Какво искат да скрият управляващите?

Годината е 2013, месецът февруари. Управлява Бойко Борисов. Няколко дни по-късно той за първи път ще подаде оставка. Четири години по-късно той ще е министър-председател за трети път.

В началото на 2013 избухнаха протести, тръгнали от цените на тока, които после формално се превърнаха в основание ГЕРБ да сдаде властта. Въпросните бунтове не произведоха политически лидер, каквито бяха прогнозите. Не създадоха герой-освободител, но още тогава се роди новият месия на улицата – мажоритарният вот.  Макар и разделени на групи „по интереси“, тогавашните протестиращи, голяма част от които в последствие се превърнаха в поддръжници на Пламен Орешарски, наред с екзотичните идеи за възраждане на народния съд и прочие лансираха и хрумването „мажоритарен вот“.

Обществените спазми

Оттогава в „избора на личности“ обществото вижда на спазми универсален лек срещу несправедливостите, бедността, фасадността на демокрацията и всички други политически злини, които са актуални към дадения момент. Същото това общество обаче (понеже няма как да е друго) на всеки вот гласува под строй за ГЕРБ, БСП и ДПС. А отскоро и за националистическото обединение, което вече е пълноправен партньор във властта.

Първо през 2013 година се чу меко казано смехотворната теза, че с мажоритарна избирателна система народните представители ще станат по-отговорни и грижовни към суверена. Впоследствие идеята бе частично припочната от президента Росен Плевнелиев, но парламентът не допусна това му питане в инициирания от него изборен референдун. Веднага след това идеята бе прегърната от шоумена Слави Трифонов и в крайна сметка получи одобрение от близо 2.5 милиона души на допитването, проведено заедно с президентския вот през ноември 2016 година.

Последвалата втора оставка на Борисов като премиер (ноември 2016) бе съпроводена с ангажимента, че щом хората искат популизъм, то той ще им го даде: парламентарната група на ГЕРБ още в края на предходния мандат внесе предложение за 100% мажоритарна избирателна система. Оттогава до момента формацията на Борисов, която междувременно отново спечели изборите и сформира правителство, неотменно защитава идеята за преосмисляне на избирателната система. За да е пълна картината в продължение на една седица, шоуменът Трифонов ежедневно, заобиколен от охраната си, протестираше „граждански“ пред парамента с искане новата власт да се занимае с резултата от допитването. ГЕРБ пък с охота приеха подадената топка и народополезно внесоха за пореден път предложението си за мажоритарна система, като към общата картина добавиха и драстично намаляване на партийната субсия от 11 на 1 лев на глас.

Дотук добре: Слави Трифонов е щастлив. Той спря символичните си обиколки с гардове около събранието, ГЕРБ се грижат за исканията на хората, а коалицията, разбира се, е стабилна, въпреки че единственият партньор на Борисов – Oбединените патриоти – e против изцяло мажоритарна система.

Впрочем, в парламента няма друга партия, освен ГЕРБ, която да защитава въвеждането на подобна система. Нещо повече – предварителните заявки сочат, че мнозинство ще се събере около разновидност на германския модел, който включва както мажоритарни кандидати, така и пропорционални листи. Ето защо управляващите са спокойни – Борисов и хората му действат народополезно, но уви няма да намерят подкрепа. За сметка на това останалите ще удовлетворят исканията на суверена, но не съвсем. Защото чисто рационално погледнато тези искания са меко казано нелепи.

Трите проблема с мажоритарния вот

В цялата тази история има обаче поне три проблема.

Първият, съвсем естествено, е, че мажоритарен вот не просто ще представи съвсем законно в парламента олигархията във всичките ѝ разновидности, а ще бъде катастрофа за наченките на демокрация, които имаме. Чисто технологично и практически това означава, че на колкото по-малки райони бъде „раздробена“ държавата, толкова по-малко гласове ще вкарват депутат в Народното събрание, което пък в превод значи, че пазаруването на избиратели (същите, които иначе са възмутени от живота си) ще бъде още по-лесно.

Вторият проблем: освен законно представените олигарси, бетонирано присъствие ще получат големите и партии: ГЕРБ, БСП и в по-малка степен ДПС и патриотите. Което означава, че „месията“ мажоритарен вот ще отнеме възможността на какъвто и да било нов политически проект да пробие статуквото.

Третият проблем е моментът, който се избира за възраждане на темата, присъстваща в общественото пространство в последните четири години. Символно – промените в Изборния кодекс са първият законопроект на ГЕРБ. В него обаче липсва същината и най-тежката работа: прерайонирането. Което пък означава, че партията на Борисов изобщо не е вложила труд в нещо, което така или иначе е ясно, че няма да се приеме. Моментът обаче е от съществено значение.

Самото начало на третото управление на Бойко Борисов е белязано от редица факти, будещи смущение: официалното влизане на националисти във властта, присъствието в нея на фигури, които са откровено и видимо свързано със скандалния депутат от ДПС Делян Пеевски, изоставянето на заден план на съдебната реформа, премахването на вицепремиерския пост от предходния мандат, който трябваше да отговаря за административна реформа, поредният шумен скандал около прокуратурата, предстоящите важни избори в съдебната система, за които знаем, че всички партии имат интерес и по правило се намесват в тях (само пример е крилатото изречение „Ти си го избра“)…

Въпроси около всички тези потенциални, а някои и реализирани вече скандали няма да има. Защото обществото ще е заето да бистри политиката откъм „мажоритарен вот“.

Търсене на отговорност (и отговори) от управляващите за назначения няма да има. Защото журналистите ще са заети с една изначално изяснена тема: ще има ли мажоритарен вот в два тура с абсолютно мнозинсво? Краткият отговор е: не – партиите вече са изяснили позициите си по темата. Законопроектът на ГЕРБ обаче дава формални основания за въртене в кръг и насочване на вниманието именно към подобни безсмислени питания, чиито отговори са ясни.

Слави Трифонов е щастливСлави Трифонов наярно е щастлив

КОЙ е продуцентът?

В крайна сметка най-вероятният изход от ситуацията е промяна на избирателната система, която ще доведе до вот за мажоритарни кандидати и пропорционални листи. Което отново ще бъде в услуга на големите партии и на големите пари – т.е. тези, които могат да си позволяват скъпата покупка депутат.

Ето така всъщност водещият Слави Трифонов се включи в най-голямото си политическо шоу до момента. На този етап не е ясно КОЙ е продуцентът. Ясно е обаче кого ще изтика отново на сцената и то на преден план. Ясно е, че трябва да прикове вниманието на публиката. За да не се занимава тя с други въпроси, които като нищо могат да навредят на „стабилността“.

  • Автор Полина Паунова

http://dw.com