Изпити по никое време. Никой не е съдник на собственото си дело

Кандидат-студентите по български език и литература изтеглиха една доста философска тема за изпита си в СУ “Св. Климент Охридски”: “Никой не е съдник на собственото си дело”. Nemo debet esse judex in propria causa! е латинска сентенция, която се използвала в римското право – бащата на всяка цивилизована юридическа система, без Шариата, Мешерето и Ким Чен Ун. Макар че ако сме коректни и в тези системи не позволяват на никого да решава сам за делата си. Та, сентенцията е пропита с мъдрост. Тя казва, че в името на справедливостта не е позволено – не е приемливо дори – някой да бъде осъждан на базата на собствената му преценка за деянието. Според мъдрите римляни не можеш да кажеш: “Виновен съм, убийте ме!” Не става! Не че няма да те разпънат на кръста, но просто съдията трябва да каже, че си виновен. Не можеш да кажеш: “Ми, то така си беше.” Съдията ще отсъди за зулумите ти, когато чуе всичките призовани свидетели от странноприемницата, които да разкажат как е започнал побоят и кой е попилял посудата на съдържателя Луциус, например.

Подозирам, че през онези далечни времена, най-вероятно както и днес, подсъдимият е бързал или да се оправдае най-искрено, или да се самообвинява, което допускам се е случвало много рядко, както и днес. Ето в такива условия неизвестен съдия е изрекъл: Nemo debet esse judex in propria causa!

Ясно е, че всички хулигани, бунтари, пияници, измамници са казвали пред съда “Ама, то така си беше” и никой не вярвал на ококорените им очи. Тези, дето се оневинявали, са били масата. Виж, след появата на християнството нещата се объркали. Появили се другите, дето искали да се самобичуват, за да могат в мъки да платят за саможертвата на Божия син. За тях било въпрос на чест да кажат, че са виновни, защото така признавали първородния грях.
Известни са хиляди случаи, когато новопокръстените си търсели сами белята. Те оспорвали властта на цезаря под път и над път, а това според ония закони си е било смъртно престъпление. Все пак, ако клетникът имал право на поправка, но ако не се извини и не се отрече от думите си, завършвал зле. Колко зле, зависело единствено от творчеството на екзекуторите – я ще го промушат със сика, я ще му търкулнат главата в хранилката на гудетата, я ще нахранят някоя прегладняла голяма котка с него. В никакъв случай обаче не са искали да го разпъват на кръст, защото именно към това се стремял всеки отдаден на някое от евангелията мирянин. А те клетите само мълвели и гледали с очите на надеждата: “Разпънете ме на кръст! Разпънете ме на кръст, моля ви! Виновен съм!” Съдията обаче казвал: Nemo debet esse judex in propria causa! Демек “Кой си ти да решаваш!”, и пращал тълпата да се поупражнява в мятане на камъни.

В днешен Тунис, мисля, дъщерята на един от знатните римляни толкова се увлякла да ругае цезаря, че наместникът се уморил да й дава шанс да живее. Накрая, след като никой не искал да я убие по какъвто и да е начин, тя сама се наръгала с нож. На прокуратора (да не се бърка с днешното прокурор) му писнало и заповядал никой да не се занимава с ония самоубийци. Няколко века по-късно на всички им писнало и приели християнството за истинска вяра в Римската империя и започвали да убиват, хвърлят на лъвове, чекнат, разпъват на кръст всеки, който оспори властта на Христос, и това продължило векове, докато накрая се появил нов пророк и нова порция “справедливост”. След това векове наред никой не давал на никого да гледа сам делата си. Едната група съдела другата, едната вяра – другата. И така си върви светът в едно русло и само българите вървят наопаки и казват “Кой си ти да ми казваш аз какво да правя?!” Или както е казал любимият ми мъдрец дедо Стоянчо: “В какъв свят живеем! Всеки гледа себе си, само язе мене си!”

* Латинска сентенция, която се падна на изпита по български език и литература в СУ “Св. Климент Охридски”

От

http://trud.bg