Колко синоптици да обесим за циклона Стефан

Знае ли някой експерт накъде ще тръгне
приливната вълна от язовирите, за да се спасяваме

ЧУВАТ СЕ гласове оттук и оттам, че покрай другото за щетите от потопа, който порази Бургаско тези дни, били виновни и синоптиците. Не казали достатъчно рано, че идват големи дъждове, нито пък дали червен код за застрашените области. Вместо това боядисали района в оранжево.

Е, казах си, сега колко синоптици ще обесим за циклона Стефан”, който първо удари Германия, мина през Централна Европа и чак тогава – почти след седмица, дойде при нас.

Първо обаче да си изясним въпроса с въжето за метеоролозите.

Не съм човек, който се застоява пред телевизора и все пак прогнозата за времето е една от рубриките, които следя. По обясними човешки причини. И съм свидетел (а който иска – нека да рови и за документално потвърждение), че точно от кратката тв прогноза за 24 и 25 октомври чух: НА МЕСТА ЩЕ ИМА ПРОЛИВНИ ВАЛЕЖИ В ЮГОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ.

Е, щом редовият гражданин го е чул, защо не са го чули и разбрали онези, които носят отговорности – за състоянието на системата за ранно оповестяване на населението, за сигурността на язовирните стени, за проходимостта на затлачени дерета и селски реки.

После, след големия дъжд, е ясно какво стана. Пак имаше изненадани, пак имаше неподготвени и непредупредени, пак поредния ужас. Хора, притиснати от тонове вода по домовете си, изтръгнати в съня си насред нощния мрак сред беснеещата вода.

Ако има някой Горе – Господ или някой друг, той ни дава уроци, подсеща ни с една дума. Но ние явно сме много слаби ученици – не ни стигна Бисер, после дойдоха Аспарухово и Мизия. Жертвите не бяха никак малко, пораженията – огромни.

И въпреки това повтаряме едни и същи грешки до безкрай. Ако някой досега не е разбрал, че най-важна е ежедневната сигурност на хората, крайно време е да го проумее. Какво например ги вълнува пострадалите от потопа в бургаските села дебатът с високо напрежение за изтребителите на армията, когато тяхната елементарна сигурност не беше осигурена. Тези хора, а и гражданите и селяните в цяла България искат да знаят с висока степен на сигурност: здрави ли са язовирите около тях, кога последно са проверявани за пропуски, нарушения. И като са проверявани, после някой отстранява ли повреди в пропуканите язовирни стени. Кой следи за нивото на стотиците малки язовири, дадени на частни стопани, какъв е контролът и колко ефективен е той. Защото непрекъснато се убеждаваме в обратното – минава проверка, след проверката – нищо, пак същото нищонеправене. Едни гледат в язовирчетата риба, но не броят, че човешкият живот е по-важен от техните печалби. Други трябвало да си изпуснат язовира заради идващи проливни дъждове, но се направили на ударени. А накрая ударени сме всички ние. Без да броим жертвите.

Преди повече от 40 години, когато се строеше хидровъзелът “Въча”, хидролозите даваха прогноза, че ако се скъса язовирната стена, Пловдив ще осъмне с 4-метрова вълна. Днес някой прави ли изобщо прогнози къде и как може да се скъса някоя язовирна стена и накъде ще тръгне вълната, кои селища ще удари, какво може да се направи предварително, за да не идва бедата изобщо, а не след това да пилеем сили в люти спорове кой е по-виновен и кой язовир е прелял.

А още по-умно щеше да бъде, ако бяхме дали на метеоролози и синоптици поне 8 милиона – на колкото се оценяват щетите само от последния потоп, та да имат учените и експертите модерна бази, нови уреди, а не да приемат данни на ръка по телефона. И после да търсим първопричината за бедата в техните прогнози.

Генка Маркова

http://24chasa.bg