КАРАМБОЛИТЕ НА СОБСТВЕНАТА НИ ПОСРЕДСТВЕНОСТ

Ние, по традиция и поради дълбоко вкоренени навици, безрезервно възприемаме и понасяме безобразията, нарушенията и престъпленията. Ние подминаваме безмълвно фактите, когато премиерът сам шофира служебния си джип или лимузина, което е незаконно. За нас няма значение, че разни кметове и други избрани или назначени персони не признават и не зачитат решенията на съда. За нас фактически е без значение и ние по никакъв начин не реагираме, когато станем очевидци и свидетели на някакво безобразие, закононарушение или претъпление, освен ако не сме жертва на такова действие. А дори и когато сме жертва, пак си траем, защото знаем, че правоохранителната система ще изпрати своите служители, те ще регистрират, че сме жертва и от това няма да последва нищо.
Аз нямам навик да оправдавам нашата неадекватност и социална посредственост с разните му там турски, византийски и други робства и зависимости, защото тия заключения са елементарни и семпли. Ето защо ние, без да се замисляме, възприемаме като естествени репликите „Аз съм прост. И вие сте прости. Значи, ще се разберем!“ или „Нахранете кучетата с телешки пържолки!“.
Ние безропотно приемаме за нормално премиерът, който е в третото си издание, сутрин да ни говори едно, по обед – друго, а вечерта – нещо, съвършено различно от първите две.
Аз нямам обяснение защо е така и защо сме такива. Или имам обяснение, но ме е срам да го кажа на глас. А и да го кажа, от това няма да последва нищо.
Аз нямам обяснение за поведението и приказките на шайката на премиера, която му приписва някакви магически управленски качества, останали непотвърдени и съмнителни от гледна точка на реалното състояние на икономиката, здравеопазването, националната ни и личната ни сигурност, както и образованието, културата и цялостния ни начин на живот в мизерията, която ГЕРБ създаде и управлява почти десет години.
Безразличието и апатията към това ни състояние струват твърде скъпо – 2 млн. българи вече не са българи, живеят и работят надалеч и там си плащат данъците. А и да се чувстват българи, те просто не са тук.
Нямам експертиза, както сега е прието да се казва, какво ще последва от всичко това.
Любо КОЛЬОВСКИ

Снимка на Любомир Кольовски.