Как да предвидим какво ще стане на изборите

Как да предвидим, какво ще стане на изборите? Има два варианта:

а) магия (отиваме на врачка);
б) някаква наука (прилагаме вече разработен аналитичен инструментариум).

Всяка наука, ако е наука, би трябвало да предвижда развитието на изследвания от нея обект в бъдеще. Доскоро, преди избори следяхме социологическите допитвания като ориентир за бъдещи гласувания. Но вече от доста години дори най-добросъвестните такива изследвания дават фира. Не могат да предвидят бъдещо развитие дори там, където са измислени – Англия (изтърваха Брекзита) и Америка (изтърваха Тръмп).

Нещо става със социологията; и докато тя не дойде на себе си, предлагам да не гледаме нейните предвиждания. Има, за щастие, и други науки, които могат да ни послужат – в случая, да предугадим някои основни черти на изборния резултат на 26 март.

Класическата политология, например, дава такива възможности – в случая, в рамките на концепцията на Макс Вебер за видовете лидерство. (Знам, че Вебер се води „социолог“; в случая обаче се изявява като политолог).

Според Вебер има три вида лидерство:

1.Традиционно. Това са лидерите отпреди модерната епоха – племенни вождове, старейшини и подобни.
2.Рационално-бюрократично. Това са началниците от модерната епоха – например, шеф на отдел в някое минстерство.
3.Харизматично. Това лидерство винаги го е имало. То опира не до традиции, институции или процеси, а – до личните качества на лидера; до способността му лично да увлича хората след себе си.

Да видим, какво можем да направим с този инструмент. Основното положение е следното. На изборите, видно е, хората все по-често и упорито ще гласуват не толкова за партиен етикет, колкото за лидерски качества (на партийния председател или на водача на листа). Оттук: дори боравейки само с този инструмент, можем да стигнем до важни изводи относно бъдещето.

Очевидно е, че Бойко Борисов е класически харизматичен лидер, чиято харизма обаче се топи по-бързо от снежен човек през март. Тъй като харизмата е единствената му лидерска база, то в ГЕРБ нямат възможността да компенсират изчезването на харизмата с включването на някой друг вид лидерска основа. ГЕРБ не може да преопакова лидера си като рационално-бюрократичен, тъй като тази партия така и не се превърна в рационално-бюрократичен конструкт. Няма надежда да се тръгне и към племенно лидерство, тъй като ГЕРБ не е и племе (както е БСП, например), а – група заинтересовани лица, събрани поради временно съвпадащи себични интереси.

Извод първи: На изборите, герберите ще вземат съществено по-малко гласове, отколкото днес им отреждат дори най-неприятните за тях социологически сондажи. Че най-вероятно ГЕРБ ще остане зад БСП – това е ясно и без Вебер. Но е почти сигурно, прилагайки Вебер, че изоставането ще се окаже втрещяващо.

Обратно на ГЕРБ, БСП ще вземе значително повече гласове

отколкото днес й предвиждат и най-благосклонните към нея „социологии“. Отново Вебер обяснява – защо. С изтляването на харизмата на Борисов, от ГЕРБ се изливат гласове като вода – от язовир със скъсана стена. Имайки предвид сегашното състояние на духа на избирателите, те ще търсят нов лидер – сред трите вида, описани горе.

Очевидно е, че тези избиратели няма да видят харизматично лидерство в Корнелия Нинова. Тя няма харизма. Но пък предлага не просто друг вид лидерство, а – и двата останали вида лидерство „по Вебер“.

Нинова предлага на червеното ядро (части от които се връщат към БСП след временен отлив към ГЕРБ) традиционно лидерство. БСП, за разлика от останалите партии, винаги е демонстрирала отчетливи племенни характеристики. Оттук, вождът на племето е легитимен лидер. Нинова обаче предлага на по-широки кръгове от българския народ още нещо: лидерство от бюрократичния вид, в случая – в опаковката на познатия на всички бай-тошовски бюрократ-социализъм.

Никак не е случайно, че откак Нинова стана партиен лидер, тя:

а) рязко надебеля, доближавайки се до типичните габарити на соц-началниците отпреди 1989 година (които дебелееха „за солидност“);
б) рязко смени гардероба, като започна да се облича (вижте й предизборните плакати) в сив костюм, характерен за „отговорните партийни другарки“ от черно-белите филми от времето на Сталин. Фриволната линия на ревера е един вид намигане към разбиращите („пичове, не съм станала тотална колхозничка, само се правя“), но това ще остане неразбрано от нейната електорана база, която е запленена от новия образ на „отговорна другарка“ от златната ера на текезесетата.

Извод втори: Търсенето на ново лидерство (т.е. след края на ерата „Борисов“) от страна на електората неминуемо ще донесе на БСП значително повече гласове, отколкото й дават днешните сондажи. Очертава се БСП да получи шокиращо повече гласове от ГЕРБ.

Къде обаче отиват онези гласове, бягащи от изтляващия Борисов, които търсят онова, което Нинова няма – харизматично лидерство? При обичайните заподозряни – фашисто-ксенофобите от „Обединените патриоти“ – харизматици няма. Затова търсенето на харизма от типа на изгубената Бойкова такава може да отиде, на тези избори, само в една посока – към Марешки.

Извод трети: Движението на Марешки ще вземе значително повече гласове (а т.нар. „патриоти“ – значително по-малко), отколкото в момента може да се види от която и да е „социология“. Фашистките формации ще се наредят, най-вероятно, след „Воля“, превръщайки Марешки, а не партиите от ОП, в „балансьор“ на мястото на ДПС.

Ето ви и вероятната класация на изборите, изведена единствено от класическия текст на Макс Вебер за лидерството:

1. БСП; 2. ГЕРБ; 3. Воля

Естествено, тази картинка зависи от допускането, че между днес и 26 март няма да стане някакво извънредно потресение в българската политика, което да обърне всичко надолу с главата. Шансовете за такова цунами са, обаче, минимални.

Какво става с останалите партии? И там резултатите няма да бъдат очакваните, тъй като факторът „търсене на лидерство“ ще тласка хората да гласуват за лидери и водачи на листи по-охотно, отколкото – за партии и програми. А това ще доведе и до изненадваща подредба на партиите от „Воля“ надолу.

Не е ли яко да си учен? Почти – като да си шаман…

Резултат с изображение за Евгений Дайнов

Евгений Дайнов

http://dnevnik.bg