Как българите станаха новите Нормални

Срещу циганските брадви българите можеха да предложат безброй добри европейски практики от идолизираните бели държави.

Първо, можеха да се представят за шокирани и ужасени, а после да продължат да се държат като гламави.

Можеха като безнадеждни дебили да запеят любимата си песен – нас не ни е страх от брадвата, ни най-малко не ни е страх, брадвата няма да промени позитивния ни живот, няма да пресече позитивното ни мислене. Какви брадви, просто не мислете за тях и те ще изчезнат завинаги.

Можеха българите да отговорят на омразата с любов от последно хуманно поколение и да нахранят махалата с топла супа, а на децата й да занесат плюшени мечета.

Можеха да се съберат на мълчаливо бдение срещу брадвата по принцип, без много-много да обсъждат адресната й регистрация.

Можеха дори до корен да си отрежат езиците, за да не изтърват реплика от омраза – лоша рана от брадва заздравява, но лоша дума се преследва като углавно престъпление.

Можеха да си наложат обществена цензура върху очевидния проблем и да се правят, че хич го няма. И да наказват всеки, който си прави устата, че все пак нещо не е съвсем наред.

Можеха веднага да организират хепънинг, на който да подскачат до разтегнато сухожилие, докато окончателно стъпчат насилието – абстракция за абстракция, иначе някой може да се обиди на етнос или на религия.

Можеха да оставят гетото да я кара както си знае, за да не го провокират да вади пак брадви.

Можеха дори да паднат на колене пред брадвите, да целуват остриетата им и да просят мир. Преклонена главица циганска брадва не я сече – недейте повече да ни колите, а в замяна ще бъдем още по-смирени, още по-толерантни.

Можеха дори да оправдаят брадвите (някои действително опитаха) – като изкупление на въображаеми грехове към махалата.

От цялата индустрия за неадекватно поведение в унизителни ситуации все нещо можеха да използват българите. Българите обаче показаха гняв.

Истински гняв, български гняв величав. Който поне за кратко ще накара махалата да скрие брадвите и самата тя да проси мир. Махалата вероятно послъгва, вероятно разбира мира по друг начин, но страхът й звучи като ода на българската радост.

Ако махалата днес вади само брадва и я застига такъв гняв, какво ще я застигне, ако извади нещо още по-смъртоносно. Нека върху това да разсъждава махалата, докато се самопретърсва за радикален ислям.

Нека, ако й се намира, доброволно да го извади от джобовете си. Нека се чувства официално предупредена – никой няма да си играе с нея на плюшени мечета, ако нещо се обърка наоколо.

Българите все още не са си загубили нито ума, нито инстинкта за самосъхранение, което е най-оптимистичната към момента теория за този народ. Каквото и да му вменяват, както и да го комплексират, че не е от Нормалните – това всъщност е чиста проба адекватна нормалност.

Внимавайте какво си пожелавате и на какво искате да заприличате, когато бленувате за нормална държава. Например колко време ще търпите и крепите власт, която умишлено ви наводни със сбирщина от Третия свят. Не сме германци – повече за хубаво в момента, отколкото за лошо.

Днес българите са новите Нормални и поради нищо не трябва да се срамят да се нарекат такива. Малко самочувствие и самоуважение единствено, иначе всичко останало като цяло си е наред.

Автор Калин Руменов

Как българите станаха новите Нормални

http://lentata.com