Костадин Костадинов: Марешки трябваше да е в затвора, а не в парламента

Костадин Костадинов е роден през 1979 г. във Варна. Завършва балканистика и право във Великотърновския университет. Бил е член и заместник председател на ВМРО, която напуска през 2012 г. Автор на книги и документални филми на историческа тематика. Бил е директор на историческия музей в Добрич. Сега е втори мандат общински съветник. 
През 2015 г. започва битка срещу начина, по който българската история се представя в учебниците. Написва учебник по родинознание, който се превърна в хит и вече присъства вероятно в повече от половин милион български семейства. Книгата се раздава безплатно или може да бъде изтеглена от интернет. Председател на партия „Възраждане“, която на последните парламентарни избори спечели малко над 1% от гласовете, но се отказа от държавна субсидия. 
Името на Костадинов се свърза и с делото срещу Веселин Марешки във Варна. През 2014-а Марешки удря тогавашния общинар пред пицария в града, за която претендира, че трябва да получи наем. Собствениците на пицарията също са страна в делото за изнудване. 

– Г-н Костадинов, вие сте един от потърпевшите от Веселин Марешки, чието дело се разглежда във Варненския окръжен съд. По него има събрани стотици страници със СРС-та. Как изглежда бизнесменът Марешки в огледалото на тези страници?

 

– Бизнесмен? Той е всичко друго, но не и бизнесмен. Страниците, за които споменахте, са цели 800. Бих се въздържал от крайни оценки, тъй като всеки, който се запознае с тях, може сам да си направи заключение. Те са публични, съдът ги допусна до съдебна зала.
Моето заключение все пак е, че лицето Веселин Марешки е човек, който трябва да лежи в затвора за деянията си. Не само заради удара, което е моето основание да го съдя. Но и заради всички останали неща, които се наслагват и които, между другото, са публична тайна от повече от десетилетие.

– Кои неща още имате предвид?

 

– Натискът върху аптеките, за което му бяха повдигнати последните обвинения. Големият въпрос, който поставям обаче, е не защо се разследва, а защо чак сега? Смешни са изказванията му, че имало поръчка срещу него.

– Наистина защо чак сега? И какво се случи с делото във Варна, което е образувано още през 2015 година? Защо се забави толкова?

– За забавянето трябва да питате бившия съдия по делото Светлозар Георгиев, както и адвокатите на Марешки. Един елементарен криминален казус със събрани 800 страници доказателства само със СРС – отделно са свидетелските показания – трябваше отдавна да е приключен. Съответно лицето да бъде осъдено, а вероятно и да е излежало присъдата си. Само че в случая с човек, който има икономическо и политическо влияние, законите не важат по същия начин, по който важат за обикновените хора.
Това поставя следващ въпрос: ако в България правосъдието не мери еднакво за всички, това правосъдие ли е? През последните месеци, дори години, има огромно недоволство от работата на прокуратурата. Но искам да поставя и въпроса за работата на съда. Прокуратурата в лицето на варненските прокурори си вършеше блестящо работата. Твърдя го, защото присъствам на всяко съдебно заседание. Не мога да кажа същото за съда.

– Казвате, че деянията на Марешки са били публична тайна във Варна. Но на местно ниво той е политик вече 10 години. Как си обяснявате това? 

– Много просто. Българското общество беше доведено до ръба на пълния разпад. Гражданите загубиха елементарни хигиенни и морални норми на терена на обществените отношения. Българинът започна да дава доверие на всеки, който може да му плати.

– Една част от българското общество продава гласа си, но обществото има и елит, който трябва остро да реагира на явления като „Марешки“ – подсъдими за побой и изнудване да стигат до върховете на политиката. Не закъсняха ли реакциите на просветените, на експертите, на елитите?

– За начина, по който Марешки развива своя бизнес и разширява политическото си влияние, от години имаше публикации основно във варненската преса. Сега обаче за първи път се постави въпросът за неговото „политическо“ и „бизнес“ поведение на национално ниво. Може би защото надхвърли границите на Варна. Мисля обаче, че това не би трябвало да има значение. Независимо дали един феодал или олигарх е феодал и олигарх в малко градче или в голям град, той си остава феодал и олигарх. Такива хора не трябва да бъдат толерирани от държавата. А се толерират. Марешки не е единственият подобен казус. Нека не се заблуждаваме. Такива като него в България има стотици – на микро и макро ниво. И хората виждат това. Не всички са с пречупени гръбнаци, готови да се продадат за 20-30 лева или за блистер с аспирин. Тези хора затвърждават в себе си усещането, че в България липсва едно основно нещо, което трябва да има в една държава – справедливост и ред. Те знаят, че ако на улицата някой депутат или милионер им зашлеви шамар, на бияча няма да му се случи нищо.

– Вие как си обяснявате, че саморазправите у нас станаха всекидневие?

– Вижте случаите с циганите. Те безчинстват по принцип, но в последните дни се нагнети напрежението заради изключително наглите им деяния. Какво прави съдът? Пуска една част от обвиняемите. Това е индиректно поощряване. Всеки ще си направи извода, че ако бъде нападнат, е по-добре моментално да се защити, отколкото по-късно да си търси правата в съда. Аз самият съм потърпевш. Трета година се точи делото срещу Марешки! Забележете – то още не е минало на първа инстанция и започва отначало.

– Защо отначало?

 

– Защото отстраниха съдията Светлозар Георгиев. После Марешки стана депутат и делото автоматично се прекрати. След това се възстанови, но с нов съдия и нов съдебен състав, който насрочи първо съдебно заседание на 10 юли. В последния момент ми се обадиха, че го отменят за 16 октомври! С тези темпове делото ще свърши след 10-11 години. Тук не говорим само за удара, който на мен ми е нанесъл. Обвинението е за изнудване и рекет, което е много по-сериозно. Моето дело и делото за изнудване са два отделни случая, които бяха обединени в едно дело.

– Докато то се точеше, а вероятно ще се точи и занапред, Марешки направи шеметна кариера – кандидат за президент, депутат, заместник председател на Народното събрание. С какви мисли и чувства проследихте безпрепятственото му изкачване все по-нагоре и по-нагоре?

– С отвращение. Както гледах и близнаците му от Обединените патриоти.

– Вие бяхте член на ВМРО и очевидно сте се разочаровали. Защо?

 

– Разочарован съм от това, че група хора превръщат българската национална идея в нещо, с което се хранят. Това е още по-възмутително на фона на обстоятелството, че България умира в ръцете ни. Те претендират, че са хората, които могат да я спасят. Една от партиите дори се казва Фронт за спасение на България (б.а. – става дума за партията на Валери Симеонов НФСБ). В българската политика няма морал, но тези хора претендират, че са негови носители. Другите поне не претендират. „Патриотите“ се правят на месии, докато не докопат министерското кресло.

– Как си обяснявате, че точно Обединените патриоти  са най-пасивни за предстоящото подписване на договора с Македония?

– Ще го кажа за пореден път- защото не са патриоти и не са български националисти. Те са инфилтрирани в българския политически живот, за да отклоняват нормалния патриотичен електорат, какъвто има във всяка държава. Според социолозите у нас той се колебае между 600-700 000 души. България е контролирана държава. Няма политическа партия, която да не е зависима отвън. Отговорно заявявам, че „Възраждане“ не е зависима. Как си представяте да се позволи появата на независим политически субект, който има подкрепата на 600-700 000 избиратели?  Подобни неща не се оставят на случайността.
Видяхте скандала с думите на външния министър Екатерина Захариева за македонския език. Гробно мълчание от така нареченото ВМРО. Казвам „така нареченото“, защото то използва историческа абревиатура, свързана с едни от най-светлите страници на българската национално-освободително движение  в Македония и Тракия. Само че така нареченото ВМРО няма нищо общо с автентичното ВМРО. Мисля, че трябва да има закон, който да регламентира употребата на подобни исторически символи. Това е безотговорно.

– Според вас кои са компромисите, които България не бива да прави при договарянето с Македония?

– Компромисът го направихме през 1999 г., когато правителствата на Любчо Георгиевски и на Иван Костов подписаха серия от договори. Компромисната формулировка бе, че те се подписват на български съгласно Конституцията на Република България и на македонски съгласно Конституцията на Македония. Оттам нататък не можем да отстъпваме.
Не могат да се правят компромиси с българската история. Забележете както направи Зоран Заев в София. Заев е опитен политик и не е за подценяване. В София той присъства на общото поклонение пред Паметника на цар Самуил. Това беше голямо постижение за нашата дипломация, тъй като на монумента пише, че Самуил е цар на България. Докато в техните учебници пише, че е цар на Македония и съответно се е борил срещу България. Това бе червена точка за нашето правителство. Браво! Но след това, когато медиите го запитаха как ще се решат спорните исторически проблеми, Заев заяви: нека оставим въпросите на историците. Чудесна формулировка. Само че македонската страна повдига историческите теми, а после казва: дайте да ги оставим на историците, защото този спор ще продължи вечно. Няма спор! Самуил е български цар. Създаването на македонската нация започва след 1943-а, когато е измислена от Коминтерна. Така че по отношение на историческата част – никакъв компромис!

– Вие сте автор на учебник по родинознание, който МОН не одобри, но той доби огромна популярност. Къде може да се намери книжката, търсят ли я още?

– Хората продължават да се интересуват. Досега съм пуснал три тиража. Първите два бяха по 5000 броя и се изчерпаха за четири дни. Третият беше в тираж от 4000 и свърши за пет-шест дни. Всеки ден получавам запитвания, но обяснявам на хората, че начинът да се сдобият с учебника е да го свалят от моя блог и след това да го разпечатат. Отказал съм се от авторски права, най-вече заради българските училища в чужбина. Само от Канада ми поискаха 800 бройки. Как да ги изпратя, след като самата пратка ще струва страшно скъпо. Затова им изпратих предпечатния файл и после се сетих да го кача в самия блог. Преди една година учебникът имаше 400 000 сваляния, сега не зная колко са.

– Наскоро излезе и един друг учебник „Сборник за комунизма в България“. Това е в рамките на проекта “Уроци от миналото: какво се случи преди ‘89-та?“, който се реализира с подкрепата на „Америка за България“.  Той също може да бъде изтеглен от нета. Как си обяснявате войната за историята?

– Обяснявам си го с изключителния роман на Джордж Оруел „1984“. Там се казва, че който контролира миналото, контролира настоящето. А който контролира настоящето, контролира бъдещето.
В учебника, който споменахте, нашето най-близко минало е толкова превратно представено, че не мога да го позная. Аз съм роден през 1979 г. и имам скромен житейски опит от онова време. Мисля, че тази толкова близка част от нашата история се фалшифицира брутално и безпардонно. Причината е много проста. В България се води тиха и необявена, но много яростна война за контрол върху образованието и съответно – върху съзнанието на младите българи. На българите трябва да им се преинсталира софтуерът. Да не са народ, който се гордее със своя славянски произход и знае своята роля в развитието на световната цивилизация.
Британският историк сър Арнолд Тойнби определя нашия народ и нашата държава като създатели на една от 12-те човешки цивилизации в света – славяно-византийската. Точно този народ трябва да започне да се отрича от собствения си произход. В момента е на мода да се отрича нашия славянски произход.
Всичко това е, защото огромна част от българския народ питае добро отношение към Русия заради ролята, която тя играе в нашата история. Ние също имаме голяма роля в тяхната история. Ние сме свързани. Това трябва да се премахне, да се унищожи.  Задачата е ролята на Русия, славянският фактор, българският културен и цивилизационен принос в историята на света да бъдат заличени

Автор:

Таня Джоева

Таня Джоева

http://epicenter.bg