Концесионери, доставчици на ток, парно, гориво – това са новите мутри

Една от малкото приятни изненади от изборите бе, че всички извънпарламентарни партии загубиха държавните си субсидии, защото участваха в коалиции, а единствената, която за първи път получи финансовата подкрепа, моментално се отказа от нея.

Това, ако го беше чул преди два месеца Светльо Витков, сигурно щеше да падне от стария си мерцедес от учудване. Резкият ход на партия “Възраждане” хвана неподготвени даже и социолозите, които този път бяха перфектни в прогнозите си.

Изключваме, естествено, партийната социология, която дежурно опитваше да побутва електората с прогнози за минимална разлика гласове между първия и втория, защото още не знаеше, че след репликите за вредата от демокрацията и една несполучлива шега с ДС за този трик вече бе твърде късно.

Резултатите от изборите в крайна сметка изненадаха само двама-трима главозамаяни лидери, които не бяха изтълкували правилно резултата от президентския вот.

Всички останали знаеха, че извънредните избори ще са абсолютно излишно упражнение, за което хвърлихме 30 милиона лева, между които и 100 хиляди за залата за пресконференции в БТА, в която нито един партиец не стъпи в изборната нощ.

Но подобни капризи са съвсем естествени в държава, в която всяка седмица по всяка телевизия се излъчват DMS номера за събиране на средства за тежкоболни деца, на които държавата е обърнала гръб.

Като оставим настрана тези неудобни подробности, новото в новия парламент ще бъде увеличената група на БСП, но и позицията на ГЕРБ този път да изкара мандата си докрай, подкрепен сега много по-твърдо от патриотите и все по-нескрито, макар и непоискано, от ДПС.

Дори може и да не се наложи да се пазаруват дежурните отцепници независими депутати – от актуалната сярно-дизеловата “Воля”.

И гръмката изненада с новите лица в листите не се получи. Две седмици преди вота във вестник “168 часа” писахме, че активно рекламираният рефреш от артисти, певци, музиканти и спортисти е гавра със самите тях и измама с избирателите.

Аргументирахме се с два факта – доказалите се за разлика от много политици известни личности или бяха подредени твърде назад в листите, или пък бяха подкрепили партии без шанс да прескочат 4-процентовата бариера.

Оказахме се абсолютно прави – от 30 шампиони в изкуството и спорта само четирима успяха да се преборят с апаратните партийни хватки. Така че, както и прогнозирахме, останалите само вляха свежа струя в предизборните кампании, но не получиха никакъв шанс да влязат в Народното събрание, за да пренаписват некачествените закони в областта на културата и спорта.

Артистите бяха неособено елегантно използвани, за да вкарат на банките и в това Народно събрание твърде голямо количество глухонеми, неуспешни, но пък изпълнителни партийци. Които сега ще прецакат още 100 закона и ще продължат да лобират на воля за монополистите и концесионерите, които ни доставят вода, парно, бензин, ток, газ, мобилни услуги и чадъри на плажа – това са представителите на новата мафия.

Това всъщност е новата организирана престъпност.

Те замениха СИК и ВИС, които тормозеха хората през 90-те с охрана, застраховки, бухалки, дебели колкото палец златни ланци и кортежи от джипове по улиците.

И тогава, и сега тормозът се легитимира от държавата. Разликата е, че дебеловратите в началото на прехода мачкаха предимно хора, които имаха пари, а новите мутри дерат кожите на абсолютно всички наред – с месечните сметки. С неизгодни договори и липса на механизми за истински контрол държавата им е осигурила тотален комфорт.

Мутрите през 90-те поне се избиваха помежду си, оцеляваха в силно враждебна среда, а днешните само инкасират. Е, от време на време Комисията за защита на конкуренцията ги плаши с проверки, но те винаги завършват с погалване по главата – като сега, когато се оказа, че нямало картел не само при горивата, но и при търговските вериги.

Онези имейли с договорки за цената между шест големи вериги бензиностанции не били нищо особено. Но пък и ние какво толкова се учудваме това е повече от естествено, все пак тази комисия не е за защита на населението, а за защита на конкуренцията, каквото и да означава това…

Може би, ако Главна дирекция за борба с организираната престъпност се беше заела да проучва тези договорки, повече имаше шанс да излезе нещо. Най-малкото можеше някой антимафиот да забогатее изненадващо вместо чиновник от комисията.

Както редовно се случваше и през 90-те години между другото… Тогава цели отдели от ГДБОП бяха на по две заплати едновременно – едната от държавата, другата от мутрите, които трябваше да разследват.

През 90-те години обаче някак беше по-честно – всичко бе ясно дефинирано – мутрите са лоши, а ченгетата работят за тях. Или както се пее в една песен на Ъпсурт – “Некои куки май са много лоши мутри”.

А сега новите мутри не са мутри. Те са просто концесионери или доставчици. И с тях не се занимават полицията, прокуратурата и ГДБОП, а максимум Комисията за защита на конкуренцията, която е с невероятен капацитет във всеки случай, когато трябва да не се свърши някаква работа.

Днес легитимираха високите цени на горивата и в търговските вериги, утре ще узаконят новите цени на водата и парното.

А ние може да изпием по една чаша студена вода – от новата – по-скъпата, до следващите избори…

Концесионери, доставчици на ток, парно, гориво - това са новите мутри