Игри, които хората играят

Инженер Христо Иринин завеждаше урановия рудодобив и ми обясни: Играят ни игри. Радиационният фон не е само водата, която пием.

Български села и градове пият от водоноски, щото нито кладенчовата, нито изворната вода ставали за пиене.

Като ученици дрънкахме с китарите и пеехме фалшиво:

“В Чирпан водата се не пие/

Съдържа много негасена вар/

Затуй по улиците градски/

cа наредени бар до бар.

В училище ни обясняваха фактите: В Чирпан водата може да е варовита, но не може да съдържа негасена вар. Ала ние си знаехме нашата песен . „Щом фактите говорят друго, толкова по-зле за фактите.“

Това правят сега в Лондон Тереза Мей, Борис Джонсън и Джеръми Хънт въпреки фактите, че Брекзит може да се окаже донякъде контрапродуктивен.

Във Вашингтон президентът Доналд Тръмп се хвали с изравняване на търговския баланс и рекордно дълго развитие на САЩ без голяма криза. Напук на факта, че второто е тревожно, защото колкото по-дълго без криза, толкова по-тежка ще е тя, понеже амплитудата на икономическото махало се е увеличила.

Само Ноам Чомски остана evergreen. Той припомняше, че преди „Великата криза 1929-а“ бяха The Roaring Twenties.

За Тръмп важи един френски лаф от 1966 г.: Une hirondelle ne fait pas le printemps mais un chameau fait le desert. Една лястовичка пролет не прави, но една камила прави пустиня (международна, външнополитическа). Според президента на Франция Европа не може повече да разчита на САЩ.

През 1966 г. генерал Дьо Гол извади Франция от военната структура на НАТО, щото президентът на САЩ Линдън Джонсън си позволи да диктува на Франция, както сега Доналд Тръмп си позволява да диктува на Турция и околностите. Хем Франция основа НАТО в Пале Шайо и НАТО беше в Париж, преди да се премести в Белгия, в града, който за валонците е Монс, а за фламандците Берген.

На конгресните избори на 6 ноември ще видим дали Хилари Клинтън ще успее да елиминира Доналд Тръмп с двойната си игра. Тя искаше да изиграе президента Обама и флиртуваше както с демократите, така и с републиканските му съперници.

Сега българските политици се плюят един друг. В Америка отдавна. Едно време на телевизионните предизборни дебати им казваха TV Slanging matches. Също Mudslinging matches, в които само гьонсуратите (The Teflon faces) изглеждат неоплюти.

Нашето надплюване беше истинско. Като дуел с пистолети: секундантите решават кой плюе пръв. В училищния двор – два тебеширени кръга с диаметър един разкрач. Можеш да се снишаваш и да се извърташ, за да избегнеш летящата към теб плювка на противника, но нямаш право да излизаш от твоя тебеширен кръг. Едно момче, викахме му Фуната, беше гъвкав като змийче, все едно танцуваше the Breakdance, който се появи много години по-късно. В междучасието цялото училище гледахме дуелите.

Нямахме компютри, камо ли чалъм да наплюеш съученик електронно и така да го жегнеш, че той да те наръга с нож; не си правехме селфита от покривите на електровози, че да ни тресне волтова дъга, не ходехме по тетраедърите на буните, че да ни отнесе вълна. Ходехме по перваза на прозореца на шестия етаж, за да се изфукаме. Който се боеше да играе тази игра, викахме му „дропла“.

Ала никога не видяхме дропла. Ще замоля Петър Берон да пита Асен Игнатов има ли в Природонаучния музей препарирана дропла. Археолозите намират в сметищата от древността кокалчета от отдавна изядени дропли. Дропли имало от Иберийския полуостров до Кримския, но само в България има село Дропла. Тя била най-тежката птица, която хвърчи, и първобитният човек лесно я докопвал.

Лете във Варна избирах между три еднакво скучни къщи. Дядовата беше скромна и мъничка на ул. „Рила“ към държавната болница. Чичо Кръстьо и леля Яна имаха две по-хубави на ул. „Македония“, но преди да пристигнат децата им Митко и Мариана, аз как да играя самичък? Затуй играех на присламчване към рибарите. Навъртах се около тях, докато един ми подвикна:

– Ей, пумпал! Нагази и подръж за малко сапана. Въжето бе, за да не тръгне лодката към прибоя. Браво. Сега остави на мен. А ти изтичай в бараката и ми донеси сламената шапка на пирона и цигарите на масата. Ножка имаш ли?

– Имам.

– Отрежи клонки да нанижем сафрида за продан.

Старецът, който кърпеше мрежи пред бараката, додаде:

– И набери ръкойка от буреняка около теб. И китка от онзи листак. Щото в морето сафрид вий я вземете, я не, ама ако вземете карагьоз, ще направя чорба.

Буренякът беше уханен розмарин, листакът – лаврово (дафиново) дърво с достатъчно лаврови (дафинови) листа за рибената чорба и за лаврови венци да увенчаят челата на калабалъка „поети“, дето се навъдиха напоследък.

– Казват, че докато са зелени листата, били отровни – мърмореше старецът. – К’ви ли не щуротии измислят.

Старецът право каза – децата измислят малки щуротии, големите измислят големи.

Димитри Иванов

http://segabg.com