Има си цици руската говорителка

Колко евреи сме спасили? Не са 50 000

Първо искам да обърна внимание на начинаещия пенсионер Божидар Димитров, че е крайно време да влезе в крак с тенденциите при мамалните жлези. Откакто силиконът стана достояние на простолюдието, големите цици не са на мода. Затова руската външна говорителка Мария Захарова е актуална именно в този сутиен, с който я е майка родила.

Но пък Божидар Димитров обича да разкудкудяка политически коректните кокошки у нас, за да може после цяла седмица да говорят само за него. То и аз бих се кефил, ако не мислех за последиците. Ами ако думите му стигнат до мадам Захарова? Ами ако тя се впрегне и си сложи отпред две футболни топки? Къде отива тогава руската външна политика?

Тя и без това се е фиксирала сърдито в България като Анджелина в Брад Пит. Един последен преобладаващо русофилски народ й остана, и него се чуди как да зарази с украински бацил.

Чувал съм, че в руското МВнР работят най-възвишените експерти. Цял ден слушат Скрябин, а през нощта – Прокофиев. Прокофиев, а не Прокопиев, скъпи тролове. Велик руски композитор. Но как не схванаха какво е написано на паметника в София? И като не го схванаха, откъде знаят, че е осквернен? Надписът е “100 години ционистка власт”, а прекрасната говорителка ни го забива в ответ, че съветската армия спасила евреите. Като съпоставим първото с второто, излиза, че армията спасила ционистката власт.

А може и да са уволнили всички преводачи от български. Но пък и ние тук даваме достоен истерически отговор: О-О-О- Богове! Ние си спасихме евреите, ние си спасихме евреите, ние си спасихме евреите и никой друг! Ние се гордеем, гордеем, гордеем! Много еднопистов народ сме, или ако не народът, поне тази негова част, която дава тон за песен. Да се опитаме да погледнем по-широко. Добре, спасихме евреите, но кой ни даде възможност да ги спасим? Чисто хронологически, на първо място – Хитлер. Ако не беше Хитлер, евреите нямаше да имат нужда от спасяване и сега нямаше да има с какво да се гордеем, освен може би с Христо Стоичков.

Искам да кажа, че подобни събития обикновено са комплексни, в тях има много фактори, които водят до крайния резултат. Един фактор наистина е Съветската армия. Трети са Съединените щати. Благодарение на тези вътрешни и външни, преки и косвени фактори днес можем да кажем, че 50 000 български евреи са били спасени от нас, след като преди това са били застрашени пак от нас.

Мислете комплексно! Изумен съм какво еднопистово мислене е седнало върху националния микрофон. Ако на такива мислители им кажеш, че формулата на водата е хаш-две-о, те ще креснат – няма о! Само хаш! Не може да има вода без хаш! И са прави за себе си, защото няма как да има друго освен хаш, когато можеш да броиш само до едно.

Хитлер също спаси евреите с това, че загуби войната. Ако бе победил, в цяла Източна Европа нямаше да остане нито един евреин. Съветската армия също спаси евреите с това, че победи Хитлер преди да ги е изтребил до крак. Но Рузвелт също спаси евреите с това, че спаси СССР с храна и оръжие. Напишете в уикито Lend-Lease и четете. Всички тези неща са звена от една верига.

Но ако Червената армия не бе забавлявала три четвърти от Абвера, в Африка Ромел щеше да разполага с още 1 милион войници и още поне 10 000 танка “Тигър”, които минават през английските бронирани каруци като валяк през жаба. След като прегазят цяла Северна Африка, те спокойно биха обърнали на изток и тогава всички евреи в Палестина щяха да видят прелестите на Полша. Германската армия щеше да се къпе в петрол. Така че има нещо вярно в думите на руската говорителка с елегантния балкон.

На времето в университета задължително учехме диалектически материализъм. Сред миш-маша в главата ми е останало нещо за “диалектиката на определящото и решаващото”. Определящото е този по-крупен и обективен фактор, който дава възможност на субективния фактор да реши проблема. Но може и да не го реши, нали е субективен. Всичко това е важно в своята съвкупност. Искам да кажа, че някой е създал обективната обстановка, в която през март 1943 г. обществото е успяло да убеди Борис III да спре депортирането на евреи.

Борис е започнал да ги депортира, но в един момент е спрял. Защо? Първо – защото обществото го е поискало. И второ – защото Сталинградската битка обръща хода на войната. Това е било пределно ясно за умен и хитър монарх като Борис.

В края на март 1943 г. той казва на Богдан Филов, че “германската кауза вече е пропаднала”. (Богдан Филов, “Дневник”, стр. 565). И решава да задържи топката.

Колко впрочем евреи са спасени? Днес приемаме, че са 50 хиляди. Според договора с Гестапо от февруари 1943 г. българската страна е трябвало да депортира общо 20 хиляди. 11 хиляди вече са депортирани от новите територии, оставало е да се качат на влаковете още 9 хиляди от стара България. Трябва да приемем, че толкова са спасените, 9 хиляди.

Но натискът за депортации не спира. През април 1943 г. Борис III посещава Германия за предпоследен път, среща се с фюрера, както и с външния министър Рибентроп. Какво са говорили с фюрера не е ясно, но Рибентроп праща до посланика в София Адолф Бекерле директива № 422 от 4 април 1943 г. В нея съобщава, че българският цар е обещал в най-скоро време да депортира за лагерите на смъртта всички комунистически елементи от еврейски произход, а останалите 25 000 евреи ще използва в строителството на пътища. Излиза, че всъщност е вдигнал мизата – от 9 на 25 хиляди. И ако през лятото не беше се случила Курската дъга, можеше да преизпълни плана.

Но да не съдим еднопистово Борис III. Очевидно играта му е била сложна и опасна, а той се е опитвал да мине между капките и почти е успял. Искам само да кажа, че ако България е спасила евреите, това не означава, че за спасяването им нямат своя принос съветската, американската и английската армия – едни почти непосредствено, а други косвено и отдалеч. Тези фактори не си пречат и не се изключват един друг, а си помагат и се допълват.

Това е българската драма днес – върху микрофона са седнали еднопистовите, които могат да броят само до едно. Видят ли още една истина, те изпадат в берсеркерски транс. Техният нестихващ скандал спасява социалния мир, защото пречи на умните да стигат до комплексни изводи. Затова в политическия коментар шумно нахълтаха футболните експерти.

Прави сме да се гордеем със спасяването на българските евреи, но не ни отива да се бием в гърдите като Тарзан. Малко скромност е нужна. Ако си се удържал геройски да не застреляш съседа, това не е чак такъв повод за гордост. Все пак 11 хиляди сме депортирали, нали така? А-а-а, те не се броят, те са от новите територии – казват най-гордите с това великолепно спасяване. Е, това вече не е аргумент, а диагноза.

Валери Найденов

168chasa.bg