Интерпол издирва Сотир Цацаров с червена бюлетина?

Подобно заглавие звучи абсурдно. Днес. Но би било въможно утре, когато на власт ще е Христо Иванов, например. Всичко тече, всичко се мени, е казал Хераклит. Достатъчно е българските власти да пуснат сегашния главен прокурор в Интерпол за издирване с международна заповед за арест и ето ти новина-сензация.

Защото властите имат такова право, ако преценят, че някой е сгазил лука по криминална линия. Повдигат му обвинения, активират „правилните” медии да обработят общественото мнение и накрая пишат пращат искане до Интерпол. За неплатени данъци или укриване на доходи от сделки с имоти – нещо такова. А може да опишат като престъпление и срещата в ЦУМ, на която той е „поискал огромен откуп и е запхлашил Сашо Дончев”. Някой прокурор, като тези, които г-н Цацаров ползва за особени задачи в момента, и които го венцехвалят сладкодумно, ще опише „мотивите и фактите” за десетина минути, може да е сигурен. Ама чакайте, нищо не е доказано, това са скалъпени обвинения, в съда всичко ще се изясни! – ще се опита, с пълно право, да се защити Цацаров, но няма да има кой да го чуе. Ела, мой човек, че ми трябваш, да ти съсипем живота, мамицата ти, пък ти си дрънкай за човешки пава, за закони…
Много грозно. Отвратително. Червената бюлетина може да свари г-н Цацаров край басейна на негов приятел в Дубай. И там той ще разбере, че новата власт „вижда” в някои негови предишни решения тежки престъпления. Много неприятно.
Същата процедура може да споходи дори премиера Бойко Борисов един ден. Съвсем сериозно. Гугъл е пълен с примери за преследвани негови колеги, които някога са печелили сърцата на избирателите, а после са погвани за – ясно за какво. Да вземем магистралите. Прекрасно начинание, но ако прокурор, верен на новата власт, се зарови в договори, цени, подкупи, обществените поръчки – майко мила! Не „червена” а „лилава” бюлетина ще измислят – за експресни поръчки и доставка… Като казах „лилава” и се сетих за Лилито Павлова. Тя ще си носи чантите, а Борисов ще търси адвокати. Много са скъпи, да знае.
Давам тези два примера с ясното съзнание, че нито Цацаров, нито Борисов са извършили нещо незаконно. Точно те – никога. Не си го помисляйте дори. Проблемът е, че процедурата да се преследва някой чрез Интерпол е много удобна за хората на власт в една държава. Решат ли, че някой им пречи, дразни ги, къса им нервите с критики – повдигат му обвинение и го пускат за издирване от Международната организация на криминалната полиция. Във времена, когато световната общественост приравнява борбата с корупцията към борбата с тероризма, процедурата е облекчена. Интерпол не е в състоянше да проверява хилядите искания и се доверява на преценката на властите. На какво се доверяват обаче тези власти – в това е проблемът.
„Ню Йорк Таймс” пише: „Кремъл си служи с Интерпол, за да гони опонентите си”. С червена бюлетина бил пуснат за издирване Никита Кулашенков, руски одитор, замесен в антикорупционни дела. Той заминава за Литва, където смята, че ще е защитен. Руските власти го обвиняват обаче, че е крадец на произведения на изкуството и Интерпол го погва. Когато Кулашенков отива при майка си в Кипър, той е арестуван. Кипърските власти били изумени от международната заповед, че той е международен престъпник. Блокирани били и всички негови банкови сметки, включително на майка му.
Настървена да накаже вътрешните си опозиционери, които бягат в чужбина, както и неруснаците, чиито дела и финанси иска да блокира или присвои, Москва е разработила изпипана стратегия да използва чуждестранни съдилища и полицейски служби, за да преследва враговете си. По искане на Русия британски съд преди време запорира активите на Сергей Пугачов, бивш приятел на президента Владимир Путин, влязъл в конфликт с Кремъл заради недвижимо имущество и принуден да избяга във Великобритания, и впоследствие във Франция. Москва също така използва британски съдилища и Интерпол, за да продължава смятаното от много западни правителства за вендета преследване на Уилям Броудър, британец, роден в САЩ. Броудър беше осъден в негово отсъствие в Русия за данъчни измами след бягството му в Лондон и организираната от него международна кампания срещу Русия заради убийството в затвора на адвоката му, Сергей Магнитски. Нищо няма черно на бяло, но руската прокуратура твърди, че Броудър е виновен и толкова. Всъщност мотивите за неговото преследване са чисто политически. Той остро критикува корупцията в Русия и участието в нея на високопоставени политици и магистрати, а влиятелни кръгове в Москва са хвърлили око на бизнеса му.
Интерпол издава тези международни заповеди за арест по искане на дадена държава член, търсеща помощ в издирването на престъпник, избягал в чужбина. Компютърната система на Интерпол разпространява информационни бюлетини, подобни на този, довел до ареста на Кулашенков. Годишно исканията достигат 12 000! Как организацията би могла да прецени кой от тези хора е преследван по политически или криминални причини?
Притиснат от фактите генералният директор на организацията Юрген Щок обещава да не издава заповеди за арест срещу лица, получили политическо убежище или други форми на бежански статут. Това обаче е обещание – действителността е друга.
Каквото й да направи Интерпол, за да попречи веднъж завинаги системата да бъде “мамена”, вече е твърде късно за Пьотр Силаев, 34-годишен руски редактор. Участвал в демонстрации срещу разрушаването на парка “Химки” край Москва през 2010 г., той потърсил политическо убежище в Брюксел. Силаев получава политическо убежище във Финландия. През 2012 г. пътува до Испания, където испанската полиция щурмува хостела, в който пребивава, и го арестува, на основание издадената от Интерпол червена бюлетина по искане на Москва. След две седмици в ареста, докато чака издаването на съдебна заповед за екстрадирането му в Русия, Силаев успява да се свърже с адвокат във Финландия. След продължително лобиране, с помощта на германски евродепутат и широка медийна кампания, испанските власти освобождават Силаев. Шест месеца по-късно, в началото на 2013 г., съд в Мадрид отменя заповедта за екстрадиране и му позволява да се върне във Финландия.
Половината от молбите за международно издирване са подадени от страни с корумпирани режими. Фиктивни заповеди за задържане превръщат Интерпол в неволен помагач на различни деспоти, предупреждават експертите. България е на първо място по корупция в ЕС, според Евростат. Това я нарежда сред рисковите държави, в които властта може да злоупотреби с Интерпол. Едно да е да издирваш Йоско Йосифов – Йоско за убийство или братя Галеви за произнесени присъди на трета инстанция, а съвсем друго да преследваш лица, за които има само твърдения и съмнения, но няма дори обвинителни актове и делата са в досъдебна фаза, а не в съдебна зала. Това е абсурд. Такъв е случаят с пуснатата за международно издирване Антоанета Василева, съпруга на банкера Цветан Василев. Жената е професор, преподавател в УНСС, автор на книги и учебници. Обвинена е за пране на пари по абсурден казус – мъжът й и е прехвърлил пари по банков път, с описан произход и платени данъци, с които тя купила имот в Швейцария. Две данъчно ревизии установяват, че парите са с платен данък и са описани в данъчните декларации и на двамата в България и Швейцария. Е да, но прокуратурата смята друго и праща искане в Интерпол. Да я издирва при положение, че всеки, който се интересува от скандала „КТБ” знае, че тя е със съпруга си в Белград, Сърбия. Какво издирване, каква червена бюлетина, какви пет лева… 100% репресия и нарушаване на човешките права. Ами ако допуснем хипотетично, че съдът отхвърли обвиненията и я обяви за невинна? Прокуратурата ли ще й компенсира притесненията, разбитото здраве, очернянето на името? Някои ще ме обвинят, че защитавам богаташи, които сигурно ми плащат за това. Примитивно. Въпросът е принципен, защото всеки може да се окаже в подобна ситуация, ако мнението му не съвпада с това на главния прокурор, кръг от олигарси с влияние в магистратурата или премиерът. У нас е практика първо да се повдигат обвинения, да се извършват арести, а след това да се търсят доказателства, свидетели и пр. Затова прокуратурата често се проваля в съдебните процеси. По същата причина държавното обвинение е използвано като инструмент за преследване и рекетиране на инакомислещи, бизнесмени и политически опоненти. Журналисти също са на мушката. Цветан Цветанов, вторият човек в ГЕРБ, вече се убеди в това. Да не говорим за бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов, които бяха обвинени в корупция, а после всичките тези глупости се оказаха постановка на бившия вече шеф на столичното следствие Петьо Петров – Еврото.
Свидетели сме в какъв момент и какви обвинения се повдигнаха срещу бивши министри от кабинета „Борисов 2”. Ударени са само политически партньори и опоненти.
В същото време Лозан Панов, председател на Върховния административен съд (ВАС), само преди дни заяви, че има опасност за физическото му отстраняване, но нито една институция не реагира да провери за какво става дума. За Пеевски и Доган си счупиха краката да търчат в НСО да им назначат охрана, но за Панов – не. Нарича се „двоен стандарт”.
Разследване на германските телевизии NDR и WDR и на в. „Зюддойче Цайтунг“ показва, че корумпирани и авторитарни държави злоупотребяват с дейността на Интерпол – под предлог, че издирват престъпници, те използват възможностите на международната полицейска организация за разправа със свои политически противници и дисиденти. Разследващи журналисти от Международния консорциум на разследващите журналисти, е проучила през 2011 година списъка на Интерпол с обявените за издирване лица. Оказва се, че 28% от молбите са били изпратени от страни, в които има нарушаване на граждански права и корупция. Половината от исканията са постъпили от страни, които правозащитната организация „Трансперанси интернешънъл“ класифицира като „много корумпирани“. Такава за съжаление, е и България.
За репресивно преследване алармира и в. „Уолстрийт джърнъл“. В статия на Херта Дойблер-Гмелин – бивш правосъден министър (1998-2002) на Германия се описват именно такива грозни практики. Според Дойблер-Гмелин това подкопава доверието в Интерпол.
Интерпол е популярното наименование на Международната организация на криминалната полиция, (International Criminal Police Organization, INTERPOL). Тази организация координира международното сътрудничество на полицейските органи в различните страни в борбата с криминалната престъпност, защото тя е втората по големина политическа организация след Организацията на обединените нации по отношение на международното представителство. Седалището й е в Лион, Франция. В Интерпол членуват 190 държави. България става член през 1989 г. Изградено е Национално централно бюро, което е представител на Интерпол в страната. Според данни изнесени от Интерпол – 3.5% от всички издирвани лица годишно са от български произход.

Какво представляват известията (бюлетини) на Интерпол?
Безследно изчезналите лица заемат важно място в дейността на Международната организация. Лицата се обявяват за международно издирване по линия на Интерпол с телеграми със срок на валидност 1 година или с бюлетини със срок на валидност 5 години. Според целите на международното издирване лицата се обявяват с 5 вида бюлетини или известия:
Черна бюлетина – за установяване на неидентифицирани трупове;
Жълта бюлетина – издирване на безследно изчезнали;
Зелена бюлетина – съдържа предупредителна информация за лица, извършили престъпления в една или няколко страни;
Синя бюлетина – за криминално проявено лице;
Червена бюлетина – в случаите, когато лицето се издирва с цел арест и екстрадиция.
Като замисъл – добре. Но в Интерпол едва ли си дават сметка какви подбуди движат властниците във всичките 190 държави.
За Интерпол вече се разказват вицове:

2013 г. Иванов пие бира и гледа мач. Путин – президент. Ходорковски – в затвора.
2020 г. Иванов пие бира и гледа мач. Ходорковски – президент. Путин – в затвора.
И още един:
Отначало тя си търсеше мъж чрез Интернет, а след това – чрез Интерпол.

Д-р Димитър Попкутуев

frognews.bg