Златни къщички за лошите деца

Бащи се бият със синовете на други, институциите са публика

Понеже тия дни у нас общественото мнение е заето да влиза в положението на своите избранници, които обясняват как няма начин да изпълнят предизборните си обещания, то няма време да се ангажира с други знакови събития, като например това, че шестокласник беше пребит жестоко от бащата на негов съученик.

„Причака го пред училището и го заудря с юмруци, повали го на земята, продължи с ритници. Крещеше: Хубаво ли е?!“, разказа очевидец. А таткото обясни: синът му – „добро момче, диабетик, е многократно малтретиран от тоя малък бабаит“.

Самозащита? По закона на джунглата? В тропическите гори няма да видите хищник да се бие с малките от своя вид. Друго е обаче в дебрите на „Люлин“. Малчуган с маркови маратонки тича към класната стая, когато го спира „оня от Б клас“. След миг е вече бос и ошамарен, трие кални сълзи и се заканва: „Ти ще видиш, като кажа на татко!“ А защо не каже на учителката? Вече знае, че тя е безсилна.

По новия закон за училищното образование ученик до пети клас не може да се санкционира без съгласието на родителите. И вместо „оня от Б клас“, който бие другите ученици, чупи вещите им и ги взима, да бъде преместен или изключен, потърпевшите от него напускат или бащите им си мерят с него силите.

Агресията се вихри. Отвеждат в „Пирогов“ петокласник, удерен в главата от друг. 11-годишно момиче загива, ритнато в корема от връстник. Първолаче не смее да влезе в школския двор, за да не срещне „ония“ – двама братя, отпаднали от училище. „Отпаднали“ – така наричат хилядите българчета от списъците с подлежащи на обучение, които не учат – кой изчезнал в чужбина, кой затънал в гетото, а там уроците са други…

Образователното министерство отчита, че всяко пето дете проявява агресия, като „училищната“ е регистрирана с 4000 случая, тройно повече от миналата година. И без се броят латентните, т.е. невидимите за чиновниците вербални и физически насилия, се стига до извода, че те са вече обичаен начин на общуване между съученици.

А според кримистатистиката 14% от 130-те хиляди престъпления средногодишно са дело на малолетни (до 14 г.) и непълнолетни ( до 18 г.) извършители. Сред детските злодеяния най-много са кражбите, после блудствата, изнасилванията, смъртоносните побои и убийствата. Има растеж на грабежите, при които баби са млатени до кръв от чужди внуци за 10-20 лева. Пък ръстът на джебчийството бележи устойчивост благодарение на ромски кланове, които произвеждат планово „пъргави пръсчета“ и ги пращат зад граница.

Хлапетата „пипат“ чуждото главно от липса на препитание. Причината е у бащите и майките. Безработицата, нарастващата неграмотност и негодност за трудовия пазар, бедността – те са в основата на домашното възпитание, че за да се сдобиеш с нещо желано, трябва да го вземеш от друг, който го притежава – с просия или другояче.

Потънали до гуша в грижи за прехраната или за придобитото всякак богатството, дори любящите бащи не общуват достатъчно с рожбите си. Те растат с компютъра и айфона, не говорят, пускат емотикони: вместо „обичам те“ – сърчице, вместо „мразя те “ – бомба. Състезават се на монитора, не в спортните зали или на игрището. Във виртуалния свят побеждават, като убиват, стават супермени без да тренират, удрят, стрелят и показват мускули. Екшънфилмите допълват образованието им вместо книгите – в тях бандата на Оушън е симпатична, банковите обирджии притежават силата на парите, а с измами в казиното се печелят момичета…

Не е чудно, че за „бой в училище“ в интернет излизат 856 000 резултата за 0,7 секунди! А когато „супермените“ от игрите вякой в реалния свят ги нарита, бащите им се задействат като отмъстители.
Ами къде са институциите? Те са публика. Чат-пат излъчват някой да заработи заплатата си по телевизията – да коментира инцидент или да даде обяснение, че „има система за превенция на детското асоциално поведение“. Да, има. Тя е уредена със специален Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни /ЗБППМН/, който регламентира стотици едноименни комисии, детски педагогически стаи, интернати и домове за „лоши“ дечица. Впрочем, лоши деца няма, има лоши условия, в които растат, съгласяват се министри в интервюта и „вземат мерки“, както и техните предшественици. Мерки за подобряване на положението! В съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето, естествено.

Мярка първа: да се изготви проект за промяна в наредбата за училищните здравни кабинети – ами да, някой трябва да лекува ранените.

Мярка втора : да се направи инструктаж за взаимодействие между учителите и училищните лекари – о, ето европроект с пари за лектори.

Мярка трета: и в нея – нито дума за причините за детската агресия и за отстраняването им, обявава се телефон 116 111, който записва жалбите на жертвите и дотам.

Но има и мярка в национален мащаб.

Каква?

Промяна в законодателството! Как познахте веднага? Е, да, разбира се, че другото е трудна работа – борбата с бедността, с невежеството и тъй нататък.

Написан е вече Проектозакон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица. Според него на мястото на мястото на интернатите ще се направят центрове за превъзпитание, в които ще има по 10 деца с 6 кв. м. за всяко. Сега в България има 6 интернати – възпитателни и социално-педагогически, в които съдът е настанил общо 205 деца. Върху всяко от тях са приложени безрезултатно всички законови мерки, при които те не се отделят от семействата си. За всички са събрани доказателства, че родителите им ги пращат да просят и крадат, считайки това за занаят. Според Конвенцията за правата на детето „в най-добрия негов интерес е да се изведе от семейството“, което го подтиква към престъпление. Друг въпрос е за „интереса“ да те извадят от родния коптор, за да да те затворят пак при лоши битови условия. Уж интернатите не са затвори, а общежития с режим за ставане, лягане, учене и излизане, но избяга ли някой, обявяват го за издирване и го връщат обратно под стража. Това си е лишаване от свобода, макар да се нарича възпитателна, а не наказателна мярка. Правозащитници видяха в него поле за изява и обявиха, че търсят 255 катинара за тематична инсталация. Показаха и репортаж за хлапе, институционализирано само заради кражба на сладолед. После от съда разказаха, че сладоледът бил последна капка във варела от кражбите му, но кой ти гледа това!

Вижте сега колко е чудесна идеята да се построят нови къщички за лошите деца. Имало такива в Англия, разказа Константин Томанов, секретарят на централната комисия за борба с детските противообществените прояви – кухня, хол, две малки спални, децата спят самостоятелно, учат ги да готвят, да си планират бюджета, да учат, намират им работа, след като си вземат дипломите…Още през 1996 г. комисията изготвила концепция за такива заведения у нас, но вместо да я реализира, държавата оттогава и досега бави с месеци издръжката на интернатите, директорите им звънят от врата на врата да просят боб, ориз, домати. Питомците им спят в продънени легла с мръсни чаршафи, сто девойчета се къпят в една баня, стаите им са мухлясали, а ако някоя майка изпрати колет с храна, тя изчезва на мига – гладуват, крадат!

Идеята за къщичките е прекрасна, но тя е изпробвана със спорен резултат, когато закриха домовете за сираци. Настаниха ги по 10 в такива къщички – ярко боядисани. И какво се промени? Те и в тях са изолирани, пак са лишени от майчина грижа, отлеждат ги съмнителни „специалисти“. Неотдавна тринки избягаха от новия си приют, едното беше изнасилено. Някой бяга ли от хубаво?

Тъй или инак, интернатите в 18-месечен срок ги закриват, разпръсват се малцината психолози, педагози, възпитатели, оцелели там с по 400 лв. заплата. И безпаричната държава, която държи тинейджърите там мръсни и гладни, а като ги пусне не и пука за тях и не им намира работа, въпреки, че законът я задължава, ще раздипли пачки да строи чисто нови изолатори – по-маломерни, но по-многобройни от старите. Ще ги боядиса ярко. Те и златни може да станат, ако се калкулират кражбите на строителни материали, но невръстните им обитатели ще си останат все така „отпаднали“ отвсякъде, ако няма професионална грижа за тях.

Като е за разтуряне, още нещо трябва да се добави. След анализ, който сочи, че системата на детското ни правосъдие е овехтяла, щели да задраскат действащия от 1952 г. закон за борба с противообществените прояви, за да го заменят с нов – нищо, че и старият е по международни стандарти. Проекът вече бил готов, направен по примера на законодателите в Грузия, Черна гора и Южна Африка. Защо точно оттам сме взели пример, не се обяснява, но се добавя, че е взет предвид и опитът на Германия. Как да каже човек, че нещо го  съмнява… Германците и африканците не предприемали нито наказателни, нито възпитателни мерки към ненавършилите 14 години лица. Не закачали и по-големите, които не извършват престъпления, но не ходят на училище, пият, просят и скитат. Обратното било нарушаване на правата им, понеже например бягството от дома и употребата на алкохол на публични места при възрастните не се наказват.

В т.нар. Пекински правила на ООН за правораздаване при непълнолетните, пише друго – „че те се прилагат не само към непълнолетни, извършили престъпление, но и към непълнолетни, извършили други деяния, които не биха били наказуеми, ако са извършени от възрастен“.  Но кой ти чете!

Да чуем поне един експерт – К.Томанов, който 30 години вече работи с ненавършили пълнолетие:

„Не разбират ли правозащитниците, че ако скитащите деца, които се напиват, останат без образование съгласно правото си на избор, ще пораснат неграмотни, негодни за трудовия пазар и за да се хранят, ще крадат. И що за логика до 14 години да си крадат безпрепятствено, да бият, да убиват даже, а ние да чакаме да станат на 15, за да работим с тях!“

Логика ли? След като има и правозащитници, които биха ритнали двегодишно момченце, само и само да прокарат проект за правата на детето.

Реформа трябва, да. И може би, за да се изгради нещо, трябва друго да се разтури. Но в случая градежът е далечен и невидим. Близко е разпускането на комисиите за борба с неприемливите детски прояви, каквито има сега 297, във всяка община. В тях педагози, психолози, юристи работят с невръстните жертви и извършители на кримидеяния – водят възпитателни дела съгласно НК, предупреждават сгафилите малчугани, предават ги на родителите им, консултират, четат лекции, налагат им забрани за посещение на места с наркотици, учат ги да вярват в Бога, да спортуват. Вярно, че не са особено ефективни – нищетата в семействата се оказва по-въздействаща от педагогическите беседи… Но какво, като държавата напъди тези кадри и ги вземат в Гърция за детегледачи? Който знае, да каже.

Ние не спорим с тия, които твърдят, че без разтурянето на това и онова възходът в детското правосъдие няма да се случи. Само питаме: защо възходът, както ни го описват, толкова прилича на разруха?

От

http://trud.bg