Как ли ще извъртят Пеевски на бенгалския огън на Изтока?

Националната конференция на ГЕРБ прие решение, с което оповести, че никога -нито сега, нито в бъдеще, ще се коалира с БСП. Дясната еуфория около категоричния отказ за сближаване със социалистите беше толкава силна, че сякаш не беше забелязан един пропуск в заявените коалиционни намерения. Добре-ясно стана, че ГЕРБ няма да се коалира с БСП никога. А с ДПС?

Да има каквато и да било дума за коалиция с ДПС? Няма! Този „пропуск“ може да се окаже многозначителен и стратегически твърде важен. Само преди дни лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че все още не е дошло времето да се каже, че ДПС ще седне на коалиционното столче на властта до ГЕРБ. Депутатът от движението Йордан Цонев бе още по-дързък. Той директно обяви, че партията му „не се бори за купата на съветската армия, а за власт“. Иронията в алюзията между борбата за власт и купата на съветската армия в България е, че купата се връчваше на победителя във футболния финал от военното аташе на СССР, а властта в България и до днес бива ратифицирана с благословията на Кремъл.

При каква комбинация Кремъл би благословил власт, в която участва ДПС, но в същото време сърдечният приятел на Путин-Ердоган, да не е раздразнен, тъй като движението на Доган през последните години е най-острият противник на режима в Анкара. Поне за пред хората, поне на думи. И тук има една голяма питанка. Фактът, че депутатът от АКП-партията на Справедливостта и развитието Ахмед Бабушчу, натоварен да отговаря за България, се е срещал с функционери на Движението у нас, бе потвърден вече от няколко информационни източника. Какво са си говорили, е въпрос на предположения, но и на анализ.

Резултатите от последните парламентарни избори показаха, че ДОСТ не влиза в НС, но откъсва толкова значителни гласове от ДПС, че българските „либерали“ отстъпиха позиция след Обединени патриоти. Сегашната управленска коалиция- ГЕРБ и Обединени патриоти изглежда непоклатима, а дори бе обговорена със заявки за довършване на пълния мандат, че и за следващ. При това положение подклаждане на продължаващо противоборство между ДПС и негови турски етнически партийни опоненти в България ще се окаже разрушителна за политическото представителство на турския етнос. Нека поразсъждаваме.

Какво искаше Ердоган? Ако допуснем, че Анкара е искала да се възползва от евроатлантическо антипутинско поведение на партия в България като ДОСТ, то вече тази необходимост не съществува. Причината са няколко. Първо -Ердоган и Путин вече са в такава прегръдка, че дори е неудобно за нея да се пише без червени точки. Второ-понятие като човешки права и либерализъм и за Путин и за Ердоган нямат никакъв смисъл. И за двамата диктатори заиграването с ценности има смисъл дотолкова, доколкото то обслужва техни геополитически интереси. Какво търсеше и какво постигна Ердоган? От какво се страхуваше и какво постигна Бойко Борисов? На какво би склонил Путин?

За Ердоган беше важно да се договори за политическо говорителство пред ЕС, което да бъде осъществявано от страна-член на ЕС. Когато се оказа, че в българския парламент няма място за ДОСТ, впечатлението е, че режимът в Анкара охотно би поработил за обединителен процес сред турските партии у нас, като ще се търси резултат- заличаване на символите на ДОСТ и Национална партия „Свобода и достойнсто“,  за сметка на окрупняване на техните електорати около „Обединитения патриотизъм“ на ДПС.  Политическата цена от всичко това, както вече се вижда, е активно говорителство на Бойко Борисов в полза на диалог с Турция пред ЕС, все по-нарастващи амбиции на ДПС, заявка за още по-агресивен национализъм по формулата ГЕРБ-Обединени патриоти. В крайна сметка Ердоган ще продължи да получава връщани от България опозиционери, режимът в Анкара ще е спокоен, че има кой да брани неговите интереси пред Брюксел,  а ДПС, докато чака да  му дойде времето, ще продължи да се охранява чрез дистанцирано участие в управлението. И това ще бъде дотогава, докато всички разберат, че между ДПС и Обединени патриоти всъщност няма никаква разлика.

Единствените губещи ще бъдат хората, повярвали в ценостти като демокрация, либерализъм, мултикултурализъм. Пълни глупости! И какви невероятни тъпанари са хората, вярвали в ценности! И Путин, и Ердоган, и Борисов знаят, че  има смисъл от ценности само тогава, когато те генерират власт. Затова- четете, мислете и ако искате бягайте, ако искате се съпротивлявайте. Но както се оказа, който протестира срещу отстраняването на Кулезич, го замерват с яйца. Да я мисли  Делян Пеевски! Как ли ще го въртят на бенгалския огън на Изтока?! Най-вероятно е да го изпепелят.

Тереза Бабаян, Фрогнюз

Резултат с изображение за Пеевски

http://frognews.bg