За европейци сме малко тъпи, но за африканци сме гении

Трябва ли да изпаднем в кръгова обсада като Израел, за да обърнем интелектуалната пирамида с върха нагоре

Постоянно чета из фейса и пишман медиите, че ние, българите сме най-интелигентният народ заедно с израелците. Обаче ни управлявали много прости хора. Това според мен не е вярно – щом човекът е на върха, явно не е прост. Но често виждаме мааалко под самия връх хора с ограничен процесор. Има даже една теория, че България страда от интелектуална инверсия – умните стоят долу, а глупавите ръководят.

Така ли е наистина? Истината е, че България дели с Аржентина местата 48-49-о в световната класация по интелигентност. Българското айкю (коефициент на интелигентност) е 93 при средно за света 100 според проучването на британския професор по психология Ричард Лин и финландския професор по политически науки Тату Ванханен.* Те са подлагали на тестове населението в над 80 държави в периода от 2002 до 2006 г. Според мен през последните 11 г. едва ли сме се придвижили нагоре в класацията.

Що се отнася до Израел, той е едва на 40-о място с коефициент 95, не много пред нас. Това не му пречи да заема водеща позиция в науките и нобеловите награди. Защо? Вероятно защото Израел се бори да оцелее и това го кара да издига на върха хора с айкю над 110. За какво ти е генерал, който не може да мисли с поне 2 хода напред?

На върха на световната класация по айкю са

6 азиатски

държави с

дръпнати очи –

Хонгонг и Сингапур със 108, Южна Корея (106), Япония (105), Китай 105 и Тайван 104. Чак на седмо място със 102 е първата европеидна държава, Италия. Ние сме някъде в опашката на европейските народи, макар и не съвсем накрая. След нас са Гърция, Ирландия, Македония, Кипър, Сърбия, Босна и Херцоговина, Хърватия, Литва.

Със скромния си коефициент 93 ние не можем да се мерим с китайците, но все пак сме доста пред арабските народи (около 80), да не говорим за африканските, които са в 60-те и 70-те. Напливът на емигранти от мюсюлманските държави към Западна Европа можеше да дръпне коефициента на западноевропейците до нашия, но те привличат най-интелигентните източноевропейци и така увеличават разликата.

Много видни мислители отхвърлят тестовете за айкюто, а сравнението между народите според тях е расизъм. Затова тази тема трябва да се пипа много внимателно. Но все пак фактите са важни. Тестовете за айкю задават конкретни задачки, за които не може да се зубри. И един човек ги решава с лекота, докато друг се пули като теле в железница. Кого от двамата бихте назначили за министър? Много често у нас това е вторият.

Същото изследване показва, че има очевидна корелация между айкюто на нациите и тяхното благосъстояние. И ако искаме да забогатеем като народите с айкю над 100, трябва да създадем такава обществена организация, че до лидерските позиции да стигат предимно и главно хора с айкю над 110, а на самия връх да са хора с над 120. 140 също не пречи.

За съжаление,

у нас хората с

айкю над 120 не

се възпитават

за лидери

Те започват да се отпускат още в I клас, защото вече знаят всичко, което ще учат в следващите 2 години. Когато дете с айкю 140 и друго дете с 80 седят на един чин 12 години, много ясно, че първото трябва да изчаква, а второто да настига. Така интелигентното дете развива в себе си мързел и апатия, докато детето с албански реотан става амбициозно и напористо. То е все едно ферари и трактор да се движат заедно 1000 километра. Много ясно, че двигателят на ферарито ще изпуши.

В страните с високо айкю интелигентните деца се движат по отделна писта. Те не се отпускат, защото във всеки един момент им се създават адекватни предизвикателства. Но тук няма да се спирам на тях, нито на жалките опити у нас да се създадат школи за генийчета, в които попадат все връзкарчетата. Важното е, че като цяло училището насажда амбиция в по-тъпите и апатия в по-интелигентните.

Нещо повече, у нас успелите, но интелектуално ограничени хора живеят с убеждението, че превъзхождат другите. Те не виждат сложността и затова за тях всичко е елементарно. Ей на – казва си преуспелият суджукаджия – къде е сега Пешо Гения, дето седяхме на един чин? Пасе патки в БАН. А аз въртя три хотела, пет ресторанта, 1000 декара с вятърни мелници и футболен отбор. Канят ме да оглавя листата на пембената партия, та се чудя…

По-простите хора у нас се възпитават да бъдат победители. Спомняте ли си този Биг Брадър, в който участниците бяха подложени на айкю тестове? Накрая победиха едни тризначки, чието общо айкю бе 150. По 50 на тризначка. Но те бяха амбициозни, напористи и организирани, защото са калени в битките да настигат по-надарените в училище.

Интелектуалната инверсия се промъква мощно и в политиката. Както знаем, до неотдавна подборът в партийните йерархии се извършваше изцяло на родово- биографичен принцип. Имаше дори една дясна партия, в която по-началник беше този, който е лежал по-дълго в затвора при комунистите. Тя си отиде по обясними причини, но същият принцип и дори по-лош преобладаваше и в СДС, и в БСП.

При сините определяща бе “чистотата” на биографията, което ги караше постоянно да се чистят от по-кадърните, които вече са постигнали някакъв успех. В такава чистка да си способен и доказан, е минус. Така, вместо да е партия на контраелита, СДС се превърна в партия на антиелита и оттам там до краха остана само една крачка.

Напомням, че според класификацията на Парето елитът управлява, контраелитът иска властта и може да управлява, докато антиелитът нито може, нито иска да управлява, но ненавижда тези, които уплавляват. Партия на антиелита е нещо като дървено желязо.

Процесите в БСП бяха противоположни. Докато в СДС водещ бе негативният принцип на чистката, в БСП селекцията бе позитивна – издигаха се хора от стария апарат и видните червени родове. Затова БСП оцеля и явно още дълго ще бъде в политиката. Но макар и позитивна, тази селекция премахва конкуренцията според способностите и затова не възнаграждава природната интелигентност. Осъзнавайки, че лидерите й не отговарят на изискванията, БСП се принуди да ги привлича отвън, като например Орешарски и Нинова. Ако Костов не бе станал лидер на СДС, днес може би щеше да е председател на БСП.

Очевидно е, че когато една партия не подрежда кадрите си според интелектуалния капацитет, надделява семейно-родовата селекция. Тя може да бъде надвита само от кръговете по мафиотски интереси и други суджуци. И в двата случая до върха не стига интелектуалният елит на нацията.
А как е при успешните народи? Навсякъде връзките и роднините имат огромно значение, но наред с тях интелектуалният капацитет е на много по-високо уважение. В САЩ още от малки децата вземат айкю тестове, за да си знаят възможностите. Те се прилагат и при първото постъпване на работа в някои важни държавни организации, като например ФБР и ЦРУ. За какво ти е тъп шпионин? Прилагат го и големите компании, защото техните далавери имат високо ниво на сложност. Всеки чирак трябва да има потенциал да овладее сложността.
Това, разбира се, не пречи на сериозните млади хора с айкю под 100 да направят сериозна кариера или да забогатеят, стига да наваксат изоставането с воля и упоритост. Но тестът помага и на тях. Те разбират къде точно стоят и какви усилия трябва да положат, защото нищо няма да им дойде на готово. И когато постигнат успех, да не се самозабравят.

Това са механизмите, които някак си липсват у нас, а в Израел очевидно ги има. Затова май ще трябва да изпаднем в кръгова обсада като Израел, за да обърнем интелектуалната пирамида с върха нагоре.

Валери Найденов

http://24chasa.bg