Игрите на глада. Българският бизнес като игра на оцеляване

 

Гледали ли сте игрите на глада? Помните ли Сойка присмехулка? Бизнесът в България започва все повече да прилича едноименната поредица и някой явно трябва да отстреля проблема в централната орбита, за да се развали порочния кръг, порочният модел, порочните практики просто да не си плащаме за предоставени стоки и  услуги , когато си мислим, че просто можем да не си плащаме.

По данни на в. Капитал от 2017г. Българските компании са сред най-недисциплинираните в Европа, а почти една четвърт от фирмите в страната се чувстват застрашени от фалит заради просрочени фактури. Това са част от резултатите в проучване на колекторската компания EOS „Навици на плащане в Европа 2017“. Проучването е проведено за 10 път през 2017 година съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS. Обхваща 3200 компании в 16 европейски държави.

Делът на просрочените и несъбираеми вземания на фирмите в България е 27%. Така българските бизнес клиенти отново се нареждат в групата с много лоша дисциплина на плащанията. Средното за Европа е 23%. Закъснението, с което бизнесът у нас се разплаща, е средно 23 дни след падежа на фактурата (при 21 дни за Източна Европа).

Какви са последиците? Забавените плащания от клиенти и контрагенти засягат финансовото здраве на компаниите, тъй като основните негативни последици от тях са намаляване на печалбите (56%), по-високи разходи за лихви (46%) и липса на ликвидност (44%). Тези проблеми в крайна сметка могат да доведат и до крайно негативни резултати – 24% от фирмите в България твърдят, че се чувстват застрашени от фалит поради просрочени вземания при средно 17% в Европа и Източна Европа.

Тук идва въпросът как да осъдиш контрагенти причиняващи тежки финансови загуби и фалити в България ако контрагентът има повече свободни капитали, с които да оперира и повече контакти с оглед това как и къде седят правораздавателната и съдебната власт и системи в България като модел на опериране? Прилича ли Ви па порочен кръг? А на игрите на глада?  Кръг, в който независимо какво правиш и как го правиш, колко качествени стоки или услуги предоставяш или колко добър си в бизнеса си, някой реши ли да не ти плаща, не ти плаща. Реши ли да те измами – мами те. Решиш ли да събираш дълговете , тогаво вече ти се иска да не живееше в България, а в някаква друга държава с работеща правораздавателна и съдебна система евентуално. Не Ви ли прилича на кръг, който има нужда от една Сойка Присмехулка и спешно взривяващо отстрелване в централната орбита с гръм и трясък, отстрелване, което да взриви системата.

Според проучването 42% от компаниите у нас ползват услугите на външен експерт за справяне със забавени и отписани вземания – специализирани агенции за управление на дългове. Средното ниво за Европа е 41%. Анкетираните декларират, че колекторските агенции им възстановяват обратно 9% от годишния оборот. Тези средства се връщат обратно в икономиката, тъй като компаниите ги използват за погасяване на собствени дългове.

В останалите 68% как се очаква да се събират легитимно забавени вземанията срещу некоректни платци в България? Как се очаква да се научат да си плащат коректно компаниите и търговците, които са генератор на безкрайни вагони от серийна междуфирмена задлъжнялост и некоректност в държавата ни . Тъй като неплащанията предизвикват задлъжнялост и нови безкрайни върволици от серийни не плащания.

И когато си принуден да си ВЗЕМЕШ парите в буквалния смисъл на думата как законът може да те защити в това ти право в тази ситуация като страна в своето право да се защитава срещу некоректни платци и контрагенти? Или, когато в една страна няма закони остава само вариантът на Сойка Присмехулка – порочният кръг да бъде взвривен с  гръм и трясък право в целта, така ли?

Елица Стоименова, управител на Arva Consulting Ltd.