Как председателят Николай Дойнов едва не затри Съюза на народните читалища

Четири поредни години председателят на Съюза на народните читалища (СНЧ) Николай Дойнов*, в нарушение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, не е представял за обществено пубикуване в Централния регистър на Министерството на правосъдието годишните си финансови доклади и докладите за дейността на СНЧ от 2013 до 2016 г.

Миналата седмица министърът на правосъдието Цецка Цачева задейства

процедура по заличаване на СНЧ от Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел.

Ръководството на Съюза на народните читалища запретна ръкави и за седем дни предостави необходимата документация и спря административната процедура, която щеше да го прати в историята. Не си мислете обаче, че в тези седем дни някой трескаво е писал тези документи. Не, не е. Тази документация, за същия този период, чинно е пращана в Министерството на финансите и е налична.

Защо ръководството на Съюза на народните читалища, в лицето на неговия председател Николай Дойнов, в продължение на четири години не изпълнява своите законови задължения към Министерството на правосъдието тогава? Документите вече са публични и когато ги прочетем, разбираме отговора.

Защото елементарна сметка доказва, че

Съюзът на народните читалища вече не е национално представителна организация,

както е определена в Закона за народните читалища и това поставя следващия въпрос – ще загуби ли това сдружение годишната държавна субсидия от 86 хиляди лева, които получава от държавния бюджет?

В доклад за годишната субсидия за Съюза на народните читалища, написан на бланка, но без дата, подпис и печат, депозиран в Министерството на финансите, някой много точно е написал, че: „Годишната субсидия от Републиканския бюджет за СНЧ е единствения приходоизточник за дейностите и работата на СНЧ и по същество без тази субсидия Съюзът на народните читалища ще бъде принуден да спре своето функциониране.“

Правописът на анонимния автор е запазен, а защо Министерството на финансите приема документи без дата, подпис и печат, оставям без коментар. С промяна на Закона за народните читалища през 2009 година законодателят прави Съюза на народните читалища национално представителна организация на читалищата. Това пък дава правната възможност Съюзът да получава държавна субсидия. За да бъде такава, законодателят е поставил условието, че там трябва да членуват повече от половината регистрирани читалища.

Защо обаче, законодателят не е предвидил механизъм на проверка на определен период, дали този монополен Съюз вече не е национално представителен, това също оставям без коментар. Загубата на това национално представителство като брой читалища членуващи в Съюза на народните читалища обаче,

лъсва от дълго критите отчети.

През 2013 години Министерството на културата отчита регистрацията на 3 574 читалища. През 2016 години бройката е нараснала на 3 630 или с 56 читалища повече. За да бъде национално представителен в Съюза на народните читалища през 2013 година е трябвало да членуват 1 787 читалища, а през 2016 г. – 1 815 читалища. Във финансовия отчет подписан от председателя Николай Дойнов за 2013 г. са отчетени 17 хиляди лева от членски внос, а за 2016 г. – 19 хиляди лева от членски внос.

Всяко читалище заплаща годишен членски внос от 24 лева. За управителния орган на сдружението, който се казва Върховен читалищен съвет, се отчислява 50% от тази сума, т.е. 12 лева. Простата сметка показва, че според декларирания членски внос през 2013 г. редовни членове на Съюза са били 1 417 читалища, с 370 по-малко от изискуемия законов минимум за национално представителство, а през 2016 г. – 1 584 читалища или с 231 читалища по-малко.

Дали министърът на културата Боил Банов след като приключи ремонта на НДК ще има малко време, за да свика, като начало, Националния съвет по читалищно дело, който да вземе становище по проблема, това тепърва предстои да видим.

А какво ще направи министърът на финансите Владислав Горанов? За него такъв проблем не съществува. И как да съществува, след като в Министерството на финансите постъпват доклади на Съюза на народните читалища, в които е записано, че в Съюза членуват 2 356 читалища, а за 2016 г. и 2017 г., за по-сигурно е записано, че членовете са 2 800.Пък и в Министерството на финансите се отчита само и единствено „единственият приходоизточник за дейностите и работата на СНЧ“, сиреч разходването на държавната субсидия от 86 хиляди лева, а отчет на членски внос няма.

*Б.р. – Николай Дойнов е председател на СНЧ за трети мандат. Представен е на официалния сайт на съюза като “поет, публицист, културолог,… един от възстановителите на Съюза на народните читалища, създател на теоретичната конструкция на съвременния читалищен мениджмънт.”

Добринка Добрева

http://e-vestnik.bg