Как съсипаха ЦУМ – мола на народа. От 220 магазина днес работят само 12

Наемът е 20 евро на кв. м

3 млн. лв. е загубата за 2014 г.

Гергов: Няма такова нещо, тук работят 1200 души

От търговска площ сградата се превърна в място за тайни политически и бизнес срещи

Едва 12 магазина работят в огромния ЦУМ, в който се проведе скандалната среща между бизнесмените Георги Гергов, Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров.

При откриването на сградата през 1957 г. е имало 220 обекта. Търговските площи в ЦУМ заемат над 15 000 кв. м и са разположени на шест етажа. 11 000 кв. м са определени за офиси на други три етажа.

Според последния подаден отчет на дружеството през 2014 г. под наем са били дадени 4689 квадратни метра търговски площи и 6103 кв. м офис площи. Тогава още не бяха закрити изданията „Преса“ и „Тема“, чиито редакции се помещаваха в ЦУМ. Сега фирмите, взели магазини и офиси в сградата, са доста по-малко.

За сравнение със столичните молове по отношение на заетостта на площите изобщо не може да става дума.

Действащите магазини

в някогашната гордост на сталинисткото строителство са само на партера и на първия етаж въпреки огромното пространство и уникалното му разположение в центъра на града.

Първият български мол, пълен някога с желаещи да пазаруват, сега не се радва на никакви посетители.

Единствено охраната и служителите в сградата се мяркат наоколо, увери се екип на „168 часа“, който влезе за оглед в огромната сграда в късния следобед в делничен ден, когато молове на много по-неудобни места в столицата са пълни с хора.

До работещите магазини в ЦУМ има огромни пространства с решетки, напомнящи, че наемателите са се изнесли. Въпреки че няма никакъв наплив за покупки, оцелелите магазини поддържат доста високи за страната цени най-вероятно за да успяват да платят високите си месечни наеми.

В кафенето също няма жив човек, а ресторантът на партера, от принципно успешна верига за италианска кухня, затворил преди дни и никой не знае дали мястото му ще бъде заето от друго заведение.

Вътрешните ескалатори, които преди години отвеждаха посетителите от партера до 5-ия етаж, в момента работят само до 1-ви етаж, след което подстъпите към втория, третия и четвъртия са преградени.

Подземният етаж, където при социализма бе ситуиран гастрономът, а впоследствие магазин за техника и „Пикадили“, днес също е необитаем. За три дни в края на април фоайето откъм Централна баня е било отворено за изложение за здравословни храни. Балоните, закачени да привличат посетители, все още стоят, но входът е вече заключен.

Възможностите на външните витрини да привличат хора също не се използват. Едва 3 от 22 възможни са подредени със стоки и подсказват, че вътре има работещи магазини.

Останалите огромни пространства, където преди се излагаха дрехи, обувки, парфюми и дори цели автомобили, сега са облепени с червени и жълтозелени постери.

На тях се чете единствено реклама, че ЦУМ дава под наем търговски площи, като са оставени телефони за връзка с администрацията.

Наемът върви по 20 евро на квадратен метър. Така, ако всичко е пълно, собствениците биха печелили по 300 000 евро на месец. Това прави 3,6 млн. евро на година от търговските обекти.

За сравнение наем на магазин в мол в София върви по 7-8 евро на квадратен метър, обясниха брокери на недвижими имоти. Това е почти тройно по-евтино. Освен това новите мегамагазини предлагат по 600 до 2500 паркоместа, което ЦУМ не притежава.

Но някогашният централен магазин на България е в топцентъра на София и се води най-високият клас търговска площ. И въпреки това в наши дни е практически неизползваема.

Сметката на собствениците на магазини в ЦУМ изобщо не излиза. За 50 квадрата те плащат по 1000 евро. Отделно от това са режийните за ток, отопление през зимата и климатизация през лятото, охрана, ескалатори, почистване, както и амортизационни разходи. В същото време приходи почти няма, тъй като, както казахме, купувачи липсват.

В началото след откриването си в ЦУМ са минавали по 25 000 – 30 000 души на ден. В края на социализма те вече са 120 000 души, а продажбите – 123 000 ежедневно.

За сравнение само един от безбройните магазини (100 квадрата) в софийски мол се радва на около 25 000 до 100 000 посетители и оборот от 100 000 до 400 хил. лв. дневно. Това значи

месечно по около

1 млн. до 4 милиона оборот

Горе-долу около 1 милион лева на магазин от 100 квадрата би бил оборотът и в ЦУМ, ако имаше посетители.

Отделно на ръка са офисите, които са разположени на други три етажа.

Един голям проблем, за да бъдат наемани, е, че наоколо няма осигурен паркинг. Вярно е, че когато е планиран, броят на колите в София е бил минимален и никой не е подозирал, че ще бъде необходим.

Много фирми обаче биха пренебрегнали паркоместата за сметка на престижната локация на ЦУМ. Колко от офисите са пълни, не е ясно, тъй като достъпът до тях е ограничен. Входът е отделен и неканените посетители са ограничавани от служители на рецепцията откъм Централна баня.

Наемът е същият като на магазините – 20 евро на квадрат.

Очевидно е, че ЦУМ е на загуба заради неработещи търговски обекти и липса на клиенти. Георги Гергов, който купи сградата през 2004 г. за 20 млн. лв., обаче не е съгласен.

„Как ще е на загуба? Елате при мен и ще ви разходя да видите колко е пълно. Там работят 1200 служители“, заяви собственикът пред „168 часа“. Но уточни, че това може да стане след Гергьовден, тъй като в момента бил в Пловдив.

На въпрос как поддържа огромната сграда, като няма възвръщаемост, подалият оставка от ръководството на БСП бизнесмен заяви, че това не е вярно. И не отговори дали смята да продава сградата.

„Ако реша, първо на вас ще кажа“, измъкна се той. Според последния публикуван отчет на дружеството в Търговския регистър (за 2014 г.) обаче то има цели 3 млн. лв. загуба.

Как са се развивали нещата през 2015 и 2016 г., няма други факти освен празния ЦУМ. Приходите от продажби на стоки и активи през 2014 г. са едва 4000 лв. От наеми на търговски площи са спечелили малко над 1 млн. лв., а от наеми на офиси – 1,7 млн. лв.

За заплати са отишли 607 хил. лв., от които 270 хил. лв. на съвета на директорите. В него тогава са влизали двамата синове на Гергов и изпълнителният директор. Това означава, че за заплати на останалите служители месечно дружеството е харчило по 28 хил. лв.

С тези пари възнаграждения на 1200 души не може да се изплатят. По всичко личи, че собственикът Гергов няма намерение да го развива и търси вариант да го продаде на по-висока цена.

Според директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров Гергов искал 70 млн. лв. от държавата, за да продаде ЦУМ за нуждите на НИМ. Така експозицията щяла да се премести в центъра на София, където й е мястото, вместо да стои в „Бояна“, където рядко има посетители.

В предишния мандат на Бойко Борисов Министерството на културата е отправило добро предложение до пловдивския бизнесмен. Идеята била държавата да поеме дълговете му към банката и да плаща по 1,5 млн. лв. на година.

Сима Владимирова

168chasa.bg