За златните пръсти на Сидеров и сие

Когато първият кабинет на Бойко Борисов, който се водеше „на малцинството“, ползваше „услугите“ на Атака, тогавашната опозиция от БСП и ДПС негодуваше срещу установения от ГЕРБ модел за „фрагментирана подкрепа“. Основният аргумент бе, че Борисов ползва подкрепа от националисти. А това, според социалистите и движението, бе неприемливо за европейска държава.

Две години по-късно Сидеров премина в опозиция на ГЕРБ, а през 2013 се ребрандира в „златния пръст“ на управлението на БСП и ДПС. Борисов бе обявен за мутра, Цветанов – за престъпник, журналистите – за купени от тях, а кабинетът „Орешарски“ бе обяснен като спасение за държавата. В резултат ГЕРБ усвои особено успешно тезата, ползвана навремето срещу тях. А именно: за неуместната националистическа подкрепа.

После мнозинството, образувано със златния пръст на Сидеров, назначи скандалния депутат Делян Пееевски за шеф на ДАНС. Това решение породи бурни протести, които лидерът на Атака няма как да забрави – той се криеше под пластмасова маса, за да напусне централата си, обсадена от недоволни граждани.

Веднага след това Сидеров отново се ребрандира. Докато бе златен пръст, първо се обяви за напускане на Европейския съюз, а малко след това – и на НАТО. Партията му изработи огромен плакат срещу „еврогейските ценности“, припозна Русия като основен партньор на страната и пое курс към православието.

Междувременно властта отново се бе сменила и пак управляваше ГЕРБ. Този път – в официална коалиция с Реформаторския блок и АБВ, както и с подкрепата на националистите от ВМРО и НФСБ. Споразумението, подписано от Борисов с лидерите на двете партии – Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, бе тълкувано от опозицията като първото съвсем официално (скрепено с документ) влизане на националистически формации в управлението. Анализаторите наричаха договореността „скандална и антиевропейска“. Но властта, некоментирайки тази страна на управлението, просто остави скандалът да отшуми.

„Най-желаната комбинация“

Така постепенно се стигна до сегашната ситуация: днес коалиционното правителство с националистите е не просто наложително, ами и съвсем официално обговаряно като „най-желаната“ комбинация. Тук е моментът да припомним и предизборните заявки на БСП, докато все още смятаха, че не ГЕРБ, а те ще съставят кабинет. В не едно и две свои изявления лидерът на социалистите Корнелия Нинова е заявявала, че Обединените патриоти са най-вероятният им управленски партньор.

Подобна конструкция с националисти, независимо дали водещият партньор е ляв или десен, води до сериозни изменения в упражняването на власт в България. Защото досега само националист в лицето на Валери Симеонов си е позволявал да нарече български гражданин „нагъл“, тъй като си знаел правата. Фундаменталното му определение за наглост бе дадено след като блъскаше и дърпаше възрастна жена на границата в деня за размисъл преди вота.

Два тревожни момента

Факт е, че бъдещият кабинет няма да бъде първият с националистическо участие във властта. Далеч по-тревожен обаче е фактът, че това ще бъде първото мнозинство, което няма да бъде критикувано от опозицията за това. Защото самата опозиция бе изговорила възможността тя да управлява с така наречените патриоти.

И ако това е тревожно, защото води до промяна на критериите на избирателите, има един още по-притеснителен момент непосредствено преди конструирането на следващото управлене. И той е следният: макар че фактически гласовете за националистите са намалели, те официално ще бъдат толкова важни във властта, колкото и ГЕРБ.

В подобни ситуации като тази, в която се намираме в момента, така нареченият „малък“ партньор е точно толкова важен, колкото и големият.

Това е и причината, поради която какъвто и тип коалиционно споразумение да измислят в ГЕРБ, и без друго доказалата се като зависима от различни интереси формация, ще стане още по-зависима в бъдеще. И ако наричащите себе си патриоти успяха в миналия мандат да прокарат откровено дискриминационни текстове в Изборния кодекс с поредица заплахи, че ще напуснат управлението, то в третото управление на Бойко Борисов пръстът на Сидеров става точно толкова златен, колкото по времето на Орешарски. Същото се случва и с гласовете на Каракачанов и Симеонов.

Нищо общо със стабилността

Затова предстоящата комбинация между ГЕРБ (които доказаха във времето, че работят чудесно с ДПС и с прокуратурата) и националистите (които не виждат нищо нередно в блокирането на граници, блъскане, дърпане и нагрубяване на граждани или пък в обявяване на курс „България вън от НАТО и ЕС“) ще бъде всичко друго, но не и стабилна, както отсега се опитва да я „продаде“ Бойко Борисов. Бъдещата коалиция има всички дадености да стане взривоопасна смес от зависимости и национал-популистка пропаганда, разказвана от медиите на Пеевски като „нужна за стабилността“. Всъщност, това ще бъде поредната крачка, която уверено ще отдалечи страната ни от либералната демокрация.

Само че в оформянето на тази коалиция и в разказа, че „патриотите“ могат да бъдат управленци невинни няма. Защото нито една от т.нар. „системни“ партии не е отказала услугите в стил „златен пръст“ от различните националистически формирования.

Коментар на Полина Паунова:

DW.COM