Какво още ще измъдриш, Брюксел?

Друга схема за разпределение на бежанците в Евросъюза ще предложи Еврокомисията на 27 септември. „Преместването не спира на 26 септември, трябва да продължим с работата в същата посока, това е непрекъсната схема“, заяви еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос. Говорителката на ЕК Наташа Берто открехна леко завесата, като издаде, че става въпрос за пренастаняването на още 40 хил. бежанци. Според непотвърдени информации квотният принцип нямало да бъде задължителен както досега, а доброволен. Като се има предвид това, а и фактът, че двегодишната квотна система се провали напълно, резонно възниква въпросът: Какви нови, гениални и най-важното работещи предложения са измъдрували брюкселските еврочиновници?
През септември 2015 г. при поредната си кризисна среща, на която се мъчеха да закърпят положението с приклещилата Стария континент мигрантска криза, държавите от ЕС като израз на най-висша форма на солидарност се договориха да приемат на своя територия общо 160 хил. мигранти и бежанци, намиращи се в Гърция и Италия – двете погранични страни, най-тежко пострадали от вълната от пришълци. Квотите бяха разпределени пропорционално на населението на страните членки. Две години по-късно равносметката е плачевна: до 4 септември само 27 695 души са преместени по схемата, като някои страни изобщо отказаха да поемат своя дял от общото бреме. Квотният принцип, или по-точно неговият задължителен аспект, доведе Унгария и Словакия и до Съда на ЕС, който обаче постанови в полза на схемата, признавайки правото на ЕК да налага мигрантски квоти. Брюксел започна съдебни действия срещу Унгария и Полша, които не са приели нито един бежанец по схемата, и срещу Чехия, която не е поела ангажимент да участва в нея за повече от година. Така задължителната квотна система засили още повече и бездруго съществуващото по редица линии напрежение между Брюксел и някои страни от Източна и Централна Европа.

Цялостна политика вместо политика на парче

Засега напливът от 2015 г., който с ужас си припомняме, е затихнал. Но какво ще стане утре, вдругиден, никой не знае и Европа, която с вече пристигналите мигранти не може да се справи, пак няма да е готова, пак ще кърши безпомощно ръце и ще се събира на кризисни срещи, за да търси спешни решения. Именно тази политика на парче, пропита от тотална неадекватност, доведе до неспособността на ЕС да регулира мигрантската криза. Защото отдавна е необходима цялостна мигрантска и бежанска политика, като на първо място спешно трябва да се ревизира прословутият, писан за други времена, Дъблински регламент, според който страната членка, в която бежанец първо е стъпил на европейска територия, носи отговорността за него, т.е. за процедурите по даване на статут. Тази тема обаче е в застой заради разногласия каква трябва да бъде неговата промяна – дали частична, или пълна.
Кой има полза от него в този му вид? Страните във вътрешността на Европа, защото тежестта по защита на външните граници на ЕС, по приема на документи за статут и интеграция на новодошлите пада върху пограничните държави, каквато е и България. Именно те се явяват защитници на крепостта Европа, буферна зона, в каквато се превърна Гърция, щом беше затворен Балканският маршрут. Закрилници на онези големите и силните, лидерите, към които по нашите земи е модерно обръщението „началници“, с което изразяваме най-дълбоката си почит към тях.
Еврокомисията по-скоро е привърженик на козметичните промени на Дъблинския регламент и е готова да превърне квотния принцип в постоянен за страните, подложени на сериозен бежански натиск. Непослушните страни ще бъдат глобявани – по 250 хил. евро за всеки неприет бежанец. Къде тогава е доброволният принцип?
От своя страна Европарламентът настоява за цялостна мигрантска политика. Предлага се създаването на централизирана европейска система за прием на молби за убежище и квота за настаняване на бежанци за всяка държава, базирана на икономически показатели. Е, и ЕП предлага финансови санкции за несподелящите бремето – спиране на достъпа до еврофондове.
Разделението по всички етажи на евровластта е голямо, сред страните членки също. Така и ще бъде, докато всеки дърпа чергата към себе си, а в същото време прокламира солидарността като основна европейска ценност.
И докато Евросъюзът се чуди и мае как да се справи с проблема, Италия моли за помощ и след липсата на особен отзвук от европейските й партньори взе нещата в свои ръце и се радва на малки, но почти постоянни победи – 3042 мигранти са достигнали италианските брегове на 30 август 2016 г., година по-късно на същата дата броят им е 696. Италианската брегова охрана и международно признатото правителство в Триполи се съюзиха в борбата срещу каналджиите. Рим си подсигури подкрепата на най-важните кметове и лидери на кланове в Западна и Южна Либия, сътрудничи си с Нигер, Чад и Мали.

Естония бие аларма за Испания

В нота, изпратена на 6 септември от естонското председателство на ЕС до страните членки, се алармира, че броят на пристигащите в Испания се увеличава. Нотата бе публикувана от британската неправителствена организация „Стейтуотч“.
Търсещите по-добър живот в Испания са предимно от Мароко и Алжир, като до този момент броят им е значително по-висок от този за цялата 2016-а. Централният маршрут от Либия до Италия в момента преживява едно от най-дългите затишия след 2014 г. Юли и август са били най-спокойни от лятото на 2014 г. насам, а през тази година броят на пристигащите е спаднал със 17,7 процента в сравнение с първите девет месеца на миналата година.
Естония е категорична, че ЕС трябва да продължи сътрудничеството с либийските общини да възпират мигрантите. Евросъюзът също така трябва да зачести практиките на „доброволното връщане“ и „доброволното преместване“ – да се плаща на мигранти от Египет, Етиопия, Либия, Нигер и Судан да се върнат у дома, вместо да идват в Европа. Международната организация по миграция (МОМ), която работи с ЕС по процедурите за връщане, тази година е помогнала за над 7 хил. доброволни връщания в Либия и очаква до края на годината броят им да достигне 12 хил. От МОМ поясняват, че на тези, които решат да използват услугата, им се предлагат още помощ, за да си стъпят на краката на родна земя, да започнат нов живот, нова работа.
Ето какви са данните на Върховния комисариат на ООН за бежанците към средата на септември: 128 669 души са дошли в ЕС по Средиземноморския маршрут в сравнение с 362 753 миналата година и 1 015 078 през 2015-а. Повечето пристигащи на бреговете на Европа са от Нигерия. Близо 15 хил. пък са загиналите от началото на 2014 г. в Средиземно море.

Работи ли сделката с Турция?

През март 2016-а в крайното си отчаяние от мигрантската криза германският канцлер Ангела Меркел, която по-рано промотира своята политика на „Добре дошли“, инициира сделка с дявола. Евросъюзът сключи споразумение с Турция, която да го пази от пришълците в замяна на ускоряване на преговорите за членство, отпадане на визите за турски граждани и финансова помощ. Сделката включва и връщане на незаконно пристигнали мигранти от гръцките егейски острови в Турция и механизъм „един за един“: за един върнат от егейските острови в Турция сирийски бежанец от Турция в страна от ЕС ще бъде пренастанен друг сирийски бежанец.
Доколко на практика работи това споразумение или по-скоро е изключително удобно оръжие в ръцете на Анкара, за да изнудва и да си разиграва както реши картите пред Брюксел, не е много ясно. Едни твърдят, че турските власти си вършат работата и напливът от мигранти към гръцките острови е намалял. От Гърция, гърчеща се в икономическа и финансова криза и превърнала се в огромно мигрантско гето, оспорват тези твърдения – гръцките медии пишат за повишен брой на мигранти, идващи на островите от Турция. Иди, че разбери кой е прав в изчисленията си и каква е реалността. Едно е ясно – Брюксел има интерес да подкрепя тезата, че сделката с Анкара работи. Така може да продължава да стои със скръстени ръце, да бездейства до следващото изостряне на кризата.
В споменатата нота от страна на Естония се отбелязва, че Турция „демонстрира липса на сътрудничество“ при връщането на някои лица, търсещи убежище. Също така се казва, че Гърция трябва да ускори процеса по обжалване от страна на отхвърлени молби за статут, така че по-скоро кандидатите за убежище да могат да бъдат върнати обратно.
Интерес представляват данните, касаещи споразумението ЕС – Турция, на Върховния комисариат на ООН за бежанците. През август само 18 души са върнати от Гърция на Турция въз основа на споразумението. Общият брой на върнатите към 31 август 2017 г. е 1307 – и това от края на март 2016 г.!

Черноморският маршрут измества Балканския?

На Балканите се появяват нови мигрантски маршрути. За това миналата седмица предупреди австрийският министър на отбраната Ханс-Петер Доскоцил в интервю за германския вестник „Ди Велт“. По думите му, след след като Унгария и Македония значително са засилили мерките по охраната на външните граници на ЕС, много бежанци се опитват да стигнат до Северна Европа през Словакия, като избират пътя през Румъния или България.
Наскоро и Европейската агенция за гранична и брегова охрана алармира, че се появява нов мигрантски маршрут – Черноморският. Според данните предимно сирийци и иракчани достигат до териториалните води на Румъния. Международната организация по миграция се присъедини към това предупреждение. Според регионалния директор на МОМ за ЕС Еугенио Амбрози стотици мигранти вече са пристигнали в Румъния, прекосявайки Черно море. Това е ясен знак, че каналджиите търсят нови начини да продължат доходоносния си бизнес, използвайки нещастието на търсещите убежище и по-добър живот. От ФРОНТЕКС пък заявиха, че с инциденти с бежански лодки по румънските брегове на Черно море се сблъскват всяка седмица.
Повечето мигранти, достигащи Румъния, нямат никакво желание да останат там, те искат да стигнат до Западна Европа. Към момента в бежанските центрове в Румъния са настанени около 1500 души. В същото време задължителната бежанска квота, определена от Еврокомисията за страната, е 4 пъти по-голяма. Според официалните данни повечето мигранти в Румъния идват от Ирак, Сирия, Афганистан, Пакистан и Сомалия.
Засяга ли ни нас, че каналджиите са се насочили към Черноморския път? Абсурд! У нас всичко е спокойно и под контрол – Борисов ни пази!


С фигури от мед, изобразяващи бежанци, пристигащи в Европа с кораб на надеждата, датският скулптор Йенс Галшиот иска да привлече вниманието на световната общественост към съдбата на търсещите по-добър и сигурен живот


Испания в последно време е подложена на повишен мигрантски наплив


Протест на мигранти от Еритрея и Етиопия в Рим срещу полицията, изгонила ги от сграда, в която се бяха настанили незаконно

Снимки БГНЕС

Кристиела Симеонова

Резултат с изображение за Евросъюз

http://duma.bg