Здравеопазването не е каско

Анелия Клисарова е родена на 13 декември 1961 г. във Варна. Възпитаник е на Медицинския университет в града, който завършва с награда „Златен Хипократ“ за отличен успех. Работи като ординатор в радиоизотопния център на Катедрата по рентгенология и радиология на МУ-Варна. През 1989 г. е асистент, придобива и специалност по медицинска радиология. Специализира в София, Мюнхен, Ерланген, Базел, Берн и Аарау. По време на двата мандата на проф. Клисарова като ректор на МУ във Варна се разкриват 2 нови факултета – по дентална медицина и по фармация, а през 2009 г. за първи път в Югоизточна Европа се въвежда изучаването на морска медицина.

Депутат е от БСП в 42-то и 44-то Народно събрание. Министър на образованието и науката през 2013-2014 г.

„Вотът на недоверие е за сегашното състояние на здравеопазването и за псевдореформата на управляващите“

– Проф. Клисарова, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев предложи два варианта за промяна на модела на финансиране на здравната система. Кой от тях, според вас, е подходящия?
– За мен и двата варианта са абсолютно неподходящи. Те показват само как ще бъдат събирани повече пари от хората, без да е ясно за какво ще се разходват те, как ще гарантират по-качествено обслужване или по-добър достъп на хората до здравни услуги. Това не е реформа. Няма промяна в клиничните пътеки, не се променя и начинът на контрол. Какво се получава – един път ще вземем 700 лв. за пътеката, после пациентът ще плати 15%. Това не е друго, освен начин да бъдат намалени хоспитализациите. Помислиха ли управляващите дали хората ще могат да платят 105 лв., в този случай за лечение в болница. По този начин няма да се намалят хоспитализациите. Ще се намалят, ако се дадат повече средства за доболничната помощ, без ограничения на направленията, за да могат хората да получат всички необходими процедури и изследвания за диагностициране на заболяването, без да е необходимо, както е сега, да влизат в болница. И още нещо: колко пъти хронично болни, на които се налага повече от веднъж да постъпят в болница, ще могат да си го позволят срещу 105 лв.?
Идеята за втория стълб, т.нар. задължително допълнително застраховане, е хората да трябва да плащат 12 лв. С тези пари в системата ще се съберат близо 1 млрд. лв. допълнително. Къде ще отидат тези пари – за клинични пътеки, за доболнична помощ, за повишаване качеството на обслужване? Нали като плащаме повече, би следвало и да получим повече. Но за това не се говори. Ще има и трети стълб – доброволно допълнително застраховане. Не е ясно прави ли се разлика между осигуряване и застраховане? Здравеопазването не е каско. Никой не обяснява как ще бъдат съвместявани осигуряването (за риск-б.р.) и застраховането (за щета). Нещо повече: никой не казва за какъв пакет медицински дейности ще отиват 8% осигуровка, за какъв – 12 лв. застраховка. Никой от нас няма как да знае след 5, 10 или 15 години от леща ли ще има нужда, от става ли, от сърдечна операция ли за 30 хил. лв. или от трансплантация. Щяло да има гаранционен фонд в случай, че някой застраховател фалира.
Никъде не става въпрос за качество на медицинските услуги, нито за удовлетвореност на пациента или медиците. Критерият за добра болница ще продължи ли да бъде болницата без задължения?
– Смятате ли, че тристълбов модел би стабилизирал системата?
– Последното, което би направил този модел, е да вдъхва сигурност в здравната система. За мен предложеното дотук цели касата да няма дефицит, а държавата окончателно да абдикира от системата на здравеопазването. Категорично мисля, че в системата ще има още по-голям шум и още по-голямо недоволство и от пациентите, и от медиците.
– Защо?
– Защото човек, когато има нужда от здравна услуга, на всяка цена трябва да я получи в момента, трябва да има достъп до високоспециализираните дейности. Например т.нар. златен час за хората с инсулт или инфаркт – времето, в което може да се предприемат спешни действия, за да няма усложнения. От предлагания модела въобще не става ясно какво точно ще покрие болницата. Не знаем кое колко струва и за какво ще бъдем осигурени и за какво застраховани.
– Тоест прогнозата ви е, че това не само, че няма да стабилизира системата, а напротив – още повече ще я дестабилизира.
– Категорично ще я дестабилизира. За да можем да стабилизираме системата, трябва на първо място да направим електронното досие на пациента. Всеки ще знае какви изследвания са му направени, какво лечение му е проведено в доболничната и болничната помощ. В предложените от министър Ананиев варианти изобщо не става въпрос за доболничната помощ. А големите финансови средства трябва да отиват там. Непрекъснато се говори за свръххоспитализации, а не се прави нищо да се извадят от болничната помощ изследвания, за които човек трябва да лежи по клинична пътека няколко дни в болница или да се налага да отива там, защото направленията за изследвания са свършили. Освен това е необходим реален анализ и остойностяване на медицинските дейности.
– Да разбираме ли, че и сега парите в здравеопазването са достатъчни, но не са правилно разпределени?
– Не мога да кажа парите малко ли са, много ли са. И не знам дали някой може да каже, след като реално медицинските услуги не са остойностени. Те повечето са недофинансирани. Разбира се, има и някои, които са хиперфинансирани, но те са много малко. Анализи няма. И затова никой в момента не може да каже има ли недостиг на пари или не.
– Преди време министър Ананиев обеща в парламентарната комисия по здравеопазване да направи задълбочен анализ на кадрите в системата назад в годините, както и прогноза къде от какви кадри има нужда. Представен ли е?
– Не. Такъв анализ не е представен на депутатите. Няма и мерки за преодоляване на проблема с кадрите. Те, както и лечебните заведения, са неравномерно разпределени в страната. Няма промяна и в Наредбата за специализациите, нито предложения във връзка със Закона за висше образование, нито облекчен режим за медицинските сестри. Защото проблемът с медицинските сестри е още по-сериозен. Сестринският труд и трудът на професионалистите по здравни грижи изобщо не е остойностен. Това би било реална реформа.
Кадрите са ключът към качеството. И недостигът не е само заради заплатите. С години младите колеги чакат за специализация, дори за платена специализация. Накрая отиват в чужбина. В  Германия например специализантът получава общежитие за себе си и за семейството, квартира, дава му се право да специализира това, от което има нужда болницата, разбира се, с негово желание, получава пари и безплатен курс по немски език. После остава да работи в тази болница. Смятам, че това е добра философия. У нас трябва да бъде облекчена Наредбата за специализация, да има съответно договори, по които специализиралите ще останат да работят в тази болница – примерно толкова години, колкото са специализирали. Колегите, които работят в малки населени места, да могат да ходят на курсове за специализация, но да тече и трудовият им стаж. И когато през тези години има условия детето му да ходи на градина или училище, нещата може значително да се променят.
– Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Даниела Дариткова упрекна левицата, че вотът на недоверие е за намерения.
– Намерения?! Колко хора смятат, че сегашната здравна система е добра, гарантира качество, гарантира достъп, достатъчно грижи… Намерения?! Колко общински болници бяха закрити в периода 2010-2012 г., колко сега са пред фалит? Министър Ананиев бе обещал и стратегия за общинското здравеопазване, но и нея я няма. Има и областни болници пред фалит. Това са стратегически обекти не само за здраве, а за националната сигурност. В малките населени места няма аптеки. Какво е състоянието на спешните центрове? А на линейките? Всичко това намерения ли са или настоящото положение?
– Тоест вотът ви не е за намерения, а за сегашното състояние?
– Вотът е за сегашното състояние на здравеопазването и за псевдореформата, която управляващите предлагат. Откога слушаме за спешната помощ? Има европейски пари повече от 3 години, а няма линейки – обществената поръчка все се проваля, няма ремонтиран нито един спешен център. И това, и казаното по-горе, показва единствено безсилието на властта да се справи със съществуващите здравни проблеми в страната. С това, което предлагат като „здравна реформа“, имат намерения да продължат сега съществуващото положение. Дори бих казала – да задълбочат хаоса в системата на здравеопазването за сметка на всички българи.

Аида Паникян

Резултат с изображение за Анелия Клисарова

http://duma.bg