Иван Гарелов: През 2016-а два пъти бяхме пред световна война

Журналистът Иван Гарелов ще бъде медиен съветник на служебния премиер. Мистър „Панорама” е приел без колебание поканата на професор Огнян Герджиков, съобщи неотдавна агенция БЛИЦ. Вестник „ШОУ“ предлагаме и интервю с известния журналист, с уточнението, че то е взето ден преди той да влезе в екипа на днешния министър-председател.

– Г-н Гарелов, какво очаквате от служебния кабинет на професор Герджиков? Съгласен ли сте с твърдението, че той няма други отговорни функции, освен организацията на изборите и по тази причина не му се предвижда дълъг живот?
– Не е така. Той ще съществува до формирането на следващия кабинет. Това означава, че ако се получи, както предсказват социалозите някакво равенство и създаването на новото правителство се затрудни, може да се стигне до нови избори и през това време този кабинет ще си управлява.
Това, което ми прави впечатление по състава му, говори, че наистина президентът удържа на думата си този кабинет да бъде пъстър. Да не е само от една партия. Даже в него има двама министри, които са били в правителствата на Иван Костов. Няма нито един от БСП, който е бил на такъв пост. Така че безспорно този кабинет е надпартиен. Дори си мисля, че ако се стигне до някаква формула, при която да се прави правителство на двете големи партии, много е възможно част от тези министри да останат.

– Фактът, че знакова фигура от НДСВ, в случая проф. Герджиков, застава на кормилото на държавата, ще реанимира ли изпадналата в кома партия на Симеон Сакскобургготски.
– Аз мисля, че това е ласкателно за царя, в смисъл, че неговите хора са оценявани.

Но самото НДСВ едва ли ще се съживи, 

въпреки че разполага с много добри кадри и много жалко, че не ги използваме. Веднага мога да изброя още 4-5 души царисти изключително ценни хора.

– Познавахте ли Росен Плевнелиев и каква оценка бихте дали за петгодишното му управление?
– Аз президента Плевнелиев въобще не го познавам, не съм общувал с него. Никога не съм бил канен на приемите по повод националните празници, да не говорим да ме потърсят за съвет. Един-единствен път се ръкувах с него. Това бе на премиерата на книгата на президента Петър Стоянов. Плевнелиев беше там и изведнъж тръгна и специално се ръкува с мен. Бях отчасти изненадан, защото никога преди това не сме разговаряли. Не съм от хората, които са писали добро за него. По-скоро си го обясних с това, че той е като войник пред уволнение. Вече знае къде ще отиде. Има вероятно някакво предложение за назначение, спокоен е и по-щедър. Това е едната страна, другото, за което би могъл да ми подаде ръка, е, че избягвах да го нападам във втората част от управлението му.

– През 2014 година обаче не одобрихте факта, че сне доверието си от кабинета „Орешарски” и застана на страната на протестиращите.
– Това един президент не може да го прави. Той може да изпитва вътрешна симпатия към някого, но правителството е законно избрано. Това е погазване на конституцията и няма нищо общо с демокрацията. Тогава написах какво мисля, но после, когато всички започнаха да го демонизират, рязко спрях. Защото все пак трябва да се уважава институцията. Според мен обаче Плевнелиев беше безличен.

Той не осъзнаваше голямата си роля: 

да дава идеите, да повдига самочувствието, да има исторически поглед. Той го нямаше. На шега казвам, че най-голямото му постижение е, че не можа да ни вкара във война. Въпреки че положи усилия.

– Как си обяснявате победата на напълно непознатия генерал Румен Радев?
– Аз мисля, че България много случи. Не само БСП. В крайна сметка той бе избран от много по-широк кръг. Случи, защото той, с някои действия, които са знакови, вече влиза в тон с промените, които настъпват в целия свят. Ако допреди години евроатлантическата ни ориентация не беше поставена под никакво съмнение, сега мнението е друго. На Съединените щати гледахме като на абсолютен морален стожер на планетата, сега много хора смятат, че американците допускат грешка. За Русия всички говореха негативно, сега виждаме някакви симпатии. В световен мащаб виждаме как глобализацията се разпада. Всяка нация започва да гледа себе си, своите интереси. Национализмът, ляв или десен, избуява. И в лицето на генерал Радев имаме човек, който не робува на старите взаимоотношения, а който ще се впише в световните тенденции. Това е важното. Това, че той не е политик, му помогна да победи. Има настройка у хората против политиците. Народът им дава много ниска оценка. Да кажем и това, че жените харесват генерала. Той иззе харизмата на Бойко.

– Коментирайте поведението на някои депутати при клетвата на президента? 
– Питам се, защо вкарахме президента да полага клетва вътре в парламента. Той не е избран от тези депутати, някои от които едвам са влезли, и после са довели Народното събрание до толкова нищожен рейтинг. Те си отиват след една седмица, а гледат на новоизбрания президент като на някакъв досадник на трибуната. Просто ритуалът би трябвало да бъде отвън пред хората, директно, всичко да стане там. Можеше на стъпалата на парламента.

– Изненада ли ви победата на Тръмп?
– Още през октомври в статии и коментари съм го предвидил и усещах някакво пренебрежение у нашите експерти. Дори Елена Поптодорова казваше: Това е изключено да стане. Тогава му се присмивахме на ексцентричността, но той отговаряше на американските потребности. Навремето така се смееха на Роналд Рейгън. Наричаха го смешник, третостепенен актьор. Холивуд също не го харесваше, защото те симпатизират на демократите, но той обърна света. И не е изключено

Тръмп също да помогне за въвеждането на нов световен ред

Това, че той може да стигне до някакво споразумение с Русия, не е предателство. Приоритет ли е „Ислямска държава”? Защо тогава с Русия заедно да не воюват срещу нея. Това не значи, че си се предал. Просто новият американски президент може да помогне светът да прескочи трапа. И да се откаже от ролята на САЩ като световен хегемон, която изтощава тази страна.


След свалянето на руския самолет в Турция, руснаците бяха готови на ответен отговор

– След като половин век обикаляте горещите точки по света, мислили сте, че ще дойде време като днешното, в което те ще станат толкова много.
– Не. Не съм очаквал. Някога в света имаше едно генерално разделение между двете идеологии. Всяка революция, преврат, бунт бяха оцветени от принадлежността към една от двете велики сили. Сега това до голяма степен отпадна. В Сирия например виждаме Русия с Иран и „Хизбула”, докато по-рано бе с палестинците. Светът се разпадна на дребни конфликти, подчинени на всякакви интереси. Миналата година ние на два пъти бяхме много близо до световна война. Да не забравяме, че в Украйна американските и руските самолети летяха един до друг. Нямаше система за предпазване от конфликти. Същото бе и след свалянето на руския самолет в Турция. Тогава руснаците бяха готови на ответен отговор. А това значи война с НАТО.

Смятам, че тази година е ключова. Ще разберем дали светът се отдалечава от световно кръвопролитие. Ако няма някакви тежки конфликти, ако се наложи нова по-балансирана линия, това ще означава, че се измъкваме от трапа.

– Има ли изход от конфликта в Сирия и какъв е той?
– Със съвместните усилия на Русия и САЩ като че ли нещата се успокояват. Трябва да има баланс.

Опозицията трябва да приеме Асад, поне временно

Защото той все пак е силната фигура. Аз нямам никакви симпатии към него. Армията на баща му е стреляла по нас, загина палестински оператор, така че няма защо да го обичам. Но в момента той е важен и с него трябва да се преговаря. После може да си отиде, но по законен път.

– Отношенията между България и Русия са в най-ниската си точка. Така ли ще останат?
– Време е да се каже, че този спор – русофили и русофоби, се изроди толкова, че едва ли не се превръща в разделителна линия в обществото. За мен русофилството не е идеология, това е ирационално усещане. Фактът, че харесвам Русия, не ме задължава да харесвам и политиката на Путин. Културата и политиката са различни теми. Да не говорим за икономиката. Как може да се подчиняваш на някакви чужди интереси и си разваляш отношенията с Русия, след като сме зависими? Германия си получава газ, Северният поток си съществува, а Южния го спират. Какво е това?


С Михаил Неделчев в кулоарите на парламента

– Ще има ли промяна в политиката?
– Стига да не е късно. За някои неща вече е: АЕЦ „Белене” например. Милиарди отиват там от грешна политика. Как ще накараме руснаците да ни повярват? С две-три приказки ли? Очаквам, че едно надпартийно управление би балансирало нещата. Трябва да следваме съгласувана вътрешна политика.

Да не се делим на русофили, соросоиди и други

– Има ли опасност някакво старо балканско огнище да се разгори отново?
– Балканите винаги са били пъстра картина. Спомням си репортаж на „Панорама”: една баба бродираше възглавница, налагаше различни цветове и казва: Ето това са Балканите. Ние балансираме ли отношенията си в района или не? Според официалната политика най-близка ни е Турция, после Румъния, Гърция, Сърбия и на последно място Македония, с която имаме най-близки родови връзки. Смятам, че нашата политика на Балканите трябва да се балансира. Защо с Гърция трябва да поддържаме толкова лоши отношения? Ние нямаме политика спрямо Турция, изпълняваме ролята и на адвокат и слуга.

– Предстоят избори. Как виждате бъдещия парламент?
– Ще повторя това, което казах на 19 август, миналата година, когато още нищо не знаехме. Тогава написах следното: След президентските ще има извънредни парламентарни избори. И още, че след тях ще имаме голяма коалиция. Това го казах преди около половин година, а днес го потвърждавам. Коалиция ГЕРБ и БСП. Така стана и с правителството на Димитър Попов. Тогава БСП и СДС управляваха заедно. Като говоря за голяма, не казвам, че Нинова и Борисов ще се карат кой да е премиер. Може да е друг. Може пак да е Герджиков. Защо да не оставим едно правителство, което има програма и я изпълнява, а трябва непременно до дупка да правим избори. На инат.

– Преди изборите лидерите на двете големи партии отричаха възможността за коалиция помежду им… 
– Това е нормално. Иначе ще загубят електората си. Но тези процеси, които стават и по света, изискват такова коалиционно правителство…

– Елена Йончева стана съветник на президента. Какво мислите за това?
– Суперход. Тя е много популярна и обичана от всички. Харесва генерала и ще му помогне. В момента тя още си гледа малкото дете и не е в състояние да пътува и прави репортажи. Така че може да си позволи да отдели време да върши една работа, която не познава. Това е много трудно, но се преодолява.

– Какво бихте я посъветвали?
– Елена е много самостоятелен човек и много рядко споделя. Това не е само до характер, но когато тръгваш на трудни мисии, трябва да се пази тайна. Аз имах честта да бъда от малкото хора, на които тя се доверява, споделя, допитвала се е до мен. Но също съм длъжен до голяма степен да съм дискретен.

– Надявате ли се отново да имате предаване? 
– Много труден въпрос. Иска ми се, но при моите условия, които не са финансови, а са свързани със свободата на работа. Не бих се върнал към „Панорама”, защото времената са други и аз съм друг. Не мога да бъда посредник, вече имам мнение, опит…От друга страна, струва ми се, че не съм много желан от началниците на телевизиите, именно за това, че държа да бъда самостоятелен.

Бежанците са болната ми тема 

Говоря в чисто човешки план.  На по-слабия човек трябва да му помогнеш.  В детството си всяко лято ходих на село в Смилец, Пазарджишко.  Първата седмица прекарвах при  баба си, а  втората пресичах реката и отивах от другата страна – при чичо. Веднъж двете махали се сбиха. Аз бях на страната на братовчедите, но в един момент видях, че онези, оттатък, са по-малко.  Пресякох реката, за да отида да им помогна. И започнаха да ме  замерят и от двете страни. Съдбата на състрадателния човек е такава, да го бият отвсякъде.

Аз не мога да избегна това, че нашият  народ, който винаги е бил състрадателен, сега се насъсква  до такава степен, че да мрази  чужденците. Какво като са мюсюлмани, ами нали ние живеем с мюсюлмани. Защо били млади? Ами младите бягат. Тези, които са  тръгнали да търсят икономическо спасение, също са хора. Ние защо отиваме на  Запад? Това не мога да приема. Стигаме до положение да се  изправи един български професор и да казва, че  това са същества от друг биологичен вид. Това е чист фашизъм, и то минава без никой да му обърне внимание. Друг евродепутат непрекъснато казва:  Стягайте се за война! Срещу кого да воюваме? Питат хората от Харманли защо протестирате? Ами те ходят на групи. Ами ходят, защото ги е страх. Нападали ли са ви? Не. Какво ви дразни? Говорят на чужд език. Ами какво да правят. Създава се предубеждение и омраза. Това не е само  български проблем.  Той също е и световен. Опасявам се, това възраждане на национализма, да не се превърне във възраждане на фашизма в Европа. Виждаме, че ролята  на партиите навсякъде  запада. Хората са  против сегашната либерална система. До къде ще стигнем, ето това е, което ме тревожи. Аз нямам точния политически отговор.  Вярно е, че трябва да  пазим границата. Да не допускаме всеки да влиза, да има ред, да се изпълнява предвиденото  в  закона. Но оттам нататък  да се  отнасяме с омраза към чужденците, това не мога да приема.

Интервю на Исак ГОЗЕС

Резултат с изображение за Гарелов

http://blitz.bg