Комарджията, монахинята и радиото

Казвах, че съм агент от агенция БТА. Агент без прикритие. Началниците на БТА ме изпъдиха и станах свободен агент, както наричат някои футболисти. Но хората не ме наричаха Der Freischutz (Вълшебният стрелец), Free lance (на свободен реланс), нито Soldier of Fortune. Наричаха ме безработен. Мъжът може всякак, но не може да остави семейството си да гладува. Бюлетинът на композиторите ми плащаше за рубрика Музикални събития, седмичникът АБВ ми плащаше за колонка, издателствата – за рецензии, предговори, послеслови и преводи.

* * *
Преведох The Gambler, the Nun, and the Radio, един разказ на Хемингуей, драматизиран за радиата и телевизиите в САЩ. Първо написах „Картоиграчът, монахинята и радиото“, но после го поправих на „Комарджията, монахинята и радиото“, понеже не се казваше на карти ли, на зарове или на друго един мексиканец мамел и друг мексиканец го прострелял. Мислех пак да питам Хемингуей с писмо; интервюта той не даваше, но за такива работи отговаряше на руския си преводач Иван Кашин и на мен, понеже искаше да го превеждаме точно. Но този път не му писах, защото картинката беше ясна:

В една болнична стая монахинята се грижи за писателя и за комарджията. Писателят убива самотата си, слушайки по радиото Canned music, консервирана музика. Простреляният комарджия не разбира какво казват по радиото и с помощта на полицията монахинята му докарва трима мексиканци с китари да го разсеят. Трябва да обясня разликата между живата и консервираната музика.

Казват, че the tests – тестовете, учат да мислиш, вместо да зубриш данни, които можеш да намериш в интернет. Това е много стар метод; вместо да учи своите ученици, Платон ги карал да си задават въпроси и търсейки отговорите, да стигат сами до истината. Децата задават въпроси.- Какво е това – запита ме синчето ми, когато минавахме покрай купола на старата астрономическа обсерватория в Борисовата. – Мисли. – Астрономията е за звездите. Но защо е обсерватория? – Задай си този въпрос и мисли – Обзървър значи наблюдател. Значи наблюдават звездите. – Браво, момчето ми.

След половин час през парка стигнахме до Музикалната консерватория, срещу Народната библиотека, защото на фасадата на консерваторията имаше красив барелеф на ветроходен кораб. После български застраховател го открадна и го постави на своята фасада. Застрахователите могат да застраховат за кражба, могат и да крадат.

– Тук какво е?

– Музикалната консерватория.

– Защо е консерватория?

– Мисли.

– Защото тук музикантите правят консерви. После плават в океана с ветроходи и ядат консерви. Защо се смееш?

– Защото ти победи и мен, и Платон.

– Кой е този Платон?

– Няма значение, защото сега ще се надбягваме от тук до онзи светофар.

Детето беше право, че музикантите правят консерви, само че не ги правеха в консерваторията, а в „Балкантон“. Помагах на момченцето си по английски, но никога не съм го учил на американски сленг, а Canned music, е US slang.

В „Параграф 22“ звучеше „Тъй рече Заратустра“ на Рихард Щраус, а по-новите филми са озвучени с неземни електронно генерирани звуци. В Нов български университет преподават тази сръчност в правенето на музикални консерви. В някои университети преподават и „творческо писане“.

Измисли го Малкълм Брадбъри. Не чудесният американски фантаст Рей Бредбъри, който никога не би учил Creative writing, а Малкълм, който преподаваше английска литература, пишеше романи за половия живот на себеподобните си и понеже не направи пари от романите си, измисли рецепта за писателски успех: 1. краткост, 2. традиция, 3. кралицата, 4. набожност, 5. секс и 6. загадка. Тогава се появи вицът, който вече съм ви разказвал: Малкият Иванчо, пардон, малкият Джони събрал 6-те правила в едно изречение: Боже мой, въздъхна кралицата, пак съм бременна и пак не знам от кого.

Фабрикуват „творци“.

* * *
Диктум е дума, която идва от римското право. Някогашните лекари и правници бяха учили латински и не казваха „диктум“ и „диктуми“, а dictum и dicta. И в медицината, и в правото има „дикта“. Един от юридическите дикта (диктуми) гласи: Законът да не заповядва да направиш, каквото не можеш. Българският законодател (О бозе почившият ХХХХIII български парламент) заповяда българите избиратели да могат да волеизлияват машинно, но машини няма. „Генерал“ Бойко Борисов своевременно проплака, че „реформаторите“ му били „извили ръцете“, макар че в трите власти се слушаше неговата дума. За гласуването в странство единствен крадливият Сакскобургготски много разумно препоръча да се гласува по пощата.

* * *
Освен за реформа в законодателната и изпълнителната власт иде реч за реформа и в съдебната. Няма начин да я уважаваме, камо ли да обичаме съдиите, прокурорите, адвокатите.

Няма паметник на прокурор, казва прокурорът в пиесата на Георги Джагаров „Прокурорът“. Аз додавам – и на съдията няма паметник, и на адвоката няма. Има две изключения, които потвърждават това правило.

1. Народната песен „Луд гидия“ започва с думите“Криво седи, право съди стар кадия“.

2. Ерудираният правист Светослав Лучников има паметник благодарение на негов приятел, но такива приятелства спадат към евроатлантическите ценности, били те английски или османски.

* * *
Чудо невиждано, чудо нечувано. В „Танго“ магнетичният български кавалджия Теодоси Спасов ще свърже балканския темперамент с циганската страст и чувствeността на латиносите.

Да не пропусна Българското радио. Слушам го, защото там бях преводач-говорител и защото през годините радиото консервира, съхрани съкровище за българската национална памет. БНР зазвуча по-хубаво след забраните от Musicautor. Нищо, че БНР досажда с антихристиянски простотии като хороскопи и езотерика. Нищо, че половината от сегашните български радиогласове плачат за логопед и crash-courses по дикция и граматика, нищо, че радиосигналът на Classical Radio New York is always loud and clear, а БНР не може да направи като хората едно предаване от Благоевград, например мача „Пирин“-„Левски“, понеже не му куца техниката, а техничарите.

Musicautor разправя, че е неправителствена организация, non-profit organization с идеална цел, отстояваща авторските права. Ако това е така, Dicta повеляваше БНР да игнорира претенциите на Musicautor, докато Musicautor докаже, че:

1. Не са получили хонорари да поведат спор с БНР и няма да получат при увеличаването на плащанията от БНР.; 2. Musicautor не плаща на работещите в Musicautor и не удържа за себе си от авторските права, нито от банкови комисиони при паричните трансфери зад граница.

От днес, първи март 2017 г. – споразумение между БНР и Мюзикаутор. О-ле-ле! БНР пак ще се влоши. Излезе от спора като тричано куче от гьол. С подвита опашка.

Има Dogs wagging their tails, няма Tails wagging thеir dogs. Но след Сирак Ситник шефовете на Родно радио са низходящ низ от все по-посредствени non-persons.

* * *
Когато бяхме на седем, хубавата Мая ме смяташе за неин и ми дърпаше ухото и аз исках да я ритна, но знаех, че момиче не се рита, ритнах й чантата. Бяхме старомодно възпитани момчета и момичета, станахме мъже и жени. На ви сега евроатлантически ценности. Гушкайте си ги.

Магистер диксит. Хоук! каза Винету.

Димитри Иванов

segabg.com