Кой и колко лъже за Българския морски флот?

Тези дни българското информационно пространство се залива от някаква информационна течност по повод Български морски флот (БМФ). А дали е чиста вода ненапита подаваната ни информация? А дали е помията от измитите чинии? Или пък е някаква друга течност, с някакви неизвестни химически характеристики? Кой ли да ти каже? Всички говорят с апломб от амвона на крайната истина, на непоклатимата и единствената истина, на истината от последна инстанция. А си мирише, и то много силно мирише на далавера. А щом си мирише, значи има нещо дълбоко гнило. Но гнилото не се вижда. Подхранват ни с избрана от тяхната си камбанария информация.

Вицепремиерът Симеонов се опита да повдигне някакъв актуален въпрос за Български морски флот. И стана дума за някакви си там около 50 млн. лева загуби на държавата. И дори приятелят на Домусчиев, самият премиер на България, дори предложи и МС отпусна 2.5 млн. лева за българския съд, пардон за съдебна такса. Появиха се множество декларации, изявления, фейсбуци и т.н. Самата фирма БМФ твърди че са инвестирали над 567 млн. лева, че са спасили БМФ от фалит, че са придобили 18 кораба и че в момента оперират с 35 морски кораба, че не било вярно, симеоновото твърдение, че са останали на работа 124 моряци. Дори утре (07.07.2017 г) ще има нов кораб „Рила“.

Най-после в България стана дума за фирма със 125 годишна история, фирмата която, когато бе държавна осигуряваше превоза над 50% от необходимите на България суровини за развитие на българската промишленост, за осъществяване на българското производство. А освен това изнасяше за други страни голяма част от българската продукция. Е, тази огромна за мащабите на България фирма, с огромно значение за развитието на българското стопанство, бе приватизирана от Братя Домусчиеви, с активното участие на правителството на Станишев, министър Петър Димитров и председателя на комисията в Народното събрание Румен Овчаров. И почти никаква информация след това за това как работи главната транспортна фирма на България. Тук-там в интернет се повяваха от неизвестен читателски източник (информагенцията ЕЖК), че нещо с корабите става, че нещо не е наред. И толкова.

И понеже в България е пълно с томаневерници, с хора разбрали че с всяка приватизационна сделка се нанасят щети на държавата, е добре да се позоваваме на проверени държавни данни. А те са само количествени и то непълни. Като обикновени хора нямаме достъп до приватизационните договори, отчети и справки. И се обръщаме към данните на Националния статистически институт (НСИ). Това е институцията, която събира статистическите отчети на фирмите в България. И на тази основа обобщава по произволно определени от нея показатели данните. НСИ преди десетина години промени формата на показателите за извършената работа по видовете транспорт. И сега от техните данни не можеш да разбереш колко работа е извършена от железопътния, от автомобилния, от морски воден и речния воден транспорт. Но наличните данни все пак са интересни. Не ми е известно да има друга българска фирма, притежаваща морски товарни кораби и предназначена за морски товарен превоз, освен БМФ.

Обобщените в таблицата данни ни разкриват необяснима картина. В годината

Таблица за морските товарни кораби на България

(по години, брой и пълна товароподемност)

2007    2008    2009    2010    2011    2012    2013    2014    2015    2016

Брой:       74        66       28        23       12         7          1          2         3          3

Хил.т.   1426    1402     579       545     322      195         2         9        14        12

Източник: НСИ. Статистически справочници по години

преди приватизацията (2007 г.) България разполага със 74 морски товарни кораба с обща товароподемност 1426 хил.т. Още в годината на приватизацията (до края на 2008 г.) броят на корабите е намалял с 8. През следващата 2009 г. корабите намаляват с 46 спрямо 2007 г., а пълната товароподемност с 847 хил.т. Къде са отишли тези 46 кораба? Дали са се превърнали в скраб и са донесли множество десетки или стотици милиони печалба? Или пък са продадени на други чуждестранни фирми? Този процес на намаляване на корабите продължава до 2013 г., когато остава само 1 (един) морски товарен кораб в България. И в края на 2016 г. корабите са станали цели 3 (три) с крупната товароподемност 12 (дванадесет) хил.т.! И как ли пък към 5 юли 2017 г. БМФ оперира с 34 кораба?

Изглежда нещо не е наред. В този случай трябва пълно и подробно журналистическо и прокурорско разследване. Но у нас, в много случаи, прокурорите вървят със силните на деня, а силните разследващи журналисти са недолюбвани от главните редактори. Да, фразата на Бетина Жотева е важно да се разчепка, но за българския народ е хилядократно по-важно да се знае истината за БМФ, за фирмата на чиито превози в близкото минало разчиташе мощната за мащабите на страната промишленост. Изглежда си е далавера да ги няма 71 кораба. А дали ги няма? А дали по-голямата част от тях не плават под чужд флаг (либерийски, панамски, гръцки, кипърски), само и само да не се плащат данъци в България). А ако НСИ даваше информация за заетите лица в БМФ и извършената работа по превози на товари, картината можеше да много по-ясна.

А в този момент с огромна, със страшна сила, си виси въпросът: „Кой и в какъв размер ощетява държавата, т.е. българския народ?“ Кой и колко лъже? Симеонов ли? БМФ ли? Домусчиев ли? Моряшкият синдикат ли? НСИ ли? Или пък всички лъжат, а истината е жестока едромащабна кражба, прикривана от лъжи?

Д-р Анко Иванов

http://pogled.info