Кой смее да се прави на Хитлер

В Пета мъжка имахме час по логика. После в междучасието измисляхме нелогични съждения, за да се смеем. Измислихме „Разликата между кокошката е една и съща, защото двата й крака са еднакви, особено единият“. Бяхме малки момчета, измисляхме малки глупости. Властниците са големи момчета и измислят големи глупости. Български депутати се задавиха от праведен гняв, че някой се правил на Хитлер. Те трябваше да се възмутят и от Чарли Чаплин; той непрекъснато се прави на Хитлер във филма си „Великият диктатор“.

В САЩ измислиха глупостта: Марк Твен написал за приключенията на Том Сойер, Хък Фин и Negro Jim по Мисисипи, но политкоректно не е негър, а афроамериканец, затова вън тази книга от библиотеките. Сега измислиха, че руснаците им били виновни Тръмп да стане президент, затова дайте да ги наказваме. За да го харесат във Флорида, Тръмп всъщност каза, че думата на САЩ пет пари не струва. Отрече историческия договор с Куба, макар че още от римското право е Pacta sunt servanda, договорите са да се спазват.

Когато измислихме и глупостта за кокошката, трябваше да кажем „Пепел ни на езика“ и да чукнем на дърво да не чуе дяволът, но не чукнахме. Отидохме в казармата и ни казаха, че „Разликата между картечницата „Шварцлозе“ и картечницата „Максим“ е една и съща.“

Сега патриоти от кол и въже глаголстват за задължително военно обучение. Форумци кълчат българския език с просторечия, мислейки се за остроумни.

Онзи ден приятели ми дойдоха на гости и ме замъкнаха на закусвалня, понеже децата им искаха Биг Мак с чипс и кола. Хлапак и хлапачка седнаха срещу мен и си поръчаха Left chicken drumsticks, леви пилешки бутчета. Полюбопитствах защо леви; едно време имаше пилета, ярки и кокошки и те отвсякъде бяха вкусни.

Обясниха ми, че сега нямало free range chicken, а бройлери, но не всичко можело да механизира, инжектирали ги ръчно, и то в дясното бутче, щото им било по-удобно. С какво ги инжектират? С разните там гадости – антибиотици, хормони, обясниха ми. Те ме попитаха защо нито ям, нито пия кола. Vegan ли съм. – Дори обикновен вегетарианец не съм – казах. – Тогава защо? – Защото колата не е за пиене, а за един splash в чашата с ром. И съм на диета. – На каква? – Много строга. Ям само когато нещо ми се прияде. – Какво? – Все едно, стига да е с буквата „с“. Супа, салата, сандвич със солена сланина.

Децата прихнаха. Бяха малки, още не бяха оглупели. Майка им изпадна в умиление, че има такива весели деца. Стана, прегърна ги през раменете и додаде от стихотворението на Рембо: „а“ – черно, „е – бяло „и“ – червено, „ю“ – зелено ….

– А пък „ф“ е да си прост като фасул и футболен фен – додадох аз и погледнах към мъжа й. Настъпи тягостно мълчание. – „Кажи нещо“ – каза ми жената, но като ми кажат така, не зная какво да кажа. „Копче“, казваше приятелят ми Шушми, когато му казваха: Кажи нещо. Но отдавна не съм хашлак, че да отговарям така. Предния ден имаше концерт на американската певица Ариана Гранде в Манчестър. – Защо момчетата освирквате певците от възторг, защо момичетата пищите от удоволствие – запитах. – Защо питаш? – За да разбера вашия body language. Ако кажете: „Защото другите правят така“, ще си кажа, че сте инжектирани бройлери.

Как ли ще оглупеят умничките деца, когато пиарките и рекламаджиите ги инжектират с простотии? Езикът на жестовете, the body language казва много.

Рет Бътлър хванал ръцете на Скарлет О’Хара и казал съчувствено „Работила си като негър“. След войната между Севера и робовладелския Юг негрите не искали да оберат памука, повярвали на янките, че щом са свободни като белите мъже, вече могат да посягат на белите жени, както българите повярвахме на доморасляците-демократи, че след като Тодор Живков е паднал, ще живеем както в белите европейски държави, които впрочем вече не бяха бели. В Атланта Скарлет преживяла опит да й посегнат и белите джентълмени от Ку-клукс-клан препасали револверите, метнали се на конете и пришпорили към негърското гето. Така възникнало гражданското общество; ако чакаш на правосъдието, има много да чакаш.

Първият демократично избран български президент Желю Желев каза: „Ще върнем земята в реални граници и…“

После Филип Димитров, който имаше брада и написа „Ибо живяха Господи“, обясни НАТО така: „Тръгват американските момчета, след тях вървят българските момчета и…“

Симеон каза: „800 дни и…“

Детинщини.

Но всички идваме от нашето детство, казва една загадъчна приказка. По-загадъчна е само приказката на Джеймс Бари за Питър Пан и Уенди, момчето и момичето, които не искали да пораснат и останали деца.

Дадох я да я прочете на съученичето ми Тони и Тони каза на майка си: И аз искам така. Аз да съм все във второ отделение, ти да ми правиш закуската и после с Джимо да ходим заедно на училището „Свети Седмочисленици“ и в междучасието Джимо да се бие и аз да викам за него, щото ми е приятел. Майка му го прегърна и каза: „Тони и аз искам да съм все на 28 години, но не може.“ Тя беше много хубава жена, „парясница“ (тази дума не я разбирах); тя и Тони живееха в една единствена стая в къщата на ъгъла на „Графа“ и „Мальовица“, едничката им картина беше една голяма реклама на одеколона „Мусон Лавендел“ – жена в зелена рокля, която те гледа в който и ъгъл на стаята да отидеш.

Когато с Тони станахме студенти, научихме за теорията на конвергенцията – социализмът постепенно ще заприлича на капитализма, капитализмът постепенно ще става социален и така двата строя ще си заприличат и няма да има атомна война. Но нашият социализъм не се пукна като балон, а спихна, went away not with a bang but a whimper. После у нас настана див капитализъм, а сега западняците казват: „Тероризмът няма да ни промени, не се боим от него“, както едно време, когато СССР нямаше атомно оръжие, ние скандирахме „Не се боим от атомната бомба“ и след митинга се майтапехме: Увиваме се в бели чаршафи и спокойно, без паника тръгваме към гробищата.

На „генерал“ Бойко Борисов европейските лидери му казвали „конграчулейшънс“ и че когато изпълним критериите, ще ни пуснат в чакалнята за еврозоната. Какво има в тази чакалня?

Веднъж Даниела Кънева ме заведе при художника Здравко Мавродиев. Приказливата Даниела каза: Джимо, кажи и ти нещо. Не можах да кажа нещо. Здравко натисна няколко копчета и се чух да казвам каквото бях казал по телевизията – че Касиус Клей (после той стана Мохамед Али) казал, че преди да стане световен шампион, ял „коблър“ – презрели праскови с мляко и мед от диви африкански пчели, затова танцувал по ринга и ужилвал противника.

В жилището на Здравко имаше табелки от жп чакалня. „Не плюй по пода! Касса“ (с две „с“). Началникъ.“

На гара Катуница ги имаше същите, даже табелка „Нужникъ“. Но не се сетих да ги отвинтя и открадна, че сега да са вкъщи и да разсмиват приятелите, които ми идват на гости с бутилка.

По електронните медии някакви рекламаджии казват „Сърфирай на четири джи и шервай с приятели“ (share with friends). С приятелите ми не шерваме бутилката, изпиваме я и псуваме скудоумните рекламаджии и рекламодатели, които мърсят „езика свещен на нашите деди“.

Димитри Иванов

http://segabg.com