За пуйките и преводите

Арлекино беше дървено човече ….Щастливият принц на Оскар Уайлд…. Храбрият оловен войник на Ханс Кристиян Андерсен…. В приказките за деца играчките оживяваха…. В село Катуница имах и живи играчки. На новоизлюпените пуйчетата им забърквах кашичка от жълтък, ярма и кълцан магданоз, докато почнеха навън да кълват пролетни тревички и бяха много смешни – напъват се да откъснат стръкчето; като успеят, търкулват се, но не го изпускат от човчицата си .

Арт Бъкуалд беше „Един американец в Париж“ като по Гершуин. Списваше хумористична колонка във вестник „Ню Йорк Хералд Трибюн“. Това беше един от най-четените вестници в света, понеже в него пишеше и най-авторитетният политически коментатор Уолтър Липман. Беше печеливш, защото нямаше толкова лъжи колкото после, когато се появиха разните телевизии, компютри, социални мрежи, etc.

Знаете, в Деня на благодарността, Thanksgiving day в Канада и САЩ, ядат пуйка и тиквеник, „пъмпкин пай“, понеже пилигримите, като пристигнали в Новия свят, гладували и благодарили богу, като видели тикви и стадо пуйки. Хубаво е в Новия свят на Thanksgiving day, всеки те кани вкъщи на пуйка на фурна с втъкната в дупето свирка, която започва да свири, когато е опечена. И в България я готвят вкусно с кисело зеле, но за мен върхът беше пуйката на майка ми, която не я печеше, а я задушаваше в голямото гърне да къкри, зацвърчи ли, майка ми отваряше капака, обръщаше пуйката, поливаше я с бял пелин и така много пъти в часовете на краткия зимен следобед, докато кожата на пуйката стане златисточервена.

Великият моралист и дипломат Бенджамин Франклин от 100-доларовата банкнота предложил пуйката да е национална емблема, но предпочели пищящия орел, the screaming eagle, щото е по-респектиращ, а гравьорите на държавния печат предпочели северноамериканския turkey eagle, който няма няма нищо общо с пуйките, но е по-красив. Българите пък пеем „на чела им левски знаци, в очите им плам“, макар че нямаме нищо общо с лъвовете. Ако имахме, българските „дупетати“ със санитарни маски в парламента щяхме да ги отсвирим със свирки в дупетата.

Предпочитам пуйка пред орел; помня как казвахме „орел с ориз“, когато „демократите“ внесоха месо, замразено преди 35 години.

Жо Дасен пееше еднакво добре L’Ete indien и The Indian Summer, понеже единият език му беше майчин, другият роден. За разлика от него Арт Бъкуалд не бил двуезичен и обяснявал на французите, че Thanksgiving day в САЩ е „Льо Жур дю Мерсидонан“, sic Le Jour du Mercidonant.

Неотдавна някакви „учени“ казаха, че българчетата не умеели да работят в екип и момичетата били по-умни от момчетата. Глупости. Още деца си работехме екипно. Момичетата ни подсказваха, което е „пар екселанс“ работа в екип. Момичетата си бяха измислили „патешки език“: пред всяка сричка казваха „па“. Трябва да напиша в тетрадката колко е единайсет минус четири и хубавата Мая, с която седяхме на един чин, ми подсказа „па-се па-дем“, което значеше седем. Намирахме за естествено момичетата да знаят повече от нас. В голямото междучасие момичетата скачаха на въже или играеха на дама, а момчетата се биехме и ритахме. Разграничение на ролите. И когато хубавата Мая ми дърпаше ухото, понеже не искам на 24 май да нося знамето, аз не ритнах нея, а ученическата й раница, защото преди да науча простото тройно правило по смятане, знаех житейското правило: момиче не се рита.

В „Риголето“ на Верди Лучано Павароти пееше „Ла дона е мобиле“. Пловдивските майни като Le Jour du Mercidonant го преведоха „Мебелите са на жената“, което се оказа далновидно, защото пловдивският бракоразводен адвокат Петър Стоянов стана български президент, а брат му Емил направи телевизия „Европа“. Ние, софийските копелета , да не паднем по-долу от майните: аз предложих Fiat lux (да бъде светлина на латински), което телевизия „Европа“ превеждаше като „луксозен фиат“. Имах успех, но мимолетен, майните пак ни захлупиха; те запяха арията на Риголето с думите „Сиктир бе копеле, еби си майката.“ Казвам го дословно и моля коректорките да не ми поправят това, защото така разговаряхме в софийските кръчми и в пловдивските, които по времето на „Начо Културата“ (Атанас Кръстев) бяха по-хубави от софийските.

А животът си тече, младите надминаха и копелетата, и майните в тъпеенето и куфеенето. Разбрах го, когато чух, че наричат футболния тим „Лудогорец“ Крейзи Форест ман, sic: Crazy Forest-man. Преводаческа находка, хвала томува комуто е хрумнала. Казвам го с архаични думи, за да не го кажа като вашия премиер, научил думата „Конграчулейшънс“

Димитри Иванов

Резултат с изображение за Димитри Иванов

http://segabg.com