Кой ще плати разходите на болниците за пръстовата идентификация?

Без много шум, тихо и кротко, на 7 април 2017г. отпадна безумната система – болните в България да се лекуват срещу пръстов отпечатък. Някой се обади по телефона в нашата болница: „Устройствата да се изключат, програмата е спряна.“

 Случайно или не, това се случи по време на Световния ден на здравето, или както си го знаем от соц.времената – „Ден на здравния работник“. Случайно или не – в петък следобед. В тези часове от седмицата се подават оставки, публикуват се манифести, обявяват се войни, стават преврати или срамежливо се правят признания за управленческа немощ.

 Седми април е особен ден в годишния календар. На този ден Карл IV основал Пражкия университет, в Америка е отменен сухия режим, вулканът Везувий погълнал Неапол и е открит Държавния сатиричен театър в София. Чудя се на кое от тези събития ми прилича раздялата с министър московата „автентификация“. Клоня към Сатиричния театър.

 Върховният административен съд, в решението си за отмяна е дал следните мотиви: „Пръстовата идентификация е въведена с Наредба на министъра, но не фигурира в нито един закон. В ЕС няма държава, която да задължава гражданите си да се идентифицират по този начин при лечение. С тази Наредба България усложнява трансграничното легитимиране, като преди това дори не е предупредила останалите страни – членки. Това противоречи на правото на гражданите за получаване на медицинска помощ в страните от ЕС.“

 След цялото няколко месечно приключение, през което моите пациенти бяха задължени да оставят пръстови отпечатъци, за да ги лекувам, си задавам следните въпроси:

 Г-н Министърът, с поглед втренчен в бъдещето, нямаше ли компетентни юридически съветници, които да му кажат, че Наредбата противоречи на Европейските закони?

 Кой ще плати разходите на болниците за закупуване на техника, компютърни програми и устройства за снемане на отпечатъци, след като всички знаеха, че това ще отпадне след няколко месеца? Преди година, за доста пари бяха закупени устройства и софтуер за регистриране чрез лични карти.

 Колко струва това на българския данъкоплатец?

 Имаше ли прозрачен търг за обществена поръчка на „автентификаторите“? На каква стойност?

 Кой ще възмезди нервите и страданията на пациентите, наредени на опашка пред регистратурата на болницата за „автентификация“?

 Немалка част от извършеното лечение на болни не беше заплатено от Здравната каса, поради „срив в системата за регистрация“ и „несъвършенство в базата данни“. След отпадането на системата за пръстови отпечатъци ще бъдат ли платени тези разходи?

Къде точно се съхранява базата данни с вече снетите отпечатъци и какво ще се случи с тях? Сигурно ли е, че не могат да бъдат употребени за користни цели?

 Защо националните пациентски организации не изразиха дори плах протест, че пръстовите отпечатъци не ни правят европейци, а индуси? Не знаеха ли, че с тази Наредба, българските граждани са дискриминирани в сравнение с европейците? Многобройните протестърски групи, явно нямаха финансов мотив, за да демонстрират несъгласие.

 През тези месеци на „московски пръсти“ имаше и смешни епизоди.

 Случаи от моята практика:

 Мъж, приет за урологична операция, погледна апаратчето за отпечатъци и пита: „Да се събличам ли?“ Сестрата му отговаря: „Не, няма нужда. Само си постави тук показалеца.“ Човекът е възмутен: „Да, ама мен не ме боли показалеца, друго ме боли!“

 Старец от странджанско село, над 90 години, още със зеления паспорт. На регистратурата разтреперан казва: „Аз съм Николапетковист. Навремето, като ме интернираха, ми взеха отпечатъци в милицията. Сигурно още ги пазят в първо районно. Оттогава нищо не съм направил против Народната власт!“

 Болна, приета в друга болница ми се обажда: „Искам да дойда при Вас, ама си дадох пръста и до утре не могат да ми го върнат.“

 Сухият режим или Сатиричния театър?

 През дългата си лекарска практика и непочтен живот видях много министри. Вчера се опитах да ги преброя – 12 или 21, не съм сигурен. Минаха и заминаха. Всеки с неговите си амбиции и поръчки.

 Аз съм си все същия – преглеждам болни и доколкото ми позволяват уменията, ги лекувам. Не бях виждал министър, който еднакво да мрази болните и колегите си. Предпоследният беше такъв.

 Децата и роднините ми, пръснати по света не са ми казвали, че някъде – в Австрия, Германия, Испания, Италия, Швеция или Америка е нужно да дадеш отпечатък, за да те прегледа лекар. От седми април 2017г, вечерта преди Чудото на Лазаров ден и при нас е така.

Автор:

Любомир Калудов

Любомир Калудов

http://epicenter.bg