Ким, Мун и „Дървеница”

Корейските ми приятели ме научиха още преди години, че ако хвърлите камък през прозореца, той със сигурност ще удари по главата някой Ким. Ако хвърлите камък отново, вероятно ще удари някой Ли. Третият камък може би ще цапардоса някой Парк. Защото 40 процента от 50-милионното население и на север, и на юг от 38-мия паралел носят някое от тези три имена, което си говори за доста добра хомогенност на нацията.

Още ли някой си мисли, че корейците не са един народ? С разделение, родено от Студената война, която отдавна е в историята. Това, което се случва на полуострова в момента, е историческо, неочаквано и поне на пръв поглед много, много положително.

Най-затворената държава в света, за която се носят какви ли не митове и легенди, протяга маслинова клонка към юга, под невярващия поглед на света. В момент, в който американският президент Доналд Тръмп вероятно си представяше себе си в ролята на миротвореца, който събира Ким и Мун на едно място и със собствените си длани покрива стиснатите им ръце, те го направиха. Сами, измествайки американския президент от ролята на централен играч в неочакваното затопляне в отношенията.

Така, че снимката, в която Клинтън щастливо се усмихва, доволно разперил ръцете си между Арафат и Рабин през септември 1993 г., за Тръмп, надали ще се състои. Но това няма значение.

Това послание далеч надхвърля границите на Корея. То се пренася и към гърци и македонци, и към сърби и косовари, и към кюрди и араби, и дори към саудитци и иранци. В крайна сметка разделението и конфликтите трябва да останат в миналото. Щом корейците могат, защо и другите да не могат?

Току що ви описах идеалният вариант. Или както пее Ленън – „Може да кажете, че съм мечтател. Но аз не съм единственият”. Но политиката за съжаление има две лица.

Ако не беше така, нямаше външни сили да родят 70-годишното корейско разделение, което започва по класическият сценарий за Студената война – съветите закрилят севера, а американците – юга. Нямаше военни удари да се оправдават с недоказани твърдения за химически атаки, а цели воини с несъществуващи химически оръжия. Този свят не е идеалният свят, в който да живеем в мир и разбирателство. Войната е в човешката природа и когато се случи, вместо да се потушава, тя обикновено се разпалва от външни сили.

Така че нека видим докъде ще доведе сближаването на севера и юга. И как ще протече. Защото някой от големите може да остане недоволен и да хвърли камък през прозореца в опит да удари някой Ким или Мун…

В софийския квартал „Дървеница” се намира едно от най-големите посолства на Ким в Европа. В тъмните стъкла на сградата се оглежда прането на отсрещните панелки, но посолството на Северна Корея в София покрива 10 държави – целият регион, та чак до централна Европа. Там вероятно имат много работа. Всичко изглежда толкова невероятно, че нищо чудно Ким Чен-ун скоро да тръгне из Европа…

Светослав Иванов

http://btvnovinite.bg