стоят в кабинета си, вглъбени и заплетени в сложни разсъждения за болестта на някой пациент. Болестта им изглежда като невероятно сложен ребус. Те потриват ръце като маниак, попаднал на извънредно сложно судоку.
Човекът е любопитно животно. Склонен е да се отнесе, да се захласне от идиотското си любопитство, надничайки в дулото на пушката, докато нечий пръст бавно натиска спусъка. И човекът гледащ в дулото продължава да бърбори с оживление за детайлите на цевта, докато изстреляният куршум не пръсне главата му. Така и лекарите понякога не забелязват, че докато толкова рационално и задълбочено изследват болестта – болният човек пред тях изпитва ужас, болка и всъщност – умира.
Политическите коментатори – а аз съм виждал мнозина и съм чел още повече – се захласват точно като човекът, който гледа в дулото на пушка. Интересно им е. Забавляват се с това да вникват в сложните ситуации, да разнищват проблемите и да намират причините. Чувстват се умни, специални, посветени. Както дете, което играе на възрастен – те се опияняват от своята инфантилна, рационална сериозност.

А вие ще попитате – как така една рационална сериозност може да е инфантилна?

Та не се ли сещате колко сериозни са децата, когато си играят с някоя умряла змия, без да знаят, че отровата и още действа? Нормалната, истинска, зряла реакция на възрастния човек, когато става въпрос за ужасни, немислимо ужасни неща е да изпадне в откровен, неистов ужас! Да.

И когато изпадне в неистов ужас и после го овладее поне за миг – да се хвърли и с най-честното си и дълбоко чувство да се опълчи на причината за ужаса.

Невъзмутимостта, хладната, надменна и злорада рационалност на купищата навъдили се политически коментатори е вредна – прилича на заразна лудост. Те не казват никаква истина. Защото някои верни неща все пак не са истина. Те са прекалено абсурдни, жестоки и безсмислени, за да бъдат истина. За тях не може да се говори от позицията на разума и знанието. Те са ужас и за тях трябва да се говори само с ужас. Ужасът е добра реакция – създала я е у нас самата Природа.

Ако равнодушните, злоради и многознаещи анализатори изведнъж прогледнат и излязат от захласа на рационалното си аналитично пиянство – ще изпитат ужас от нещата, които коментират и първи ще отидат да легнат на някой площад, пищейки – с искане моментално всички правителства на света да унищожат всичките си оръжия. Дори и джобните ножчета.
Да, за да има накрая послание – ето го: С целия си този пилешки разум нека не забравяме, че сме хора. Неразумни, уплашени, тъжни, безпомощни и може би – понякога добри.

Калин Терзийски

http://offnews.bg