Когато бях свещен. Политкоректност

Здраве желаем! Аз, както пише във военната ми книжка, съм пехотният лейтенант от резерва Иванов ВОС 243 и съм още жив.

Не е вече жив приятелят ми Фреди Криспин, при когото ядехме и пиехме, и спехме на килима на пода, и слушахме Чайковски, Шопен и Бетовен и аз наричах Аврамов дом къщата му на ул. „Гогол“ 28 в София. С Фреди можех да се шегувам всякак, политкоректно и не. Веднъж му казах, че на турците най им харесвам Турския марш от Моцарт, а на евреите най им харесвам хора на евреите в операта „Набуко“ на Верди. Фреди знаеше, че Набуко е вавилонският цар Навуходоносор Втори, който шест века преди Христа разрушил Соломоновия храм, и не се обиждаше, макар че беше евреин.

Сегашните български евреи мислят, че да се закачаш с евреи е политически некоректно, и казват, че съм антисемит.

Фреди казваше, че когато евреите живеят сред другите хора, те стават виртуозни музиканти и нобелисти по физика, а когато живеят с други евреи както в Израел, те стават селяни и войници и не търпят да се шегуват с тях хора, които не са евреи.

Имаше виц за щастливия папа, който сутрин, щом отвори очи, вижда началника си разпънат на кръст на стената над главата си. Вярно, не всички папи били много благочестиви, осем от тях били направо скандални и до ден днешен има скандали за педофилия в римокатолическата църква. Неграмотният камилар Мохамед също бил педофил, взел 12-годишно момиченце за една от жените си.

Аз съм лош източноправославен християнин, но не съм атеист, агностик съм и като вляза църква, все едно катедрала или параклисче, и запаля свещичка, изпитвам вътрешно успокоение.

Не разбирам нагона да рушиш, но го е имало. Виждал съм на старите ленти как през Октомврийската революция събарят кръстове и църковни кубета. Не съм видял как в Русе събарят храма „Вси Светии“, но от покойната ми жена, която беше русенка, знам поверието, че над Русе тегнела зла прокоба, откакто го разрушили. После като военен кореспондент видях как мюсюлманите събарят кръстовете от кубетата на старите църкви и манастири в Косово и ги тъпчат, и скачат върху кръстовете, и НАТО подкрепя мюсюлманите, бомбардирайки в името на демокрацията, и чух как натовецът Соломон Паси каза по телевизията: майната му на православието. Да рушиш храмове е болестно състояние – иконокластика. Заболяването има и комерсиални прояви. В западни рекламни кампании чрез фотошоп изтриват кръстовете, за да не се дразнят мюсюлманите.

Преди това на Хайберския проход между Афганистан и Пакистан Бжежински с мегафон на границата насъскваше талибаните: Аллах е с вас, ние ще ви дадем още „стингъри“ да сваляте вертолетите на руските безбожници! И разни служби го пазеха, а аз минавах границата накъдето си искам и бях по-добре пазен от него, понеже войнственото племе, на което гостувах, смята госта за свещен и аз бях свещен. Брадясах, станах мъжествен в очите на племето, то ми подари гребенче за брадата и flick knife самоделка от стар автомобилен ресор, а аз им подарявах патрони и снайперистите от войнственото племе пущуни със зрение, каквото никога не съм имал, ме пазеха неотлъчно. Те не изпълняваха религиозни обреди, но уважаваха религиите. Когато излизахме от заслона да пикаем, с жестове ми казваха да не пикая срещу близката будистка ступа, нито натам, където бяха далечните Мека и Медина. Когато в Афганистан победиха талибаните, те разрушиха гигантските статуи на Буда, забраниха песните и музиката, изкорениха маковите насаждения и преполовиха контрабандния износ на хероин. Но US Army победи талибаните, пое в свои ръце бизнеса с дрога и го увеличи 13 пъти. Беше чиста дрога като качествения кокаин от Латинска Америка, не като сегашните синтетични designer drugs от Далечния изток, от които децата сега умират.

Аз мога да псувам на български, френски, английски, руски, даже и на урду и пущу мога. Константин Стоилов бил казал: Докъдето те псуват на майка, все е българско, почнат ли да ти псуват Богородицата, да знаеш, че си минал в Сръбско. Но нашето псуване е безобидно като възклицанието Oh fuck в холивудските филми. А ислямските фанатици ще ти отрежат главата, ако кажеш: пикая в брадата на Мохамед. Не вярвам, че мултикултурното общество е постижимо. Ориана Фалачи откри това преди мен, когато видя първите мюсюлмани, спасени от морето и приютени в италианска черква. Това беше отдавна.

Димитри Иванов

http://segabg.com