Икономическите терзания на гербаджийския олигарх

Резултат с изображение за домусчиев герб

В България отдавна съществува една порода хора, които предизвикват желание за повръщане още с появята си на телевизионния екран. Говорим за хора, които никога, ама никога не са спечелили и един лев без политическа протекция и чадър от властта, но като понатрупат някой и друг милион от обществени поръчки, започват да се изживяват като аристократи, които не са от тази реалност. Започват да мляскат като потомствени буржоа и да се държат като хора, които не само са чели Айн Ранд, но са стрили книгите й на прах и са ги изсмъркали.

Именно в този модел на поведение влезе тези дни господин Кирил Домусчиев, едър бизнесмен, любим олигарх на ГЕРБ, придворно куче-пазач на Бойко Борисов, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците, арогантен раздавач на непоискани съвети. Основните цели на медийните му прояви бяха две.

Първата – да обяви закона за вечните концесии, който ГЕРБ прокараха по съмнителен начин в последните дни на отишлото си Народно събрание, за супернеобходим. И дори изрази надежда президентското вето върху него да падне. Президентът бил заблуден. Даа, очевидно само господин Домусчиев е носител на истината в тази страна.

Втората цел беше да изръмжи, че едрият бизнес ще организира протести, ако БСП дойде на власт. Разбира се, че не го каза толкова пряко, но поставената задача е именно тази. Бизнесът щял да протестира, да организира протести, ако държавата тръгнела да налива малиарди в ядрена енергетика и други такива проекти. Кирил Домусчиев – говорителят на бизнесмайдана!

Очевидно този път Бойко Борисов няма да разчита „умните и красивите“ да го връщат на власт. Той се убеди, че те са твърде кекави и непоследователни. Заради това сега надеждата е в охранения бизнес. Те ще трябва да готвят майдана като отплата за топлия дъжд от пари и благи политически намигвания.

Но вън от тези политически изригвания, Домусчие реши да развие друга част от идеологическите си възгледи. И без изненада – те се оказа потресаващи. Просто е трудно да се приеме, че толкова много арогантност може да се събере в един толкова малък човек.

Домусчиев обяви, че, според него, в България няма никаква безработица. Данните за нея били фалшива статистика. А тези, които не работят, разбира се, са си виновни сами.

„Гледам по телевизията млад човек да казва: „Докато са живи мама и татко, нямам зор да ходя на работя“. Той си взима социалните помощи“, допълни аргументите си едрият бизнесмен.

Чудя се откъде да почна анализа на тези „откровения“. На първо място – в България няма социална програма, която трайно да подпомага такива млади хора като литературния герой, описан от Домусчиев. Има програми за семейства с ниски доходи, но в главата на бизнесмена ни е описан свръхзадоволен младеж, който може да живее спокойно с парите на мама и на тате. Очевидно семейството е състоятелно, а младият човек е търтей и смуче помощи. Имам новина – това няма как да стане. Няма такива помощи. И вероятно един председател на КРИБ би трябвало да го знае.

Изобщо митологията, че човек може да живее от социални помощи и да не търси работа сигурно много върви на корпоративните партита, между две истории за силиконовите любовници на господата, ама да ни я продават и по медиите вече ми идва в повече.

И втората част от потока на съзнанието също е култове. Домусчиев обяви, че в България не само няма безработица, ами имало глад за кадри. Разбира се, в красивата му подборка от факти изобщо не се спомена за ниските доходи. Защото между липсата на кадри и малките заплати май има неразривна връзка.

Дори и да предположим, че съществуват такива млади хора, които се опияняват от мисълта да живеят от „социални помощи“, нима няма да могат да бъдат накарани да станат от дивана, ако им се предложи адекватно заплащане. Но всъщност тревожното биене на тъпана е част от кампания за облекчаване на вноса на работна ръка отвън. Защото България, благодарение на изкуствено задържаните ниски доходи, в голямата си част бе принудена да емигрира, или направо да се евакуира. И вместо да бъдат част от решението по връщането на тези хора, едрите бизнесмени предпочитат да си внесат работна ръка отвън. И това ясно разкрива отношението към тази страна. В тяхното мислене тя съществува единствено като територия, на която могат да печелят държавни поръчки. Всичко останало не е от значение. И в името на този внос се ражда идеологическата фигури на младия хрантутник, който си лежи на дивана и не иска да бачка, защото социалните помощи му дават сигурност и стабилност. Това е цинично и брутално, но журналистите никога не си позволяват да бъдат агресивни с едрия бизнес. Обикновено техните изводи се слушат с молитвено придихание и сдържан възторг. Именно в такава среда се ражда отровното и размазващо усещане за несправедливост у нас и се виждат хладните пипала на варварското пазарно талибанство, което унищожава здрарвия разум.

 Много пъти съм се чудил защо българският бизнесмен ала Домусчиев е в състояние да произвежда глупост след глупост, но вече се отказах да търся отговор. За сметка на това получих друг – вижте Домусчиев, вижте и състоянието на България.

Тук връзката също е неразривна…

Резултат с изображение за Александър Симов

http://pogled.info