Какво още искате, бе?

Безработица има за тези, на които не им се работи, рече вчера премиерът при поредното рязане на лентичка. Борисов допълни, че ако доскоро е търсена работа за хората, сега се търсят хора за работа. Инвестициите са тук, налице е и излишъкът в бюджета, трябва само здраве и търпение, защото нещата вървят добре, допълни той. Какво още искате, санким, както се подразбра. Този наш ръководител или е слънчасал, или живее другаде. На този „прост“, дървен матриал, разбирай обикновените хора, не му увира главата и това е! Той продължава да се вълнува защо, когато и да търси работа, все не намира, или му предлагат заплата, колкото да не умре от глад. И накрая махва с ръка: майната му! Той се вълнува от равнище на доходи, от пропукванията в социалната сфера, от безплодните напъни да се вкара мързелът като основен източник на неумелите управленски решения в икономиката, сивите и непазарни нейни компоненти, несправедливото преразпределение на БВП и последиците за българското битие-житие.
Приблизителните сравнения и методологическите капани на услужливи кабинетни експерти често, даже почти винаги, изиграват лоша шега. На същия този материал. Стига да припомним споровете около минималната работна заплата и производителността на труда, осигурителните прагове и класа прослужено време. Това пусна и духа от бутилката със заминаването на милиони българи в чужбина за по-добър живот, което повлече демографска криза и опасност от недостиг на средства във фонд „Пенсии“. Все неща, които надали ще се решат с вноса на чужди кадри – било за сезонна работа, било за по-дълго време. Но така запазваме славата си на страна с най-евтин труд. Стратегия, която се изчерпва.
Колкото до производителността на труда, засега остава впечатлението, че единственото средство за увеличаването й, според нашия бизнес, е бой по работещите. Другата спрягана дума е образованието, но когато се стигне до квалификацията, всеки се скатава. През това време вече образованите напускат България. И кръгът се затваря, за да се разнообразим с няколко тона суджук или милиони, закопани някъде.
Та простият дървен материал няма да престане скоро да пита къде е индустриалната политика на държавата, къде са иновациите, опростените регулации, преместването на публични средства там, където има нужда в определен момент, подкрепата за малкия и средния бизнес, и т.н.
Другото е: умряла циганката да ме хвали, та нека се похваля сам. Народната приказка обаче поучава: един път стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия стомната се счупила…

Ева Костова

Резултат с изображение за Борисов

http://duma.bg