Източна приказка

Господин Молотов казал, че България трябва да бъде наказана за помощта ѝ за Германия. По думите на Молотов, маршал Сталин казал, че ще бъде правилно Русия да има 90% интереси в България.

Господин Идън отговорил, че те имат малък интерес в България и поради това молят за твърде малко. Освен това бил съгласен, че Черно море е „Съветско езеро”.

Ето така, в Москва, на 9 октомври 1944 година, българският въпрос бил решен за по-малко от 24 часа. Кратка размяна на реплики, която начертала следващите 45 години не само за нашата страна. Въпросът за спасяването на българските евреи можел да послужи като златен коз за пред американците, но вече Рузвелт бил прекалено болен. А България била на колене.

Размяната на остри реплики между министерствата на външните работи на България и Русия във връзка със спасяването на българските евреи, очаквано роди много полюсни реакции. Тезата, изразена от Мария Захарова на редовната ѝ пресконференция в Москва през седмицата и очакваният отговор от българското външно министерство, показват колко големи са пукнатините в отношенията ни в последните година.

И тук започват ненужните обяснения, които са истинския лакмус за зрелостта на един народ. Казаното от Захарова е провокация, така както китайците провокират напоследък „Росатом” в много точки на света. Руснаците приемат боята върху паметника на Съветската армия като провокация, въпреки че с боя беше залят и паметника на Рейгън в Южния парк по-малко от седмица след откриването му.

Тия за света всичко знаят. Важно говорят. И овцете пасат. Гениална фраза от филма „Възвишение”, по романа на Милен Русков, който тръгва по кината другата седмица.

Хайде, ние тук обичаме да се делим на русофили и русофоби, американофили и американофоби, докато чакаме да ни оправят, но думите на Захарова са повече от изненадващи. Не само, че са исторически неиздържани, но изразяват неочаквана и самоцелна атака към един от малкото приноси на България към света. На виновна България, която не трябва да забравяме, че е била на страната на губещите. На България, която е изпратила хиляди свои войници на смърт далеч от границите ни, само и само, за да смекчи удара на победителите по нея. А ударът е бил страшен. 45 години България е изкупувала грешния си избор в навечерието на Втората световна война. Но поне е спасила своите евреи. Защото българският народ е воден често от слепи политици, но никога не губи своята човечност.

В този смисъл, изобщо не е нужно да се палим толкова. Историческите познания на госпожа Захарова са неин личен проблем. А по-скоро да се запитаме – дали наистина руският президент възнамерява да дойде? Той приел ли е поканата да посети България на 3 март догодина изобщо? Знаят ли в София дали ще има подобно посещение?

Колко би било интересно – Владимир Путин в София точно в средата на българското европредседателство. Но се съмнявам, че такова посещение изобщо ще има, колкото и неприятно да му е на президента да го чуе.

Защото хора като Захарова могат да говорят каквото си искат, но важното е да видим как Путин гледа на България. И да разберем – как нашите избраници гледат на него. Защото времето, в което съдбите на народите се решаваха за 24 часа отдавна приключи, а отношенията ни специално с Русия трябва да са далеч по-зрели от дребните исторически провокации.

Светослав Иванов

Резултат с изображение за Светослав Иванов

http://btvnovinite.bg