Знаете ли за Бизония?

Винету, за когото знае даже премиерът, и Бъфало Бил, когото комиксите показват как в прерията убивал бизони, не знаят за Бизония. Камо ли неграмотните български хейтъри, които мислят, че М и Ж значи мадами и жентлемени и отварят вратата, която не трябва. А вие не отваряйте „Гугъл“ за Бизония. Аз отворих „Гугъл“ да намеря кой е казал „да живееш след седемдесет е проява на лош вкус“. Получих три отговора: Айнщайн на 70-ия си рожден ден, Оскар Уайлд, Сократ. Така и не узнах кой. Но сега от мен вие ще узнаете за Бизония.

Червената армия превзе Берлин и източната половина на Хитлеровия Райх, американците – западната половина. Двете армии се срещнаха на двата бряга на Елба и се прегърнаха. Райхът беше разделен на две окупационни зони, наречени Бизония, както сега Македония я наричат БЮРМ. Понеже Берлин беше в източната зона – разделиха го на сектори. За да преминеш през Бранденбургската врата, трябваше да минеш през Чек-пойнт Чарли. В западния сектор на Берлин имаше американско кондензирано мляко, кока-кола и нощни барове, но през Чек-пойнт Чарли движението беше двупосочно, понеже берлинчани от западния сектор ходеха на театър в източния да гледат „Опера за три гроша“ и други работи в Брехтовия театър. Бертолт Брехт беше смятан за подривен и на Изток, и на Запад, а това е комплимент за един творец. Брехт не беше комунист, но когато германски хейтъри го обвиниха, че плагиатства, каза, че е марксист и не признава частната собственост в изкуството.

Предишната ми писаница беше за нашата армия по суша, въздух и вода. За армията казват, че е консервативна и инерционна спрямо демократичните промени в обществото. Но в армията поначало не може да има демокрация. Ето, с извинение, моята представа за демократична армия:

Пехотният батальон получава бойна заповед да превземе кота еди-коя си. Но в батальона няма консенсус по въпроса. Поради това батальонният командир възлага на ротните командири да възложат на отдельонните командири да излъчат свои представители. Батальонният командир свиква общо батальонно събрание. Но понеже армията е демократична, а демокрацията е за половото равенство, сред бойците има жени, има също „различни“: травестити, транссексуални, лезбийки и педерас’и. Всички общо постигат консенсус. Но после те се обвиняват в търговия с влияние: между жените и мъжете, „различните“ помежду тях си. В армията има и юристи, които ще решат всеки спор отделно. Знаем, че, според Монтескьо, трябва да има разделение на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Знаем, че има президентски и парламентарни републики; народнодемократичните, каквато беше България, не ги броя, то си беше езикова недомислица, демос е народ, демокрация значи, че управлява народът, както днес мутрокрация значи, че управляват мутрите. Сега българските управници демократи искат „магистратска република“, за да дадат свой принос в политическата история. Някогашният главен прокурор Татарчев беше казал, че над него е само Бог, и той „ще докара в чувал“ българските крадци, избягали в чужбина“.

Ердоган също може да даде принос към демокрацията, както е тръгнал да оглави турски султанат, казвайки на турците, че те са по-демократични от европейската демокрация и той ще ги послуша, ако те поискат от него враговете му да бъдат обесени.

Аз получих неочаквана подкрепа за моето презрение към така наречената „демокрация“. Вкъщи дойде на гости един голям математик, работещ в роботиката и програмирането. От дума на дума той цитира друг голям математик, който казал: „В математиката никоя теорема не се доказва с гласуване, слава Богу“.

Така се зарадвах, че от вълнение си разлях уискито и щях да си запаля цигарата откъм филтъра. От малък обичах алгебрата и геометрията. В колежа, ако решиш на класно шестте задачи – шестица, решиш две – двойка. Справедливо. Учителят ни Белини никога не ни даваше домашно (девоар а ла мезон) и ни беше любим не заради това. Нито понеже ни наричаше месиеью. Обичахме го, защото ние сами си правехме часовете. В първия час с Белини, след като директорът пер Озон (по-късно обвинен в шпионаж) ни го представи, той излезе пред черната дъска, написа 2+2=3 и каза „дьо е дьо фон троа“. „Фон катр“, гракнахме всички. После Белини не знаеше как да начертае окръжност, искаше да забоде пергела откъм рамото с тебешира. Ние пак му помогнахме. Въобще ние правехме всичко и добре напредвахме. Дойдоха едни български инспектори, дадоха ни няколко фасулско прости задачки, които мигом решихме, и те, кой знае защо, се обидиха и си тръгнаха сърдити. А заедно с Белини започнахме да решаваме и задачите, дето ги знаете: ако влак 1 тръгне от точка А и се движи със скорост 79 км/ч, а влак 2 тръгне от точка Б и се движи с 55 км/ч, къде двата влака ще се разминат?

Сега си мисля, че нашият Белини е бил виртуозен учител като онзи Белини, дето написал „Капулети и Монтеки“ и операта „Норма“. Нашият Белини все тъй не ни даваше домашни и когато биеше звънецът за междучасие, извиняваше се на изискан френски и си отиваше, въпреки че ние искахме още.

В час по български и литература ни дадоха за домашно да напишем съчинение на тема: Как прекарах лятната ваканция или зимната. Ми то си е моя работа. Откъде накъде ще му казвам на този даскал. Понеже и лятото, и зимата обичах, слях ги в изречение: „Слънцето препичаше, валеше сняг.“ Даскалът ми писа двойка и каза: „Ще ти скъсам ушите, дето се подиграваш. Как е възможно!“ Пък аз бях виждал вкъщи албуми на Кандински и Шагал, в които имаше по-невъзможни картини, например как една риба плува в небето и свири на цигулка.

Сега на ученическите съчинения им викат есета. Есета е писал Монтен. Снизходително ги нарекъл есета (опити). Ще ме разплачат от умиление школските есета на графоманчетата с патоса им на тема България и евроатлантическите ценности. Затова моите домашни на свободна тема снизходително ги наричам писаници.

Димитри Иванов

http://segabg.com