Кой какво обещава в предизборната си кампания. Момчето играе Жулиета, а момичето – Ромео

При повече уважение към избирателя въпросът „Откъде пари?“ не би трябвало да бъде задаван

Смешното в предизборните „платформи“ е, че десните партии се опитват да финтират и да задминат БСП отляво по тъча. Например с разюздани популистки обещания за 50-100% увеличение на доходите за четири години. Съответно дежурните коментатори стават разногледи. Плюнчат клавиатурата и изтракват нещо от рода на „След щедрите обещания на БСП другите партии започнаха предизборно наддаване“. Даже питат ехидно БСП: Това добре, но откъде пари?! На десните такъв въпрос кой знае защо не задават.

А напразно. Сегашната средна заплата е малко над 900 лв. За да стигне 1500 лв., трябва да се увеличи с 600 лв. месечно. Извадете калкулатора. При 3,2 млн. заети това прави 22,4 млрд. лв. за една година. За сравнение това е почти целият държавен бюджет. Мартин Димитров от РБ с блеснал поглед обеща нещо по-различно, но също красиво: 50% увеличение. Връщаме се на калкулатора. Това прави 450 лв., или 17,6 млрд. лв. Сума сумарум ГЕРБ и РБ „уличават“ БСП, че предлага програми, които ще „струват“ 2 млрд. годишно Тоест 6-11 пъти по-малко от това, което те самите предлагат!

Още по-смешното е, че БСП всъщност скромно описва някакви сложни технократски планове, които ще насърчат и окуражат „активните“, „предприемчивите“ прослойки с тясно таргетирани данъчни отчисления и ще отделят на фондовата борса сегмент за малки фирми. Понеже е лява и по презумпция виновна за всичко, засега за вдигане на доходите тя не смее да спомене (с изключение на внимателна корекция в пенсиите). И най-много от всичко се бои някой да не я обвини в отказ от остеритет.

Така че ролите реално са разменени, момчето играе Жулиета и момичето – Ромео. Което няма да помогне на БСП. До изборите със сигурност никой няма да забележи размяната, а само лошата игра. Защото у нас не се четат платформи. Факт! Партиите вече правят изчисления колко ще струват чуждите програми, но всъщност програми още не са публикувани. Ако не вярвате, опитайте и вие да ги откриете в интернет. Така че, колкото и да е смешно, БСП до финала ще бъде обвинявана именно в безотговорност.

И помнете ми думата, вицът ще дойде накрая. Благодарение на усилията на медиите населението ще си състави мнението, че БСП обещава нещо повече, отколкото ГЕРБ и РБ. Примерно 2000 лв. средна заплата. И масово ще пита – къде са ми 2000-те лева?!

Ясно – първите престрелки в кампанията очертават не дебат, а клоунада.

При повече уважение към избирателя въпросът „Откъде пари?“ не би трябвало да бъде задаван. Ами средствата идват от ускорен растеж, разбира се. Представете си, че днес трябва да отидете на работа, за да изкарате 50 лв., но вместо това се питате защо пък да харча 3 лв. за транспорт? Няма да ходя, по-добре да остана на минус с 47 лева. При условие че правиш нещо изгодно, то размерът на инвестицията не е негатив, а позитив. Колко например ни „струваше“ АЕЦ „Козлодуй“? Десетки пъти по-малко, отколкото получи икономиката от нейната експлоатация. Следователно подлежи на дебат само това дали дадено вложение ще донесе възвръщаемост, растеж, а не „откъде пари?“.

Кому е изгодна цялата тази игра? На всички, които искат нещата да продължат по старому. ГЕРБ и РБ се борят за оцеляване като коалиция, но предизвикаха изборите, за да играят от положението на опозиция, на която е позволено всичко. В суматохата медиите няма да зададат въпроса защо самите те не вдигнаха доходите с два пъти по 50%, след като са на власт от 2009 г., изключвайки кратката протестърска пауза. Така че е „естествено“, макар и обидно за избирателя, да обещават 650 лв. минимална заплата до четвъртата година. Докато само преди четири месеца, когато не знаеше, че ще хвърлят оставка, финансовият министър Горанов подписа официална бюджетна прогноза, според която за следващите три години това число трябва да замръзне на 460 лв.

За БСП, обратно, като атакуваща, би било естествено да хвърли вратовръзката, да разчорли косата и да се впусне в битка за общественото мнение, обещавайки, без да влиза в режим на обяснения. Вместо това се старае да бъде най-фризираното момче в квартала. Вероятно тази нагласа идва от интимното желание за коалиция в център и вдясно.

Но така постъпи и след предишната оставка на ГЕРБ, през пролетта на 2013 г. Предварително обяви премиер и министри, от които половината бяха с биографии в предишни сини формации. И как беше възнаградена тази жертва? Борисов се върна в парламента с точно 120 депутата, а „Атака“ взе най-запалените леви гласове с лозунги за „национализация“. От Сидеров зависеше дали парламентът изобщо може да заседава.

Парадоксът е, че за да си в силна позиция за коалиране, трябва да си ярък и краен в предизборната кампания. Ако пък преди изборите търсиш коалиция, след това няма да си нужен за такава. Заобиколният път може да е по-бърз, ако прекият минава през дере. Въпросът е дали БСП наистина желае да доминира бъдещото правителство.

Пита се, не може ли всичко наистина на продължи, както досега? Серийните оставки на ГЕРБ през последните години са знак, че съществува някакъв проблем. Сетивата не ни лъжат.

Преди 10 години влязохме в ЕС. Сега през януари годишнината беше отбелязана с крещящо мълчание. Може би хибридната война е причина да подценим успехите на двете европетилетки? Ето какви са те реално.

Според Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) растежът на БВП за периода трябваше да се ускори от 5% за периода 2000-2007 до 5,73% годишно за 2007-2013. Вместо това растежът се оказа 1,7%. Три пъти по-малко. Безработицата щеше да падне от 10% на 7, а достигна 12% през 2013. Хората, живеещи в риск от бедност, бяха 14% и трябваше да станат 13%, а те сякаш напук достигнаха 21%, най-високото ниво в ЕС! Производителността на труда трябваше да се увеличава по-бързо – от 3,5% на 5%, а расте по-бавно – 1,5%. Знаем какво стана и с преките чуждестранни инвестиции: от 7-8 млрд. евро годишно спаднаха под милиард.

Ако всичко, което се предвиждаше, се беше сбъднало, наетите щяха да бъдат повече на брой, а заплатите щяха да са по-високи, тунелите щяха да се поддържат… Най сетне, нямаше да се случват толкова чести избори.

Очевидно дебютът ни в ЕС е меко казано неудачен. И икономически, и социално. България влезе в Европа, но реалното й развитие неумолимо я изтласква навън.

Доминиращата рецепта на политици и експерти за „още по-големи успехи“ гласи: трябва да облекчим административните условия за правене на бизнес. Да не прехвърляме данъчното бреме от бедните и средните към богатите. Е, почти всичко това е направено. И страната ни е оставач.

Всъщност рецептата е пред очите ни. Понеже десните все пак управляваха, чувството за политическо самосъхранение насила ги тласкаше към реалността. Преди месеци Делян Добрев се похвали, че 80% от инвестициите в нашата икономика идват от еврофондове. Дали това число е точно, е отделен въпрос. Но, ало, какво са еврофондовете? Държавни средства, които се набират от бюджетите на страните членки! От които близо половината всъщност са български. Няма да кажат, че метрото в София, магистралите, програмата за саниране вредят на икономиката.

Вместо да се вдъхновяват от популисткия стил на Тръмп, който обещава чудеса, ГЕРБ и РБ биха могли да забележат, че сериозната част от програмните му намерения е центрирана върху инфраструктурно строителство и насърчаване на родната индустрия със средствата на държавата.

А колко още може да се постигне, ако догмите паднат? Именно в този пункт БСП показа дързостта на детето, което вика, че „царят е гол“. Но заради това добре изгладено моряшко костюмче засега гледаме детето, а не това, което то сочи.

От

trud.bg