Корумпета от министерство на образованието протежират издателската мафия

В шумотевицата около черно-белите учебници далеч по-важна тема е терорът на издателската мафия.

Държавната „Просвета“, приватизирана навремето от няколко тарикати, продължава да бъде почти стопроцентов монополист в производството на учебни пособия.

Опитайте да издадете учебник, съберете авторски колектив и кандидатствайте в МОН. Ще видите с каква стена ще се сблъскате, с какви абсурдни изисквания и уловки…И в крайна сметка поръчката ще отиде за „Просвета“. Евентуално за „Булвест“ или „Анубис“. Дотам.

Ежегодната многомилионна държавна субсидия за учебници попада в ръцете на едни и същи частници вече две десетилетия. 

Само за един учебник частното издателство прибира от министерството колосална сума в размер на от десетки до стотици хиляди левове. Те формално се разпределят по пера – за авторски хонорари, редактори, рецензенти, печат, оформление. Все пак обаче всички си знаем, че остава солидна „парса“ и за издателя, който така „трасформира“ разходите, че да спечели. 

Говорим за печалбата единствено от субсидията.

А продажбите? Нали все пак има и продажби? Тиражът на задължителните учебници не пада под 20 000. След търговската отстъпка всичко остава пак за издателя, който – припомням, преди това е бил спонсориран от държавата.

В тази връзка защо учебник с 20 000 тираж, напечатан за около 1,20 лв., трябва да струва 12 лева – при положение че за производството му допълнително се ползва целево държавно финансиране? Цената му спокойно би могла да бъде двойно по-евтина, казвам го като издател.

Но не. Тарикатите искат да сложат в джоба колкото се може повече, и държат изкуствено висока цена. А сега се правят и на популисти – ето ви, клети сиромаси, малко подаяния с черно-бели картинки.

Не би имало нищо лошо, ако „Просвета“ не осъществяваше тотален монопол, покровителстван от едни и същи, несменяеми чиновници в МОН, които стават тук министри, ту главни секретари, ту регионални инспектори, ту временно излизат в пенсия – в зависимост от политическата конюнктура.

Вярно, и аз имам издателство за книги, но не го пиша от завист. Никога не съм си представял, че мога да бъда едновременно частник, а в същото време да се издържам изцяло от държавна субсидия. Това звучи като оксиморон, пък и не е лоялна пазарна практика.

Не е луд, който яде зелника, а който му го дава. Не е за бой „Просвета“, за бой е държавата, която протежира подобно поведение, тъй като чиновниците в министерството със сигурност прибират комисионни, за да дават поръчките все на едни и същи.

И това е само тъжен щрих от пълното безхаберие на държавата за образованието на нейните граждани, довело до обидния парадокс в Софийския университет да приемат студенти, които дори не са държали изпит там – колкото да запълнят бройките…

Да обобщим – учебниците за нашите деца трябва да се издават от държавно издателство и да бъдат по един за всеки клас. И да са на символични цени. Като при социализма. Тогава системата работеше, това е положението

Автор: Недялко Недялков

Резултат с изображение за министерство на образованието

http://pik.bg