За един ритник повече

В социалните мрежи масово валят ритници, в ефир интелектуалци се ритат изтънчено, „експерти” ритат народа, назидавайки го колко добре живее, докато той се гърчи, и той невинаги се възмущава. Даже понякога сам подлага гъз и от сервилност и конформизъм вика – колко е хубаво! И от толкоз много ритане, българинът се чувства един наритан задник, който всеки може да дойде и да си позволи да срита. Но понеже той не смее да реагира срещу ритащите го силни крака, сега когато обикновен простак си го е позволил, това събужда дълго ританото достойнство и воля, и те изригват: „Как така някой ще си позволява, той за какъв се мисли, как така ще му се размине!” Тоест възмущението отприщва наританото достойнство като на хора второ качество от заможни западняци, които се мислят за нещо над нас. Наритано в случая е националното ни достойнство и самоуважение. Наритано е безсилието на образованите, квалифицирани хора, които след една определена възраст стават излишни, неконкурентни на пазара, който търси само млади кадри, и единственият начин да стигнат до пенсия и да не умрат от глад, е да бъдат обслужващ персонал, или да вършат неквалифицирана дейност, много под техните възможности и квалификация. Или още по-лошо – пенсионери, които вместо да посрещнат спокойно старостта след като са работили цял живот, са принудени пак да работят, за да оцеляват. И понеже ритащият в случая е слаб – някакъв дребен турист, това дава решителност и сила на отпора. Отпор към всички чужди гости, външни ментори и т.н. – „никой не може да се държи така с нас”! А всъщност, ние ги предразполагаме към това. Български жени, които се предлагат евтино на чужденци по морето, липсата на правила и ограничения за забавление на туристи, е това което създава негативна репутация, и привлича всякакви хаймани, за които сме дестинация за т.н. туристически алкохолинг, дрогинг, балконинг – скачане пияни от балкона на хотела в басейна. Имаше и смъртни случи вследствие на такива инциденти. Или алкохолните оргии навсякъде, често придружени с побоища, за което хотелиери си затварят очите, за да не гонят и без това малкото туристи. Според Рагин точно за да не ги разсърдим и да не накараме скандинавските туристи да бойкотират България, трябва да си затраем, пък защо не да обърнем и другата буза, ако някой друг го засърби да рита. В действителност обаче, той така обижда самите скандинавци, освен всичко друго. Защото допуска, че те ще се идентифицират със своя сънародник агресор и ще дадат отпор срещу нас. А всъщност цивилизованите шведи са също толкова възмутени от поведението му, колкото и българите. Достатъчно е да се влезе в някой техен новинарски форум. И искането на министър Ангелкова за оставката му, си беше съвсем адекватно. Еднакво недопустимо е и поведението на туриста, от която и да е държава, и реакцията на хотелиера, който унижава и персонала си, и народа си. Прочее, ако се съди по думите му, можем да си представим отношението му към собствения му персонал като цяло. А после защо се оплакват от недостиг на кадри – защото искат от тях 2-3 езика, да са млади, квалифицирани и опитни, да са красиви и вежливи, и всичко това за 600-700 лева. Но най вече – да си траят и търпят всякакви своеволия. И пред тази перспектива какво правят те – теглят един ритник на страната и тръгват в странство. По същия начин много български летовници теглят шут на някога обичаното родно Черноморие и хващат първия полет. България на три морета не, а България на три летища – към евтини и по-чисти дестинации. В голямата си част красивите ни курорти са превърнати в бетонен парк, което именно отблъсква много българи, свикнали на зеленината и спокойствието му. Мръсното море, липсата на пречиствателни станции, лошата често храна водеща до натравяния, демотивират допълнително. Много пъти туроператорите предлагат заблуждаваща реклама, и се стига до несъответствие между предложения и реално получения продукт. Високите цени също често не отговарят на качеството. Отделно е алкохолът без бандерол и съмнителният наливен, в резултат на което редовно четем за случаи на алкохолни отравяния. Второкласните пътища са лоши. И съвсем демотивират. От всичко това губи не само потенциалният български турист, губи туризмът, който иначе е златна ниша с нашите природни дадености и самобитна архитектура. А черноморската ни ивица е една от най-красивите, или поне беше. И мнозина отново ще предпочетем кристално чистите води на Бяло море и спокойствието му, далеч от самозабравили се западни туристи, чалга до дупка, алкохолни оргии и търговски кич насред архитектурните красоти. И ритници. Но да не заклеймяваме така крайно ритника. Той невинаги е форма на себеизразяване на определено еволюционно равнище. Понякога ритникът е единственият възможен отговор, който биха разбрали отсреща, а понякога е нужният тласък, който да те мотивира да направиш крачка напред. Има и здравословно предупредителни ритници, за крачка назад… В немалко случаи пък ритникът е само повод да обърнеш другата буза. Ех, колко много роли имал ритникът. В случая ангелковият беше уместен. Само че това не стига – случката не е инцидент, а симптом

http://pogled.info